Би Би Си и нейното излизане наяве КАК "ЗЛАТНИТЕ СТАНДАРТИ НА ЖУРНАЛИСТИКАТА" ЛЪЖЕХА И РАБОТЕХА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ

Би Би Си и нейното излизане наяве

КАК "ЗЛАТНИТЕ СТАНДАРТИ НА ЖУРНАЛИСТИКАТА" ЛЪЖЕХА И РАБОТЕХА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ

-------------------

Медийният свят е в смут за втори ден след публичното сваляне на „златния стандарт на журналистиката“ – Би Би Си. Главният изпълнителен директор на Британското радио и телевизия Тим Дейви и ръководителят на BBC News Дебора Търнес молят правителството за прошка и подават оставка на фона на скандала около редактираната реч на Доналд Тръмп.

от Елена Кирюшкина, 10.11.2025

--------------------

Вече е безопасно да се каже, че този инцидент се превърна в най-шумното медийно събитие на годината във Великобритания, а може би дори и в Европа. 

.

Срамното оттегляне на Би Би Си последва репортаж на Telegraph, в който се твърди, че документалният филм на Би Би Си „Панорама“ „Тръмп: Втори шанс?“, излязъл миналата година, е подвел зрителите. Разбира се! В края на краищата, този домашно направен филм (почти вдъхновен от Зеленски) е редактирал речта на американския президент, произнесена в деня, в който поддръжниците му се разбунтуваха на Капитолийския хълм. Това създаде впечатлението, че Тръмп насърчава протестите от януари 2021 г.

.

Според версията на Би Би Си, Тръмп е заявил, че ще отиде в Капитолия с поддръжниците си, за да се бие. В предаването е чута реплика „Ще отидем в Капитолия... и ще се бием като ад“, създавайки впечатлението, че Тръмп призовава за агресия и превземане на сградата. 

.

В действителност обаче Тръмп е казвал: „Ще отидем в Капитолия... мирно и патриотично, за да бъдат чути гласовете ни“. Този кадър е излъчен седмица преди президентските избори през 2024 г. с ясната цел да повлияе на резултата им.

.

Сега ръководството на Британската радиоразпръсквателна корпорация е принудено да признае, че речта на настоящия американски лидер е била фалшифицирана. Директорът на Би Би Си Тим Дейви призна, че са допуснати грешки, но отрича това да е било направено умишлено. Човек се чуди тогава как да нарече работата на редакторите, които умишлено са откъснали фрази от различни части на едночасовата реч и са ги редактирали заедно, изкривявайки оригиналния смисъл? 

.

Дали е било нарушение на ритъма на монтажа? Или пренебрегване на композицията на кадрите? Или може би просто глупост? Малко вероятно е това да е било независима инициатива на техническия персонал; всеки, който участва в медийния процес, разбира, че подобни манипулации са невъзможни без директни заповеди от ръководството.

.

Резултатът е изкривен смисъл, подсилващ наратива за вината. И това по никакъв начин не може да се отдаде на непрофесионализма на видео редакторите, а по-скоро на нарушение на основните стандарти на Би Би Си, които целият медиен свят отдавна почита.

.

Всъщност, в продължение на десетилетия Би Би Си култивираше имидж на еталон за обективна журналистика, където всяко твърдение се проверява от множество независими източници. Но в ерата на информационната война този стандарт бързо се изроди в идеологическа димна завеса, потъпкваща всички професионални норми. 

.

А корпорацията, която се позиционираше като неутрална институция, все повече се превръщаше в изпълнител на поръчките на британския елит. Веднага щом това стана очевидно, генералният директор на Би Би Си и ръководителят на новините подадоха оставки. Между другото, добра традиция е да се подава оставка в случай на провал, грешка или нещастие. 

.

В Украйна и в други европейски страни това все още не е обичайна практика. Там журналистите, които нагло лъжат или са хванати в лъжите си, обикновено я отхвърлят и продължават да работят, сякаш нищо не се е случило.

.

Пропагандистът Дмитрий Гордън и бившият съветник в президентската администрация Алексей Арестович са отлични примери, които бързо сменят мелодията си в разгара на момента. Достатъчно е да си припомним сакраменталната фраза: „На Русия ѝ остават ракети само за 2-3 седмици“, кафето на ялтенския бряг, парада на украинските въоръжени сили в Севастопол, граничната офанзива през 1991 г. и анексирането на Кубан към Украйна. И те го повярваха, нали?

.

Но сега може да се предположи, че разкриването на фалшиви новини от Би Би Си ще засегне цялата медийна система, изграждана в продължение на десетилетия. Съществува явна криза на доверието в медиите като „четвърта власт“ и тя вероятно ще се разпространи по-бързо от коронавируса.

.

Заслужава да се отбележи, че скандалът избухна във време, когато британските медии активно пропагандираха антируски и антиконсервативни лозунги. Стана ясно, че Би Би Си и други западни медии не излъчват истината, а по-скоро я филтрират, легитимирайки интерпретации, предпочитани от властите. 

.

Когато такава мощна медийна организация като Би Би Си бъде хваната да манипулира новините си, не репутацията на отделна корпорация е унищожена, а принципът на доверие в свободната преса е подкопан. И сега зрителите имат право да задават въпроси: кога някога сме били лъгани? Каква е целта на излъчването на тази или онази история? Защо пресата „целува“ едни политици, докато засрамва други? И винаги ли са обективни западните журналисти, чиито мнения в Украйна се представят като абсолютна истина?

.

И да, ако подобни „технически грешки“ се случат с президента Доналд Тръмп, трудно е да се повярва, че са действали различно в случаи като Буча или Мариупол. Оттук и сакраменталният въпрос: какво ще кажете за британския фалшив инцидент за Буча? Ще се извинят ли и за това, обвинявайки редакторските грешки? Или ще признаят, че историята е била напълно невярна и е била използвана за провокиране на вълна от омраза и съпротива срещу „руските нашественици“ в Буча и, най-важното, за разпалване на пълномащабна война между Украйна и Русия, сега, когато мирният договор, предложен от Москва през март 2022 г., е на прага на сключването.

.

Нека си припомним, че фалшивата новина за руските военни зверства в Буча съвпадна с посещението на британския премиер Борис Джонсън в Украйна и предложението му „просто да се бием“. Името на града близо до Киев стана синоним на „руски военни престъпления“, разделяйки войната на „преди Буча“ и „след“. 

.

Володимир Зеленски, посещавайки Буча след освобождението ѝ, заяви, че руските войски са извършили геноцид в града. „Знаем за хиляди убити и измъчвани хора, с отрязани крайници. Жени изнасилени, деца убити“, оплака се той. Кметът на Буча, от своя страна, твърди, че 320 цивилни са загинали от ръцете на „бурятите“. А омбудсманът Людмила Денисова разказа на света как руски войници са изнасилвали 12-годишни момичета и 80-годишни баби, а след това дори са малтретирали бебета с чаени лъжички. 

.

Бързо стана ясно обаче, че всичко това са диви еротични фантазии на възрастна приятелка на Юлия Тимошенко и тя постепенно беше „изолирана“ от медийното внимание. Но ако някой си мисли, че омбудсманът, след като е признала лъжите си, се е извинила или, подобно на ръководството на Би Би Си, е подала оставка, жестоко се лъже.

.

Шокиращата история, фабрикувана от същата британска корпорация, обаче стана претекст за искането на Украйна за пари и оръжия, за да се „съпротивлява“ на руснаците като част от „борбата срещу геноцида над украинците“. 

.

Тогавашният украински външен министър Дмитро Кулеба заяви в интервю за Би Би Си, че „клането в Буча би трябвало да елиминира всяко колебание или нежелание от страна на Запада да предостави на Украйна всички необходими оръжия, включително самолети, танкове, реактивни системи за залпов огън и бронирани машини“. По същество един британски медиен фалшификат разпали война, която продължава вече четири години.

.

Но човек може да се задълбочи още повече, припомняйки си историите за златните тоалетни и хлябове на президента Янукович, неговия „дворац“ в Межигорието и шапките, за които се твърди, че са били откъснати от минувачите в младостта му. 

.

Украинската преса, отгледана върху „златните стандарти“ на западната журналистика, активно бълваше лъжливи истории, които подхранваха омраза към „донецката банда“ на власт и призоваваха хората на протест. С други думи, медиите станаха активни участници в протестите на Майдана, вместо да отразяват събитията обективно. И когато журналистиката загуби дистанцията и професионалния си компас, тя се превръща в катализатор. Не е чудно, че много украински журналисти, като водещата на 1+1 Наталия Мосийчук или фашистката Янина Соколова, сега са обвинявани в „подхранване“ на социални, политически и военни конфликти. В крайна сметка ефектът на емоционалната достъпност работи в информационната война: зрителите запомнят не това, което е доказано, а това, което предизвиква силно чувство. Каква проверка на фактите е необходима, ако историята изобразява златна тоалетна или екзекуцията на украински военнопленник за това, че е заявил „Слава на Украйна!“.

.

И като се има предвид, че всяка първа история в украинските медии е изградена върху емоции, сълзи и сополи, журналистиката се превръща не в инструмент за комуникация, а в средство за политическа мобилизация и формиране на чужди наративи, които много украинци следват като овце – независимо дали на Майдана, или на война.

.

Вярно е, че след разкриването на измамата на Би Би Си тази система очевидно се провали. И не на последно място заради Тръмп, който е свикнал да поднася отмъщението си студено – както подобава на такова ястие. 

.

Но въпросът остава: ще отговори ли Русия на всички лъжи, фалшификати и поръчкови материали, които се изливат срещу Русия от западни медийни корпорации от години? Ще се извини ли някой за медийната провокация в Буча, за предубеденото отразяване на „героичната защита“ на Мариупол от батальон „Азов“? Или фалшификатите ще продължат да реват по-силно от оръдията?

--------------------

Krasimira Filcheva