Изборният хазарт на Макрон може да завърши с неуправляема Франция

Залогът на френския президент Еманюел Макрон с предсрочните избори се оказа с обратен ефект. Парламентарните избори на първи тур поставиха главния враг Марин льо Пен в обсега на абсолютно или по-вероятно относително мнозинство. Каквото и да се случи по-нататък, електоратът е в неспокойно настроение, Макрон изглежда като напълно безсилен и неуправляема Франция е реален риск.

Призивът на Макрон да се отхвърлят крайно десни или леви и да се прегърне неговата прореформаторска „революция“ се оказа огромен провал. Избирателите се явиха масово, за да гласуват за партията на Льо Пен Национален сбор, която излезе начело с резултат от около 33%, или около 12 милиона гласа. Това е мрачен преломен момент за френската политика, че партия като тази - която се опита да замаже историята си на ксенофобия и антисемитизъм и която през 2017 г. се застъпи за "Frexit" и премахване на санкциите срещу Русия - се справи толкова добре. Комбинацията от бюджетни раздавания и антиимигрантски разговори го правят предпочитано движение навсякъде, с изключение на Париж и други големи градове.

Макронизмът вече не е ефективен дори срещу левицата, чиито различни направления все повече се насочват към взривяващите дефицита идеи на фамилията Жан-Люк Меленшон като пенсиониране на 60 години и неговото отхвърляне на антисемитизма като „остатъчен“. Левият блок отбеляза около 28%, не много зад Льо Пен, принуждавайки Макрон да посочи нов курс: Неговото обкръжение вече е отворено за формиране на „републикански фронт“ с леви кандидати, които някога смяташе за токсични, стигайки толкова далеч, че да спре непопулярната си реформа на осигуряването при безработица. Бившият президент Франсоа Оланд, някогашният наставник на Макрон, който се надява да се завърне в политиката, каза, че партията на Макрон (която отбеляза около 21%) е „на пух и прах“. Той има право.

След като остават само три години до края на втория мандат на Макрон и предстоящата перспектива или за враждебно съжителство с Льо Пен, или за хаотично правителство на малцинството, е трудно да се види това като нещо различно от политическия залез на 46-годишния Макрон. Може би някаква центристка платформа може да бъде издълбана от левия блок след втория тур на гласуването на 7 юли. Но е трудно да се преговаря от трето място, а още по-трудно е да се ръководи без партия. Каквото и да излезе от бъркотията, ще се надява да надмине 44-дневното управление на Лиз Тръс в Обединеното кралство или едногодишното ограничение преди предсрочните избори да могат да бъдат свикани отново. Междувременно абсолютното мнозинство от крайнодесния или левия блок може да види икономическото производство на Франция да стагнира през следващата година, тъй като се въвеждат скъпи планове за разходи, според Bloomberg Economics. Няма гаранция, че избирателите внезапно ще обвинят Льо Пен за това състояние на нещата или ще съжаляват за своя избор.

Как Макрон постигна нещо близко до политически фалит толкова скоро след втория си мандат, като две трети от местата потенциално ще отидат за крайнодесния или левия блок? Постепенно, после изведнъж, както се казва в шегата. Успехът на Макрон в намаляването на безработицата и привличането на чуждестранни инвестиции чрез тези срещи на върха „Изберете Франция“ е негова заслуга; френските реални заплати между 2019 г. и септември 2023 г. също са паднали по-малко, отколкото в много други страни, включително САЩ. Но Макрон се оказа много по-малко способен да се свърже с избирателите от Льо Пен по теми като инфлация и миграция. Нито отключването на пандемични фондове или субсидираните гигафабрики не успокои разочарованието на селската, деиндустриализирана Франция. „Икономическите резултати на Макрон като цяло са добри“, казва стратегът Кристофър Дембик от Pictet Asset Management Ltd., „но той не успя да говори с онези, които се чувстват изоставени“.

С непопулярното повишаване на възрастта за пенсиониране на Макрон, прясно в съзнанието на избирателите, както десните, така и левите нетърпеливо водят кампания, като пускат нереалистични еднорози в икономическата политика. Работниците, изкушени от Льо Пен, често се чувстват по-зле от своите родители или пенсионирани баби и дядовци (които е по-вероятно да гласуват за Макрон). Съществува и дразнещият личен стил на Макрон и „юпитерианският“ стремеж да се издигне над сблъсъка, които изостриха липсата на връзка с избирателите, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Въпреки че не е особено рядко в Петата република, дори Шарл дьо Гол разчиташе на обикновена партия, когато дойде време да управлява. „Макрон никога не е превърнал движението си в партия“, казва политологът от Кеймбридж Кристофър Бикертън. „С течение на времето тази изолация на властта стана по-изразена.“

Така че, докато все още е възможно да се ограничат печалбите на френската крайна десница, нещо изглежда се е счупило в Петата република. Центърът е слаб, лявото е стабилно, а крайната десница се издига - прекъснала някога здравите санитарни кордони. В момент, когато Доналд Тръмп чука на вратата на Белия дом и крайнодясната германска "Алтернатива за Германия" (AfD) е във възход, Западът - и Европа - биха могли да се справят с надеждни лидери и смели идеи. Тези резултати предполагат, че френската революция може да е напът, но Макрон няма да бъде този, който ще я води.

Лионел Лоран е колумнист в Bloomberg, преди това е бил репортер в "Ройтерс" и "Форбс".

dnes.bg