Международна мрежа
БАЗАТА БЕЗМЕР В БЪЛГАРИЯ И ЛОГИКАТА НА АМЕРИКАНСКАТА ПРОЕКЦИЯ НА СИЛАТА
--------------------
На 22 юли 2026 г. българският парламент гласува за разрешаване на разполагането на осем самолета-цистерни KC-135 от ВВС на САЩ и 250 американски военнослужещи във военновъздушната база Безмер.
.
от Адриан Корчински, 4 август 2026 г.
-----------------------------
Гласуването беше 136 „за“, 13 „против“ и 2 „въздържали се“. Разполагането е планирано от 24 юли до 1 октомври 2026 г. На хартия правителството настоява, че това е само „логистична подкрепа“ .
.
Дипломатическо предупреждение от Техеран
.
Преди гласуването иранското външно министерство предупреди, че разрешаването на разполагането на войски ще направи България „съучастник на агресорите“. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи изрично заяви, че всяко действие, улесняващо военните операции на САЩ срещу Иран, би направило София съучастник в „агресия и военни престъпления“ .
.
Българското Министерство на външните работи отговори, че няма да предприема „никакви враждебни действия срещу Иран“ и че „е изключено военни операции в Близкия изток да се провеждат от българска територия“. Контрастът между официалното обяснение и оперативната роля на разполагането на войски е труден за игнориране.
.
Безмер в американската логистична мрежа
.
Авиобаза Безмер, разположена в югоизточна България близо до град Ямбол, е една от няколкото съвместно използвани бази, създадени съгласно Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между САЩ и България от 2006 г. Споразумението позволява на американските сили да използват три български бази – Безмер, Граф Игнатиево и Ново село – за тренировъчни и логистични цели. Привлекателността на Безмер е ясна: тя е близо до Черно море, има писта, способна да приема големи самолети, и се намира в страна, пълноправен член на НАТО.
.
Това, което прави Безмер особено ценен, е позицията му в рамките на по-широката логистична мрежа на САЩ. Американските самолети-танкери, действащи от Безмер, могат да зареждат изтребители и бомбардировачи над Източното Средиземноморие, Близкия изток и Червено море, без да се налага да се връщат в бази в Германия, Италия или Гърция. Това намалява времето за транзит и позволява продължителни операции за по-дълги периоди. Безмер функционира като преден център за зареждане с гориво в система, която се простира от Рамщайн в Германия до залива Суда в Крит, през Когълничану в Румъния.
.
Базата не се използва за бойни операции, но ги прави възможни. Има разлика между натискането на спусъка и доставката на гориво, но тази разлика е по-малко важна за пилотите, които се зареждат с гориво – или за целевите иранци.
.
Българското правителство твърди, че просто изпълнява конвенционалните си задължения към съюзника си. Премиерът Румен Радев, често описван като по-скептичен към западните военни авантюри, настоя, че танкерите ще бъдат използвани „изключително за логистика и мисии за зареждане с гориво по време на полет извън българското въздушно пространство“ . Българското външно министерство повтори тази позиция, заявявайки, че от българска територия няма да се провеждат военни операции.
.
Испания срещу България
.
Контрастът с Испания е поучителен. През март 2026 г. Испания изрично отказа да позволи използването на своите бази за американско-израелската кампания срещу Иран. Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес заяви, че испанските бази няма да бъдат използвани за операции, „несъвместими с Устава на Организацията на обединените нации“. Испанското правителство твърди, че използването на територията му за настъпателни операции срещу Иран би нарушило конституционните му задължения и собствените му принципи на външната политика. Мадрид направи суверенен избор, като отхвърли искането на Вашингтон.
.
За разлика от Испания, България в крайна сметка избра да улесни разполагането на войски, което отразява по-широката ѝ зависимост от структурите на НАТО в областта на сигурността. Тя не постави публично под въпрос законността на операцията, нито оспори по-широката стратегическа обосновка зад искането. Българските власти избраха да се съобразят с искането, вместо да го оспорят.
.
Няколко фактора могат да обяснят тази разлика. Испания традиционно следва по-предпазлив подход към военното участие в Близкия изток, докато България отдава по-голямо значение на демонстрирането на своята надеждност в рамките на НАТО.
.
Различните стратегически култури и приоритети за сигурност изглежда са оформили съответните им решения. България, от друга страна, е по-малка страна, по-зависима от гаранциите на НАТО за своята сигурност. Тя е и страна, която отдавна се стреми да демонстрира своята стойност като съюзник, особено в контекста на войната в Украйна. За България отказът на Вашингтон не е лукс, който тя смята, че може да си позволи.
.
Съществува и вътрешнополитическо измерение. Решението беше одобрено от парламент, където правителството има комфортно мнозинство. Местната опозиция беше минимална. Някои български представители твърдяха, че отхвърлянето на искането би навредило на позицията на България в НАТО. Коментар на един български представител обобщава логиката на съюзническата зависимост: „Не можеш да искаш да си в НАТО и след това да откажеш да дадеш нещо в замяна. “
.
Местни проблеми
.
Решението не беше приветствано от всички. Дървета, овъглени от пожар на българския военен полигон в Корен, все още тлееха по време на парламентарния дебат. Кметът на Безмер изрази опасения, че регионът може да се превърне в потенциална мишена. Местните общности близо до Безмер остават неубедени от официалната версия.
.
Опасенията не са изцяло теоретични. Иран вече демонстрира готовността си да отмъсти на страни, които възприема като враждебни. В миналото подкрепяни от Иран групировки са атакували американски бази в Ирак и Сирия, а иранските кибероперации са поразили европейска инфраструктура. Българите, живеещи близо до Безмер, сега имат основание да се чудят дали селото може да се превърне в мишена при бъдеща ескалация.
.
Политиката на съюзите на практика
.
Решението на българския парламент илюстрира по-широка реалност на трансатлантическите отношения. Европейските страни не винаги са ентусиазирани участници, но са дълбоко интегрирани в логистиката на американската военна мощ. Това не са признаци на европейско единство – те са признаци на фрагментация в рамките на структура, която все още зависи от Съединените щати за своята сигурност.
.
По-дълбокият въпрос е дали това споразумение е устойчиво. България направи стратегически избор, като задълбочи военната си интеграция със Съединените щати. Този избор има незабавни оперативни последици – база за зареждане с гориво, която позволява удари срещу Иран – и дългосрочни последици за българския суверенитет. Той би могъл да има и последици за сигурността, ако Иран реши да отмъсти. Решението на българския парламент се вписва в една тенденция: Европа все повече функционира като платформа за проекция на американска сила.
.
Разполагането в Безмер по този начин отразява по-широката реалност на съвременната политика на алианса: дори когато европейските правителства избягват пряко участие във военни операции, те все повече осигуряват логистичната инфраструктура, която прави тези операции възможни. Тъй като военната логистика става все по-важна за съвременната война, разграничението между участие и подкрепа може да се окаже по-скоро политическо, отколкото оперативно.
-----------------
Krasimira Filcheva
