„флот в сянка“?! КОГАТО САНКЦИИТЕ СЕ ПРЕВЪРНАТ В ДЪРЖАВНО САНКЦИОНИРАНО ПИРАТСТВО

„флот в сянка“?!

КОГАТО САНКЦИИТЕ СЕ ПРЕВЪРНАТ В ДЪРЖАВНО САНКЦИОНИРАНО ПИРАТСТВО

Как да наречем това, когато държавите спират търговски кораби, качват се на тях, конфискуват товари или се опитват да решат кой ще плава по световните океани?!

-----------------------

От Дан-Виго Бергтън, 29 юли 2026 г.

.

Владимир Путин наскоро предупреди, че атаките, тормозът и незаконното посегателство срещу руското търговско корабоплаване ще бъдат посрещнати със същото ниво на реакция, както и пиратството.

.

Изявлението, естествено, ще бъде представено като поредната руска заплаха. Но преди европейските политици да го отхвърлят като пропаганда, те трябва да обмислят един далеч по-неудобен въпрос: Как да наречем това, когато държавите спират търговски кораби, качват се на тях, конфискуват товари или се опитват да решат кой ще плава по световните океани?

.

От 2022 г. насам Европейският съюз изгражда все по-всеобхватен режим на санкции срещу Русия. Все повече кораби са свързани с това, което ЕС нарича руски „флот в сянка“. На корабите може да бъде отказан достъп до европейските пристанища и те са обект на забрани за застраховки, финансиране, техническа помощ и други морски услуги.

.

Това са сериозни мерки, но е важно да бъдем точни: европейската пристанищна забрана не е същото като общото право за качване на чуждестранни кораби в международни води. Нито пък има автоматично право за конфискуване на товара на кораб само защото ЕС смята, че търговията нарушава европейските санкции.

.

Но развитието е опасно. Обединеното кралство и няколко европейски държави обсъждат все по-агресивни мерки срещу кораби, за които се твърди, че заобикалят санкциите. Корабите са обвинявани в сложна собственост, неадекватна застраховка, фалшив флаг, лоши технически стандарти или в укриване на товари и движения. Някои от опасенията може да са реални. Старите танкери без адекватна застраховка могат да представляват сериозна опасност за околната среда и други видове корабоплаване.

.

Но подозрението не е същото като преценката.

.

ЕС нарича това „флот в сянка“. Русия отхвърля термина.

.

Терминът е политически ефективен, защото създава впечатлението, че корабите са практически беззаконни кораби-призраци, срещу които всеки западен флот може да се намеси. Но кораб, който плава под валиден флаг, има екипаж, регистриран собственик и плава извън териториалните води на други държави, не губи автоматично правата си, защото товарът е руски или защото ЕС не одобрява търговията.

.

Не само европейските страни действат по този начин. В продължение на няколко години Съединените щати конфискуват петрол, за който твърдят, че е транспортиран в нарушение на американските санкции срещу Иран. Американските съдилища са издавали заповеди за конфискация, а американските власти са конфискували, продавали или изземвали петрол от чуждестранни танкери.

.

Още през 2020 г. Министерството на правосъдието на САЩ обяви, че САЩ са конфискували приблизително 1,1 милиона барела ирански петролни продукти от четири танкера под чуждестранен флаг. Американските власти заявиха, че изземването е извършено със съдействието на чуждестранни партньори. През 2023 г. над 980 000 барела петрол от танкера Suez Rajan бяха конфискувани и по-късно продадени. През 2026 г. американските власти конфискуваха танкера Skipper и приблизително 1,8 милиона барела петрол с произход от Иран и Венецуела.

.

САЩ представят това като законно прилагане на санкции, борба с финансирането на тероризма и конфискация на незаконни товари. Но от гледна точка на други държави, това може да изглежда различно: една държава използва собствените си закони и собствените си съдилища, за да поеме контрол върху търговските стоки на други държави далеч отвъд собствената си територия.

.

Какво биха казали Съединените щати, ако ирански или китайски съд реши да конфискува американски петрол по пътя му към Европа? Какво биха казали норвежките власти, ако норвежки кораб бъде спрян в открито море, защото товарът нарушава едностранните санкции на друга държава?

.

Едва ли бихме го нарекли обикновено правоприлагане. Бихме го нарекли кражба, злоупотреба с власт или пиратство.

.

Трябва да се подчертае, че не всички конфискации от страна на САЩ са извършени чрез въоръжено отвличане в открито море. Някои са извършени в сътрудничество с корабособственици, оператори, държави на знамето или чуждестранни власти. Други са базирани на твърдението, че корабът е без държава, плава под фалшив флаг или има връзки с финансовата система на САЩ. Но това не променя основния проблем:

.

САЩ СЕ ОПИТВАТ ДА НАПРАВЯТ НАЦИОНАЛНИТЕ СИ САНКЦИИ ЕФЕКТИВНИ В ГОЛЕМИ ЧАСТИ НА СВЕТА

.

Морското право се основава на принципа за свобода на корабоплаването в открито море. Държавата на знамето на кораба има както правото, така и задължението да контролира плавателния съд. Регистрацията свързва кораба с държава, която също има право да го защитава съгласно международното право.

.

Това не означава, че търговските кораби могат да правят каквото си искат. Пиратството, трафикът на хора, липсата на гражданство, фалшивата регистрация и други сериозни нарушения могат да дадат основания за намеса. Крайбрежните държави също имат широки правомощия в собствените си териториални води и пристанища. Но икономическите санкции, приети от САЩ или ЕС, не са автоматично международно право.

.

Като попечител на ветераните, лично съм се срещал с адмирал Александър Моисеев по въпросите на ветераните. В момента той е главнокомандващ на руския флот. По време на срещата ни той говори подробно за опитите за спасяване след потъването на атомната подводница „Курск“ в Баренцово море през август 2000 г. Той описа огромните технически предизвикателства, натиска от време и човешката драма, съпътстваща опита за достигане до екипажа. Всички 118 души на борда загубиха живота си.

.

Разговорът ми направи силно впечатление. Напомни ми, че морето не е просто арена за военна мощ, санкции и политически демонстрации. То е и безмилостно работно място, където дори най-мощните военноморски сили могат да бъдат изпитани и където сътрудничеството между държавите може да бъде разликата между живота и смъртта.

.

Норвежки и британски експерти в крайна сметка бяха включени в работата в Курск. Именно затова е трагично, че отношенията между Норвегия, Русия и останалата част от Европа сега се развиват в обратна посока. Там, където преди можехме да си сътрудничим в областта на спасяването, сигурността и човешките животи в далечния север, сега рискуваме да се срещнем с военни кораби, абордажни групи и оръжия, насочени към търговски кораби.

.

Уроците от "Курск" би трябвало да ни научат, че инцидентите в морето могат бързо да прераснат в бедствия. Провали в комуникацията, престиж, секретност и забавени решения могат да костват човешки животи. Ако европейските или американските сили спрат свързани с Русия търговски кораби, докато на руските военноморски кораби е наредено да ги защитават, едно недоразумение може да има последствия, които никой политик не е планирал.

.

Тук се крие същността на неотдавнашното предупреждение на Путин.

.

Ако западни военноморски кораби се опитат да се качат на борда на свързани с Русия търговски кораби, Русия може да отговори с ескорт, военно присъствие или опити да предотврати качването. Не е нужно много време, за да може предупредителен изстрел, грешна стъпка или погрешно разбрана заповед да доведат до въоръжена конфронтация и дори до ядрен конфликт.

.

Това би могло да доведе до ситуация, в която ядрените сили ще се изправят една срещу друга за граждански танкер в Северно море, Балтийско море, Баренцово море или Ламанша.

.

Европа и САЩ трябва да се запитат какъв принцип установяват. Ако западните страни могат да спират кораби, защото товарите им нарушават западните санкции, Китай по-късно може да спира европейски кораби, позовавайки се на китайски санкции. Иран може да направи същото в Персийския залив. Русия може да създаде свои собствени списъци със западни кораби и да твърди, че те подкрепят враждебна дейност.

.

Наистина ли искаме световен ред, в който най-силният флот определя коя е законна търговия?

.

Конфликтът в Украйна може да бъде критикуван и осъждан, без едновременно с това да се нарушават правилата на международното право за международното корабоплаване. Санкциите не трябва да се превръщат в пряк път към разрешеното от държавата пиратство.

.

Защото, когато великите сили си дават правото да спират кораби, да конфискуват петрол и да продават товара, вече не става въпрос само за санкции. Става въпрос за това кой има най-големите военни кораби.

.

Когато търговските кораби се превърнат във военни цели, пътят от икономическа война до истинска война става плашещо кратък.

-------

На снимката: Авторът Дан-Виго Бергтун (вляво) заедно с адмирал Александър Моисеев, главнокомандващ на руския флот.

-----------------------

Krasimira Filcheva Krasimira Petrova