Валентин Вацев, политолог и международен анализатор: Мястото на НАТО е при Варшавския договор

Новините от Вашингтон, Киев, Москва и Брюксел са вече 24/7. Според Валентин Вацев между президентите Путин и Тръмп не бива да се правят никакви аналогии, те са напълни различни хора, продукти на различни системи и цивилизации. Но пътищата им се пресичат в една точка - необходимостта от реиндустриализация на Америка и на Русия, за което те са готови да направят всякакви компромиси. Тръмп има един генерален проблем, който няма нищо общо с Европа и с Украйна – това е как да реши проблема с Китай. На американския президент му предстои тежка война с дълбоката държава.

- Президентът на САЩ Доналд Тръмп спря военната помощ за Украйна и даването на разузнавателна информация на Киев. Веднага последваха руски удари с доста жертви. Според вас съгласувани ли бяха тези действия, господин Вацев?
- Тук вероятно има и елементи на координация. Въпреки че ако Генералният щаб на руските въоръжени сили знае, че е спряна разузнавателната информация, те са длъжни да ударят на същата минута. Но Тръмп видя просто интереса си. Отдавна се знаеше, че той пет пари не дава нито за Украйна, нито за Европа. Той трябва да реши китайския проблем, той е много сериозен, за него много се говори и много се пише в американски аналитични центрове. Това е истинско предизвикателство пред Америка и е много тясно свързано с величието на Америка, което Тръмп иска да върне. Това първо. Второ – Тръмп видя това, което винаги му е трябвало – възможността Русия да му бъде полезна. Точно както навремето между двете войни на 20 век американската икономика помогна на Сталин да индустриализира страната.

- Дълги години беше неудобно да се говори за това?
- От пропагандна гледна точка това се премълчаваше, за да се подчертае трудовият подвиг на СССР. Но истината е, че американските капитали се изляха в Русия и помогнаха много съществено за тогавашната много успешна индустриализация на страната. В дъното на душата си Сталин винаги е бил американофил. През целия си живот той се отнасяше с крайно подозрение към Великобритания, за него нищо английско не беше достоверно и не беше безопасно. Докато към Америка той бе отворен с цялото си сърце. Възхищаваше се на американските промишлени успехи, в интерес на истината имаше от какво да се възхищава. Онази Америка, която Сталин харесваше, бе наистина великолепна и велика. Ето ти една непрочетена страница от историята на 20 век.

- Но вече сме в 21 век...
- В наше време Тръмп просто разбра, че Русия има официално към 132 трилиона долара неизвадени от земята природни ресурси. Половината от тях Русия не може да ги извади днес, тъй като няма съответните технологии. И Путин му предложи сделката на века – от нас природните ресурси, от теб – технологиите. Тръмп цял живот се е борил за това, това е най-краткият път да реиндустриализира САЩ. Става дума не за проста реиндустриализация, а за неореиндустриализация, залагане на най-последните технологии в света. Истината е, Путин цял живот е мечтаел за същото. Има две неща при Путин. Големият проблем бе как да се отърве от олигарсите – той го направи с триста зора до 2007 година и оттогава не спира да мисли как да се реиндустриализира Русия и ако може, по най-модерен начин, тъй като след перестройката Русия остана с около 25 процента от производителната си мощ и бе сведена до икономическо джудже. Това е голямата амбиция на Путин. Доскоро той не виждаше как може да стане това, освен чрез много десетилетия упорит труд. Сега се оказа, че това може да стане в реално време със скоростни темпове в резултат на разбирателството между него и Тръмп. Между Путин и Тръмп не бива да се правят никакви аналогии, те са напълни различни хора, продукти на различни системи и цивилизации. И всеки от тях се движи по своя път, но тези пътища се пресичат в една точка преди хоризонта и в тази точка стои необходимостта от реиндустриализация на Америка и на Русия. И двамата са готови да преодолеят всички препятствия и да направят всички възможни компромиси, за да стане това. Не вярвам те да се обичат и да се заобичат и занапред. Но всеки един от тях видя победата си в другия. Казано по български, и двамата видяха далаверата на века – американски технологии и руски суровини на едно място. Без американско съдействие Русия ще се индустриализира още 30 години по неизвестен начин.

- И цената на това е Украйна?
- Ти си прав, цената е Украйна, но това не е голяма цена. На следващия ден цената ще бъде всъщност НАТО, през 2026 година. НАТО е стара дрипа, която вече не е необходима от времето на Варшавския договор. Мястото на НАТО е при Варшавския договор, за да започнат най-после новите времена на света и на Европа. Тръмп го разбира това. Той има един генерален проблем, който няма нищо общо с Европа и с Украйна – това е как да реши проблема с Китай. Ако не започне да го решава ефективно до 2028 година, след това няма да може да се реши изобщо, тъй като американски анализатори на няколко различни места независимо един от друг изчислиха, че при тези темпове на развитие военният потенциал на Китай до 2028 година вече няма да може да бъде преодолян. До тази година Америка има някакво надмощие, което дава възможност да води и война, ако трябва. След 2028 година и войната не помага. 2028 година е разделно време. Има един много важен друг детайл – Тръмп може да реши въпроса с Китай не непременно с война, но за тази цел му трябва Русия, която да внася здрав разум в отношенията.

- А не може ли просто на Китай да бъде позволено да си вземе Тайван и въпросът да бъде решен?
- Не само че може, но това става все по-вероятно, защото за Китай Тайван е екзистенциален въпрос, те не могат да се откажат. За Америка не е, но Америка има няколко слаби места, болезнени точки, които Китай ще се втурне да лекува. Китайците знаят какво значи дългосрочно планиране. Така че шансовете засега са на страната на Тръмп и ако не го застрелят, той има възможност да реализира своята линия, която е три неща на едно място. Първо – това е традиционният американски цикличен изолационизъм. Тези цикли са някъде към 80 години. Второ – това е т.нар. реалполитик, последовател на това е онзи, който воюва не за ценности, а за интереси. Воюва се за интереси, а не за ценности. Тръмп е типичен неосъзнат реалполитик. Той идва от бизнеса, но случи на съветници и на помощници, то така се учи голямата политика, а не сам да си биеш главата в стената. И трето – той е успешен бизнесмен, четири пъти е фалирал и четири пъти се е вдигал на крака. Сега видя исторически шанс да получи на напълно достъпни цени това, което му е необходимо.

- Украинските редкоземни метали?
- И тях също, но повечето редки метали са в Русия, украинските резерви ги има естествено и Тръмп не се е отказал от тях. В Украйна ще трябва да свикнат, че са поразена страна и че великите сили са решили така и така. И няма да се учудя, ако утре Путин каже „Да направим Русия отново велика“. Защото тези работи са прилепчиви.

- Това ни връща години назад във времената, когато нямаше сила на правото, а право на силата...
- Така нареченият реалполитик слага на мястото на силата на правото правото на силата.

- Може ли по тази логика тогава Русия вече да не е агресор, а Украйна да бъде виновна за войната?
- В Русия никой не мисли за себе си като за агресор. В началото на 2014 година в Украйна живееха два вида хора. Ако запиташ единият вид „вие какви сте“, те отговаряха „аз съм украинец, защото живея в Украйна, иначе съм руснак, рускоговорещ“. Другият тип човеци отговаряха „аз съм украинец и навсякъде ще бъда украинец, защото такава е моята нация и няма значение къде живея“. Думата „украинец“ за половината означаваше местоживеене, за другите – идентичност. Олексий Арестович, един от най-умните претенденти за мястото на Зеленски, каза възможно най-правилната концепция за това какво е трябвало да се прави в Украйна тогава и какво трябва да се прави сега – държавността на Украйна трябва да се изгражда с една толерантна и максимално широка държавна платформа, в която руснаци и украинци да са абсолютно равноправни със запазени групови и етнически права и всички заедно да строят европейска процъфтяваща Украйна. Той е срещу влизането на Украйна в НАТО, но е с две ръце за влизането ѝ в ЕС.

- Путин нямаше нищо против Украйна да влезе в ЕС...
- Той никога не е бил против европеизацията на Украйна. Съвсем друг е въпросът с НАТО. За огромно съжаление на всички нормални хора в Украйна всичко можеше да стане иначе. Можеше да направят дори не федеративна, а унитарна държава, в чиято платформа са заложени еднаквите права на украинци и руснаци. И сега щеше да има процъфтяваща европейска Украйна. 

- Какво ще означава за Путин победа във войната?
- Тръмп повярва на Путин, че Русия няма намерение да воюва до края на света. Но Русия има една цел, която е по-различна от официално обявените за денацификация и демилитаризация на Украйна. От териториална гледна точка идеята е Югоизточна Украйна да стане Новорусия, да стане част от Русия, макар и не веднага, а след десетина години. Второ, да има една малка, неутрална Украйна със столица Киев и трето, което е доста сложно, но в Кремъл вече имат нагласа - Западна Украйна ще бъде разпарчетосана и по-голямата част ще бъде дадена на Полша, друга на Унгария, има много унгарци в Задкарпатието. Румъния няма търпение да си вземе Буковина. Това е териториалният аспект на решението на въпроса. И Тръмп е напълно съгласен там да има мир и спокойствие, да има задоволени с териториални амбиции държави. За Путин това е въпрос на чест, тъй като те успяха да го ядосат и той им обеща да ги декомунизира – т.е. всичко, което са получили като подарък от комунистическа Русия, ще ви бъде отнето. Това става в момента – декомунизация по путински. Тръмп много добре разбира, че Европа не може да направи нищо без Америка. Дори в Лондон, където се събраха да решават как ще я карат без Америка, постановиха, че без Америка не става нищо. 

- Но Европа ще се превъоръжава, ще бъдат отделени 800 милиарда евро?
- Това е последният етап на разкъсването на връзката между европейската бюрокрация и европейските народи. Средният европеец е бесен на идеите за милитаризация, той си иска стандарта на живот отпреди две десетилетия. Той не е съгласен да затъва, деиндустриализирайки се и губейки ресурси. На следващите избори тази евровърхушка ще бъде изметена, за да започне Европа да се връща към здравия разум. Евротроцкистката върхушка ще се опита на милитаризира Европа, но няма да стане. В момента в Европа виждаме три идеи на едно място - германската за производителност, британската за свободна търговия и френската за рационалната държава, която бе заложена в идеята за ЕС, но сега е умряла. Без нормална политическа концепция ЕС просто е спрял. 

- Тази бъдеща концепция ще включва ли създаването на Европейски съединени щати?
- Това е невъзможно, по-лесно е човек да може да си обуе панталона през главата. Италия не е щатът Калифорния. В Америка има щати, а в ЕС има древни нации, има държавности, които са осветени и благословени от времето. Нито един европеец няма да се съгласи да живее в условията на съединени европейски щати, което беше мечтата на Лев Давидович Троцки. Тръмп разбира това и е напълно спокоен за бъдещето на Европа. 

- Виждате ли вече наченките на новия световен ред, господин Вацев?
- Да, първите 50 процента са налице. Има разбирателство по далечните цели между американския и руския елит. Това е половината от работата. Би трябвало на следващия етап Китай да започне да се държи като държава-съюзник и тук Путин може много да помогне на Америка. Това е образът на новия световен ред – великите сили да имат спокойно разбиране за бъдещето, а ако в настоящия момент имат нерешени проблеми, тогава сядат и ги решават. Разбира се, има и проблеми...

- Кажете ги!
- Първият е Турция. Тя безпокои всички и е дълбоко неясно какво ще става с нея. Турция ще се бори за регионална велика сила и вече е на път да постигне тази цел. Това по никакъв начин не се вписва в очертанията на новия световен ред. Вторият голям проблем е Иран. Те по никакъв начин не са съгласни да отстъпят за каквото и да било, като от друга страна са готови да се договарят с Америка при свои условия. Турция и Иран са нерешени задачи, за които трябва да се стигне до съгласие между Пекин, Вашингтон и Москва. Изведнъж се появи и още едно тежко предизвикателство. Великобритания винаги е имала своя геополитическа доктрина и няма никакво намерение да се отказва от нея. На този етап пред очите на всички тя започва да влиза в противоречие с американската геополитическа доктрина. Лошото е, че и Тръмп не знае какво ще прави с този проблем. Атлантизмът е британска доктрина, не е американска, те я приемат след това. По-малкият брат, който е по-зрял, по-опитен и исторически просветен, си има свои намерения. В Англия по традиция знаят, че нито една европейска страна не бива да става много силна, защото това е против британския национален интерес. Въпрос на живот и на смърт е за Великобритания, Германия и Русия да не общуват и да не правят никакви политически и икономически съюзи. Англия е отделен свят със свои отделни цели и нямат намерение да се съобразяват с никого.

- Де Гол казваше, че Англия е остров, а САЩ са зад Океана...
- Той ги разбираше тези работи. Накрая ще спомена, че противниците на Тръмп са много силни. Това е дълбоката държава с невероятна концентрация на десетки трилиони долари, която е способна да разруши много държавности. Това е Демократическата партия, тя е политическият интерфейс на дълбоката държава, която ръководи Европа и България. Така че Тръмп има да води война с дълбоката държава, нищо няма да му е лесно.

Нашият гост
Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски" и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

trud.bg