Нещо знаменателно се случва – 9 месеца преди местния вот лидерът на най-голямата партия поиска оставката на собствения си кмет във втория по големина град; кметът напусна не поста, а партията. Този безпрецедентен за политиката ни сюжет е още по-специален предвид факта, че иде реч за ГЕРБ. Гръмовержецът Бойко Борисов един кмет не може да отстрани!
Разбира се, напълно е възможно случката в Пловдив да има втори план. Да не е непременно разрив. Тъй като са приятели, възможно е чрез напусналия Здравко Димитров лидерът на ГЕРБ да си осигурява втора писта наесен към местната власт (номерът бе успешно отигран през 2015 г., когато Димитров изостави партията заради Цветан Цветанов и вкара група в общинския съвет).
Възможно е Борисов да опитва хитро в дългосрочен план да изчисти имиджа си след многото скандали под тепетата, или нещо трето. Но и така да е, на публичен терен сценката минава през неговото собствено унижение сега.
Разрив или не, това е кардинално нова ситуация. При нея с ГЕРБ и Борисов се случват неща, които до вчера бяха немислими.
За да се схване точно случващото се, е нужна ретроспекция:
ГЕРБ е несъмненият дългогодишен властелин в общините, но успехът на последния вот не дойде никак лесно. Нищожна за София разлика от 20 000 гласа донесе победата на Йорданка Фандъкова над Мая Манолова. Във Варна Иван Портних спечели срещу разделена сред двама кандидати БСП, удобно изправил се на балотаж срещу този, който има по-нисък електорален таван (Костадин Костадинов). А в Пловдив заради многото политически и бизнес интереси ситуацията бе безобразно сложна.
Наложи се на първия тур сподвижници на Дани Каназирева да изникват „случайно“ пред социологическите анкетьори, за да създават междинните резултати впечатление за ръст при нея – съответно липса на смисъл да се гласува за Славчо Атанасов, основен конкурент на Димитров. Каназирева, враг тогава на ГЕРБ, отрече да прави услуги. Обаче после пак „случайно“ изгря като областен управител и депутат на ГЕРБ.
Конкретно пловдивската разстановка се нуждае от още разяснение:
От първия ден на мандата през 2019 г. Димитров е в много тежки отношения с предшественика си Иван Тотев. Именно бившият кмет е силният човек в ГЕРБ – Пловдив. Негови хора са районните кметове и общинските съветници на партията. Тотев не харесваше Димитров, Димитров бе харесван единствено от Бойко Борисов. Всичко това не просто създаваше невъзможност управлението на града и местната партийна структура да функционират нормално.
Но и бе пушка (по Чехов), която задължително ще гръмне към края на мандата – въпросът бе кой точно ще я свали от стената. Без да има ресурс да направи нещо значимо, но достатъчно способна да поразбърка нещата, миналото лято Каназирева се оттегли от парламентарната листа и обвини Тотев в грехове.
При всичките тия многобройни фактори и интереси, а и насред многото проблеми с недостроени стадиони, застроени градинки и панаирни циркове – независимо кой точно е виновен за тях, днес Борисов просто грабна пушката. Тепърва ще се види къде попадна патронът, колко дупки отвори. Но е ясно едно – силно ранени са самата ГЕРБ и Борисов. Защото да тръгнеш на финала на мандата да сменяш кмета, когото си закрилял въпреки гафовете, дори си публикувал интернет видео как му ходиш на свиждане в болницата (2020 г.), е самопрострелване.
И тук стигаме до същината на въпроса:
Борисов бе длъжен да пусне собствена кръв, защото иначе може да загуби изборите в Пловдив. Щом като преди 4 години трябваше да се правят сложни схеми, сега, при доста по-слаба като цяло подкрепа за ГЕРБ, а и при очертаващия се съюз на ПП с ДБ, са нужни спешни нестандартни ходове. Бе нужно някакво „самоочистване“, „катарзис“, независимо от високата цена – и за пред широката публика, и с оглед на вътрешнопартийните лагери.
Борисов го стори. Новата ситуация и именно тази – омаломощен, далеч от високия рейтинг и добрата форма, лидерът на ГЕРБ бе принуден публично да реже свое месо, за да устоява партията на конкуренцията. А отказът на Димитров, независимо дали е съгласуван или не с Борисов, още повече направи ситуацията нова.
Напълно е възможно да предстоят още жертвоприношения, защото иначе ГЕРБ ще загуби и други градове.
Съюзът на ПП и ДБ е заплаха за партията не толкова на национално ниво, а на общинско – където властта се олицетворява от отдавна втръснали фигури, които могат да бъдат съборени на мига, ако срещу тях, без пилеене на гласове, се изправят фигури, отговарящи на елементарните изисквания за почтеност (само му вижте какъв е „материалът“ на Борисов в Пловдив – Димитров, Тотев, Каназирева).
Затова не са изключени още катарзиси от лидера на ГЕРБ. Но те няма да бъдат леки за изпълнение. Защото, независимо от плановете зад кадър, колкото повече се отдалечава ГЕРБ от периодите, в които бе в кондиция, толкова повече ще растат центробежните сили в нея.
В такива ситуации партийният лидер, който и да е той, става все по-зависим от партийните змии. И ще му е все по-трудно на Борисов да разтурва гнездата им, с които досега с лекота се справяше, а и насърчаваше да съскат срещу враговете.
Накратко: когато една партия дълго време е упражнявала централната власт, но е далеч е от нея и не е сигурно ще я получи ли пак, с тази партия започват да се случват чудеса. Такова чудо наблюдаваме в момента в Пловдив.
Публикация на в. „Сега“, заглавието е на Narod.bg
