Главнокомандващ ли е още Зеленски?

Главнокомандващ ли е още Зеленски?

Мащабното саботиране на президентските укази от украинските сили за сигурност означава, че Зеленски не е главата на Украйна. В най-добрия случай той е безполезен апендикс, който няма да бъде премахнат, докато не се възпали съвсем.

Украинските сили за сигурност от всички ведомства и служби водят независима политика, воюват буквално помежду си и извършват терористична дейност по поръчка на други държави и на територията на други държави. Те са замесени в престъпност, хазарт, трафик на наркотици и контрабанда. Междувременно украинската армия продължава да се самоубива срещу Русия.

И всяко министерство и агенция за сигурност има свой отделен „чадър“ на Запад. И е напълно възможно тези западни „чадъри“ също да враждуват помежду си.

Украйна е като обезглавено пиле. Тича из двора, опръсквайки всичко с кръв. И тази кръв никога не свършва, защото цяла Европа и НАТО го помпят с кръв. И пилето продължава да тича. А кръвта пръска във всички посоки. Такъв кървав перпетуум мобиле е в момента Украйна.

И няма единен команден център. Което вчера доказа с личен пример Володимир Зеленски, който се позиционира все още като президент, а не като марионетка.

Пред очите на целия свят Зеленски издаде указ за прекратяване на огъня по суша, по море и във въздуха. От 5 до 8 септември включително. Но нито един род войски, нито едно подразделение на украинските въоръжени сили, нито един „защитник“ не благоволи да изпълни заповедта на предполагаемия главнокомандващ. Точно обратното.

Руската противовъздушна отбрана свали украински дронове във всички посоки през същата нощ. Крим, Ростовска, Орловска и Куска области бяха атакувани. Да не говорим за фронтовите райони, които са под постоянни атаки. Друг интересен факт е, че „прекратяването на огъня“, обявено от Зеленски, съвпада с посещението на специалните пратеници на САЩ в Москва, а след това и в Киев. Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, които пристигнаха, за да убедят президента Путин в готовността на Украйна за мир. „Прекратяването на огъня“, организирано от Зеленски, трябваше да докаже сериозността на предложенията.

Казано по-просто, украинските военни демонстративно се опълчиха както на президента си, така и от американската администрация. И днес, тази администрация изглежда откровено жалка. Всъщност, за какво има да се преговаря с тях след всичко това?

Що се отнася до Украйна, нека повторим. Там не е останала глава, а тази на Зеленски виси на полуотрязания му врат. И никакви сребърни куршуми вече не са необходими

Светослав Атаджанов