За политическото падение на Слави

През изминалите 6 години един политически проект влетя като комета в общественото пространство на България и също толкова бързо, колкото се появи, припламна и угасна, отлитайки нататък в небитието на историческото минало. Става дума за ИТН („Има такъв народ“), която трябваше да е НТД („Няма такава държава“).

ИТН беше политически парадокс. Партия, която ясно заяви своите ляво-консервативни идеи с полъх на тоталитарно минало, но носеше светлосиньо лого. Или може би, като се сетим за цветовете на ГЕРБ, парадоксът изобщо не е парадокс, а политическа закономерност.

Слави дойде на черен джип, развявайки знамето на народната воля и суверенитета. Дори депутатите му уж щяха да се избират с кастинг измежду народа, но кастингът май накрая се е свел до черния кастинг диван. Историята мълчи. Като цяло лозунгите му бяха същите, с които онзи ден Радев грабна победата — традиционните ценности, патриотарската историческа истина, България на българите и суверенитет на суверена.

Защо обаче на Слави лозунгите му донесоха само 23% при 42% избирателна активност, а буквално същите идеи докараха на Румен Радев 45% при 52% избирателна активност? Причините тук са няколко:

Първо — ИТН, изглежда, не беше създадена, за да управлява, а за да открадне гласовете от протестите през 2020 г. Нейната цел и задача беше да не допусне издигането на алтернатива на българския политически Цербер (или по-скоро Ортос*) — ГЕРБ-ДПС. Когато Слави излезе като първа политическа сила на 11 юли 2021 г., беше очевидно, че той и хората му нямаха никаква идея какво да правят с връчения им мандат и бързо хвърлиха настрана горещия картоф, което впрочем бе сигнал за тяхната неминуема политическа смърт. Те все пак успяха да изпълнят своята задача две години по-късно, когато прецакаха коалиционното правителство с ПП, ДБ и БСП.

Второ — Слави никога не е разполагал с аурата на политик. Популярен сред хората като „шоумен“ или „чалгар“, според зависи кого питате, Слави е медийна звезда, но така и не убеди народа, че може да бъде нещо повече от лидер на телевизионен екип. Или, казано с други думи, разликата между Слави от 2015 и Слави от 2026 г. е, че единият можеше да събере 70 000 души на „Васил Левски“.

Трето — липсата на ясна политическа позиция. ИТН беше поредната демагогска партия у нас, без ясни и принципни позиции по основни въпроси. Общите приказки, шумните появи в медиите и често неадекватните коментари не оставиха съмнение у избирателите, че това не е дългосрочен политически проект, а салфетка, предназначена за еднократна политическа употреба, която просъществува дори по-дълго, отколкото е била замислена.

Четвърто — победата на „Прогресивна България“ нямаше да бъде възможна без фиаското на „Има такъв народ“. Разочарованието от Слави и хората му, пълният им политически провал и начинът, по който успяха да завлекат и други към дъното заедно със себе си, разчистиха пътя за Румен Радев. Не може да има никакво съмнение, че значителна тежест в решението на 52% от българите да гласуват на тези избори изигра и присъствието на „славистите“ в политиката. Начинът, по който хора като Тошко Йорданов и Станислав Балабанов успяха да изпразнят термина „политик“ от съдържание (наред с други фигури, действащи в тази посока — б.а.), създаде огромен политически вакуум, който Радев успя да убеди достатъчно много хора, че може да запълни.

Падението на Слави Трифонов в политиката се превърна и в негово медийно падение. Той често повтаря, че ако не можеш да се изкачиш нагоре по хранителната верига, си обречен да изпаднеш в дъното ѝ. Дали доброволно, или поради нуждата от осребряване на чужд чек (историята ще покаже — б.а.), през 2019 г. Слави Трифонов реши, че единственият шанс да се катери нагоре по хранителната верига на медиите и бизнеса у нас е, като влезе в политиката. Това се оказа едно от най-погрешните решения, вземани от български предприемач в цялата ни история. Фиаското завърши с пълния медиен и политически крах на 7/8 — и партията, и телевизията. Ако този крах е причинен от дълговете, които е трябвало да връща в политиката, дано да ги е изплатил, защото, когато паднеш от хранителната верига, удряш едно дъно, което не бива да се дълбае повече.

*Ортос — двуглаво адско куче в гръцката митология, по-малкият брат на Цербер.

Александър Стоянов