Сметките за ток за битовите потребители може да нараснат над шест пъти през следващата година. Това ще стане, ако изпълним поетите пред Брюксел ангажименти за преминаване на домакинствата на свободния пазар на електроенергия. Ангажимент за това е поет от последното редовно правителство и е записан в одобрения от Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
В частта за либерализация на пазара на дребно в ПВУ е записано, че ще бъде извършен “постепенен и поетапен преход към либерализиран пазар на електроенергия до 31 декември 2025 г., чрез постепенно премахване на регулираните цени за битови клиенти, в условията на либерализиран пазар на електроенергия на едро в два последователни етапа (през 2023 г. и 2025 г.) и прекратяване на определянето на енергийни квоти за доставка на регулиран пазар от КЕВР”.
От 1 юли токът за бита поскъпна с около 3%, като дневната тарифа за “Електрохолд Продажби” АД е 0,11146 лв. за киловатчас, абонатите на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД плащат 0,10917 лв., а на “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД - 0,11311 лв. за киловатчас.
Всички тези цени са без ДДС и по принцип се определят за период от една година - трябва да важат до края на юни 2023 г. Това означава, че в момента най-високата цена за бита е 113 лв. за мегаватчас.
Същевременно в четвъртък цената на електроенергията на Българската независима енергийна борса в пазарния сегмент “Ден напред” беше над 730 лв. за мегаватчас. Това означава, че ако сега битовите потребители са на свободния пазар, трябва да плащат над шест пъти по-високи сметки за ток. Ако сега едно домакинство през лятото плаща за ток по 80 лв. на месец, догодина ще трябва да плати 480 лв. През зимата, ако семейството се отоплява на ток и плаща по 200 лв. на месец, след либерализацията на пазара ще плаща над 1200 лв. на месец.
Тези сметки ще бъдат непосилни за по-голямата част от хората в страната. Затова при предишното правителство редица политици обясняваха, че трябва да има правила за определяне на “енергийна бедност”. И хората, които са енергийно бедни, за получават някакво подпомагане. Това обаче няма да реши проблема, защото в България не само бедните, а дори и хората със средни доходи не могат да си позволят да плащат месечни сметки за ток от 480 лв. през лятото и 1200 лв. през зимата.
Средната заплата за страната през юни е 1710 лв., което след данъци и осигуровки прави 1327 лв. Това означава, че ако в едно семейство и двамата родители да работят на средната заплата, половината от доходите им ще отиват само да ток, вода и телефон. Реално обаче дори за хора с доходи над средните плащането на тези сметки ще бъде убийствено за семейния им бюджет.
И ако бъде въведено понятието “енергийна бедност” в него трябва да попадат дори и хора със заплати над 3 хил. лв. Защото в противен случай и хора с високи заплати няма да могат да изплащат кредитите си, ще фалират и домовете им може да бъдат отнети.
За да бъде осъществена либерализацията на пазара на ток, трябва да има решение на Народното събрание. Това е един от 22-та закона, в които трябва да бъдат направени промени, за да получим от ЕС средствата по Плава за възстановяване и устойчивост.
В Брюксел обсъждат въвеждането на таван на цената на газа, като 15 страни членки искат такъв таван да бъде въведен. Същевременно в Плана за възстановяване е записано, че домакинствата трябва да излязат на свободния пазар. А именно те са най-потърпевши от нарастващите цени, защото не могат едностранно да вдигнат заплатите си, както правят фирмите с предлаганите от тях стоки и услуги.
Заради високите цени на дървата за огрев и пелетите много семейства сложиха климатици, за да изкарат предстоящата зима. Може да се окаже обаче, че за отопление с климатик през следващата година ще щат в пъти повече, отколкото, ако използват пелети. Но какви ще са пазарните цени на тока през следващата година и точно от кога домакинствата ще минат на свободния пазар все още никой не може да каже, защото е необходим действащ парламент.
Проект
Обсъждат две тарифи за тока
Една от обсъжданите възможности за облекчаване на удара на високите сметки за ток върху домакинствата е въвеждането на двутарифна цена на електрическата енергия. Идеята е, ако едно домакинство ползва малко електрическа енергия, тоест гасят крушките, да платиш по-ниската цена. А тези, които потребяват повече електроенергия да плащат повече.
Проблемът тук е, че много хора нямат топла вода и те отопляват на бойлер. Което означава, че ползват повече ток, но не може да се каже, че разхищават електроенергия и нямат нужда да плащат тока по ниската тарифа. Освен това в едно домакинство може да има повече хора, които потребяват повече електроенергия от техен съсед, който харчи по-малко просто защото живее сам. Ще бъде шок за домакинствата, ако се налага децата трябва да стоят на тъмно в стаята си вечер, за да се вмести семейството в ниската тарифа на тока.
Цената на газа е 2 пъти по-висока от предвидената
60 на сто по-скъпо парно от януари
С 60% може да поскъпнат парното и топлата вода от догодина, ако държавата не компенсира топлофикациите заради високата цена на газа. Въпреки намалението на цената на природния газ за октомври, той все пак е близо два пъти по-скъп от калкулираното при формиране на цената на топлофикациите, обясни председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества Кремен Георгиев.
“Цените на топлинната енергия не са адекватни на цената на природния газ, една от тях трябва да се промени”, обясни Георгиев. Според него държавата задължително трябва да продължи с компенсациите за топлофикациите, въпреки че към момента има намаляване на цените.
Обмудсманът Диана Ковачева настоява за проверки
Подозират спекула с цените на дърва и пелети
Омбудсманът настоява за проверки за това дали спекула е причина за поскъпването на дърва, пелети и въглища.
Икономическото министерство да извърши проверки на пазарите за спекула при цените на твърдите горива - дърва за огрев, пелети и въглища за битови нужди. За това настоява омбудсманът Диана Ковачева. Според омудсмана тенденция за необосновано поскъпване на дървата, пелетите и въглищата за огрев се наблюдава още от средата на миналата година, но тя се е задълбочила през летните месеци на тази година. Към момента цените са непосилни за крайните потребители, категорична е Ковачева.
От юни насам цените на дървата за огрев са се увеличили близо два пъти. “Съгласно предоставената от жалбоподателите информация, в условията на ограничено предлагане цената на дървата за огрев през юни 2022 г. е била около 110 лв. за пространствен кубичен метър (пр. куб. м), през юли 2022 г. - около 140 лв./пр. куб. м, през август 2022 г. - около 160 лв./пр. куб. м, а през септември 2022 г. - около 200 лв./пр. куб. м. Движението на цените на пелетите за отопление е от 350-410 лв./тон (в зависимост от конкретния вид на пелетите) през лятото на 2021 г. до 850-1000 лв./тон през септември 2022 г.”, пише в обосновката си за искане на проверката Ковачева.
Енергийният експерт Валентин Николов пред “Труд News”: Промените трябва да бъдат приети до края на годината
Според Плана за възстановяване първо пазарът на едро трябва да премине в либерализиран пазар. Това означава да няма обществен доставчик. В момента Националната електрическа компания играе ролята на обществен доставчик. Изкупува енергия, която КЕВР є казва, например от АЕЦ “Козлодуй” и други производители на електрическа енергия, и я доставя на регулирания пазар.
Когато се приеме законът, а доколкото знам трябва да се приеме до края на годината, тогава няма да има обществен доставчик и всички крайни доставчици, които наричаме ЕРП-та, ще трябва да купуват електрическата енергия от свободния пазар.
Това означава, че енергията, която идва към домакинствата ще бъде на пазарен механизъм, който ще бъде регулиран от гледна точка на това може ли да има големи пикове или не може, тоест КЕВР само тогава ще се намесва. А до края на 2024 г., тоест от 2025 г. домакинствата вече няма да купуват от краен снабдител, както е сега, а всяко едно домакинство ще си избира доставчик на ток, както всяка една фирма в момента. Това ще бъде пълна либерализация на пазара. Освен ако разбира се, не се направи някакво изключение предвид новите обстоятелства на пазара на електрическа енергия и абсурдните върхове на цените.
За всяко нещо може да се преговаря с Брюксел. Въпросът е, че те ще искат някакви основания. А всички други страни са излезли на свободния пазар. Най-вероятно ще искат компенсации на уязвимите, енергийно бедните, които още не сме дефинирали в законодателството. А всички други ще купуват електрическа енергия на свободния пазар.
Еленко Божков, зам.-министър на енергетиката, пред “Труд News”: Работата е малко мътна и по-добре, че е така
В националния План за възстановяване и устойчивост е казано, че от 2023 г. трябва да започне постепенното въвеждане на свободния пазар за електроенергия за битовите потребители, което да продължи до 2025 г.
Предполагам обаче, че ЕК ще удължи регулирания пазар, защото тя предлага даже някои небитови потребители да се върнат отново на регулирания пазар.
Така че работата около свободния пазар за битови потребители е малко мътна, и по-добре, че е така, защото иначе става опасно за хората.
Ние още не знаем какво значи енергийна бедност, няма и дефиниция, няма и критерий за това.
Енергийният експерт Таско Ерменков, пред “Труд News”: Недопустимо е народът да се обрече на енергиен глад
Цените за година се увеличиха 6 пъти
Единственият шанс ситуацията да се закрепи нормално е излизането на потребителите на свободния пазар да се отложи. Безотговорно е от 2023 година да хвърлим битовите потребителите на свободния пазар, защото хаосът, който ще настъпи и щетите, които ще се получат, ще бъдат още по-ужасни от онзи необмислен акт, при който хвърлихме микро и средните предприятия на свободния пазар за електроенергия. А сега това ще касае всеки един от нас. Държавата все още не е дефинирала какво означава енергийно зависим човек, не само енергийно беден.
При това положение да оставиш хората на свободния пазар, означава само едно - да ги обречеш на мизерия, а някои дори да ги лишиш от живот. Цените ще бъдат като на свободния пазар. За една година на малките и средни предприятия сметките за ток са се увеличили около шест пъти.
Планът за възстановяване не е светият закон, в който вече всичко е написано и нищо не се променя. Това е документ, който подлежи на допълнение, обработка и изменение и това е въпрос на политическа воля. В крайна сметка не съм много убеден, че когато обречеш народа си на енергиен глад, парите, които ще получиш по Плана ще бъдат полезни за когото и да било.
Народното събрание чрез Закона за енергетиката регламентира кой е на защитен, регулиран пазар и кой е на свободен пазар за електроенергия. Парламентът е този, който трябва да се заеме с тази дейност и колкото може по-скоро да отложи, да отмени или престъпно да въведе едно такова действие.
В България не сме подлежащи на такива скокове на електроенергията, които са само подлежащи на външния пазар, тъй като при нас нямаме такава зависимост при производството на електроенергия. А не виждам защо трябва да се покажем “солидарни” с Европейския съюз, за да споделим с тях неблагоприятните ефекти от високата цена на електроенергия на бита.
Източник:
Стефан Кючуков
Труд
