Възмущението срещу проекта за луксозен туризъм в Южна Албания, свързан с Джаред Къшнър – символизиран от фламингото – бързо се превърна в движение срещу системата.
Масови протести изпълниха улиците на Тирана с хиляди граждани, демонстриращи срещу правителството на премиера Еди Рама. Възмущението срещу проекта за луксозен туризъм в Южна Албания, свързан с Джаред Къшнър – символизиран от фламингото – бързо се превърна в движение срещу системата. За да разберем корените на това недоволство, БГНЕС разговаря с Лутфи Дервиши, виден албански журналист и политически анализатор, известен със своите остри и обективни коментари. Дервиши описа "откъсването от реалността" на правителството, провалящите се наративи на управляващата партия и коментира дали тази безпрецедентна вълна на гражданско пробуждане може да застраши 13-годишната хватка на Рама върху властта и да повлияе на пътя на Албания към Европейския съюз.
БГНЕС: През последните дни много протестиращи и анализатори от Албания описват случващото се по улиците не просто като реакция срещу конкретни политики или инвестиции, а като директен бунт срещу самия модел на управление на Еди Рама. След повече от десетилетие на власт, смятате ли, че премиерът е загубил връзка с проблемите на обикновените хора? И може ли концентрацията на власт, заедно с усещането за безнаказаност, да се окажат неговата ахилесова пета?
Дервиши: Да си на власт тринадесет години, дори и да правиш чудеса, означава изхабяване, защото властта изхабява сама себе си. Но това показва и своеобразна дистанция, едно откъсване от реалността и от живота на обикновените хора. Хората изразяват своето недоволство от усещането за арогантност, корупция и злоупотреба с власт. Не става въпрос само за околната среда, за един проект и за една конкретна политическа партия - звучи все повече като антисистемен протест. А в центъра на бурята е правителството на Рама.
БГНЕС: Еди Рама се опитва да омаловажи мащаба на протестите. Той твърди, че те са резултат от дезинформация, и дори спомена "хибридна война", водена от чужди държави. Как се възприема този наратив от албанските медии и вярва ли му всъщност обществото?
Дервиши: Когато хиляди хора излизат на улицата четвърта поредна седмица всяка вечер, по-добре е да не търсиш извинения в чужбина, а да се фокусираш върху вътрешните проблеми. Правителството се опитва да налага различни наративи, но не и този, който отразява истинската причина хората да са по улиците. Наративът на правителството се измести от чуждото влияние към алгоритмите на социалните мрежи и се фокусира по-специално върху екологичните тревоги, свързани с проекта на Къшнър в Южна Албания.
Да, но това не адресира истинската причина, поради която хората са на улицата, и техните искания, които са много разнообразни. Не се говори за нарастващите разходи за живот. Не се говори за корупцията. Не се говори за меритокрация. Не се говори за самия факт, че системата не работи за всички. Изглежда, че имаме две различни реалности: едната, изразена пред сградата на премиера, и другата – вътре в нея.
БГНЕС: Виждаме различни хора: студенти, екоактивисти, организации на гражданското общество, както и представители на диаспората. Може ли тази вълна на недоволство реално да доведе до предсрочни избори? Или фигури като лидера на опозицията Сали Бериша носят твърде много собствен негативен багаж, за да се възползват от тази ситуация?
Дервиши: Недоволството е насочено не само към правителството, но и към стария политически елит. Предстои да видим дали това ще доведе до нови избори или до техническо правителство, както предполагат някои от протестиращите. Правителството е подложено на натиск от протестите, но не е под непосредствена заплаха, тъй като се ползва с много солидно мнозинство в парламента.
Трудно е да се предвиди в момента докъде ще доведат протестите в краткосрочен план по отношение на политическите последствия. Но едно е сигурно: страната се е променила, защото обществото се е пробудило. Младите хора са по улиците и настояват нещата да се правят по различен начин. Това е сигурно. Но дали ще се случи в рамките на една година, догодина по време на планираните местни избори, или ще доведе до политическа криза?
Трудно е да се каже в момента, защото това, което виждаме, е голяма, но предимно мирна демонстрация, и нямаме никакви сериозни инциденти. Така че рискът сега е в своеобразно нормализиране. Имате управление през деня и протести през нощта. Има едно равновесие, което се задържа вече три седмици.
БГНЕС: Казахте, че този туристически проект, свързан с компанията на Джаред Къшнър, не е истинският проблем...
Дервиши: Той даде искрата. Това беше капката, която преля чашата. Той възпламени протеста, но не става въпрос само за това. Да, символът с фламингото остава. Хората излязоха на улицата заради фламингото, но остават заради всички останали проблеми.
БГНЕС: Очаквате ли правителството на Рама да направи крачка назад от този проект под натиска на улицата, за да утихне напрежението?
Дервиши: Това, което казват сега, е, че няма финализиран проект. Те заявяват, че ще наемат или вече са наели водещи еколози, урбанисти и компании за развитие от цял свят. Говорят повече и са в обяснителен режим, което не беше така преди. Преди изглеждаше като сключена сделка при затворени врати. Сега поне говорят.
Моето предположение е, че това е игра на изчакване. Правителството чака протестите да затихнат и вероятно ще направи някои отстъпки, но без да се отказва напълно от проекта. Поне такова е разбирането в момента.
БГНЕС: Често чуваме, че Албания е първенец сред страните от Западните Балкани по отношение на процеса на разширяване. Въпреки това, предвид тези системни проблеми и настоящия модел на управление, реалистично ли е да очакваме, че Албания ще постигне истински, реален успех по пътя си към Европейския съюз?
Дервиши: Самият протест, според мен, помага на Албания по отношение на нейния имидж. Той показва, че има демокрация. Гражданите са по улиците и демонстрират мирно. И това касае вътрешните проблеми по отношение на управлението и начина, по който страната ще се развива. В краткосрочен план това може да бъде проблем, ако нещата продължат да стоят по същия начин. Но ще трябва да изчакаме до есента, за да видим как ще се развият нещата. Дали ще продължим с настоящото правителство, или може да се стигне до политическа криза? Това би било един напълно различен сценарий. | БГНЕС
