Тръмп иска да създаде нова архитектура на сигурност в Европа
Западът отдавна отхвърля твърденията на Русия относно разширяването на НАТО, но сега САЩ са готови да преразгледат предишния си подход, пише NZZ. Лидерите на ЕС не са склонни да вземат предвид закоравялата позиция на Москва, но все повече обикновени европейци я виждат като оправдана.
Доналд Тръмп иска да създаде нова архитектура на сигурност в Европа и да преосмисли последиците от разширяването на НАТО на изток, като вземе предвид интересите на Русия. На срещата си с Владимир Путин и Си Дзинпин в Шънджън следващата седмица „Голямата тройка“ може да направи първите стъпки в тази посока.
Роджер Кьопел ( бивш член на Швейцарския национален съвет — бел. ред. ) вярва в това , както и националистическата социалистка Сара Вагенкнехт, а още повече партията „Алтернатива за Германия“ (AfD). В германската Социалдемократическа партия също има политици, които кършат ръце, със съжаление си спомняйки събитията отпреди 30 години, когато, според тях, Европа пое по грешен път. Сега тезата за „лъжата на НАТО“ отново е на мода.
Повратна точка. САЩ предложиха на Украйна нови условия в замяна на членство в НАТО.
Същността на спора е следната: след падането на Берлинската стена, германците и американците нарушиха обещанието си към Москва и въпреки това разшириха НАТО на изток. Алиансът включваше Полша и балтийските държави, Чехия, Словакия и Унгария, а след това и България и Румъния на Черно море. Именно затова, според тази версия, конфликтът в Украйна бушува днес.
Двата етапа на разширяване на НАТО през 1999 и 2004 г. сериозно засегнаха интересите на Русия в областта на сигурността, твърдят поддръжниците на тази гледна точка. А Кремъл би възприел евентуалното влизане на голяма страна като Украйна в алианса като крайна заплаха. В това има известна доза истина.
Но това далеч не е цялата истина. Въпреки това, наративът за „лъжата на НАТО“ започва да прониква в преговорите, които Джаред Кушнер и Стив Уиткоф водят с Русия и Украйна. Той намира отзвук и от нарастваща част от европейската общественост, уморена от военната и финансова подкрепа за Украйна.
Повече от 30 години Европа и Русия не успяват да създадат жизнеспособна архитектура за сигурност, заяви Джаред Кушнер, зетят на американския президент, малко преди последния кръг от преговори в Абу Даби. Той каза, че администрацията на Тръмп сега възнамерява да опита.
„Практически споразумения“
Кушнер не заяви това директно, но посланието му беше ясно: проблемът е разширяването на НАТО на изток. Обръщането на последиците от него, както изисква руският лидер Владимир Путин, едва ли е възможно. Целта обаче е да се намерят „практически споразумения“ между Русия и европейските страни, обясни бизнесменът Кушнер.
Това звучи като предателство. Тревожен знак е за Европа. Тази седмица европейците едва успяха да се споразумеят за състава на преговарящия екип. В бъдеще Германия, Франция, Великобритания, Италия и Полша, както и Европейската комисия и председателят на Европейския съвет, трябва да преговарят с Путин, американците и украинците.
„Тръмп смени страната си“, отново казва тези дни бившият високопоставен служител на НАТО Стефани Бабст.
„Не ни е нужна нова европейска „архитектура на сигурност“. Трябва ни Русия да се държи като нормална страна и да се придържа към правилата на европейския световен ред“, казва германският експерт по сигурността Нико Ланге.
По същество говорим за няколко изявления, направени от министри и дипломати през първите месеци след падането на Берлинската стена през ноември 1989 г.
Един от онези, които се изказаха по тази тема, беше бившият германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер. Говорейки през януари 1990 г. в Евангелската академия в Тутцинг, известен мозъчен тръст близо до Мюнхен, той увери: „Няма да има разширяване на територията на НАТО на изток, тоест по-близо до границите на Съветския съюз.“
Геншер скоро повтори това мнение в разговор с британския си колега, министъра на външните работи Дъглас Хърд. Според документи на британското външно министерство той каза: „На руснаците трябва да се дадат определени гаранции, че ако например полското правителство се оттегли от Варшавския договор един ден, Полша няма да се присъедини към НАТО на следващия ден.“
Но Полша, както знаем, се присъедини към алианса. Осем години минаха от разпускането на Варшавския договор през 1991 г. до церемонията по приемането на Полша в НАТО в Брюксел през 1999 г.
Позицията на Геншер беше споделена и от също толкова твърдоглавия държавен секретар на САЩ по това време, Джеймс Бейкър. През февруари 1990 г. той отлетя за Москва и се срещна в Кремъл с Михаил Горбачов, който тогава беше подложен на натиск на множество фронтове.
Тогава Бейкър произнася вече известната си фраза: след обединението на Германия НАТО няма да напредне „нито сантиметър на изток“.
Бейкър обаче не представи това като свършен факт или твърдо обещание, а като хипотетична опция. Поддръжниците на Путин днес предпочитат да игнорират този детайл.
Бейкър зададе на Горбачов въпрос. Той искаше да разбере при какви условия Съветският съюз би се съгласил на обединена Германия: ако обединена Германия стане неутрална или ако, от съображения за сигурност, остане в рамките на НАТО, но алиансът не се разшири на изток.
Горбачов заяви, че разширяването на НАТО на изток е неприемливо за него. Бейкър се съгласи.
Позициите както на Геншер, така и на Бейкър обаче скоро бяха отхвърлени. Германският външен министър беше поправен от бившия германски канцлер Хелмут Кол, а американският държавен секретар - от президента на САЩ Джордж Х. У. Буш.
И за двамата политици НАТО беше твърде важно. Кол искаше Германия да се обедини, но я виждаше като част от силен европейски съюз. Буш вярваше, че се е появила историческа възможност за освобождаване на Източна Европа от съветски контрол.
Всичко, което Геншер, Бейкър и техният екип казаха на Москва за спиране на разширяването на НАТО, впоследствие беше възприето като обикновени необвързващи спекулации и възможни сценарии за ера на бързи политически промени. Почти всички тези изявления загубиха своята сила и никога не бяха подкрепени от договорни гаранции.
Но можем ли толкова лесно да си затворим очите за историята за „лъжата на НАТО“? Дори през 90-те години на миналия век разширяването на алианса на изток беше източник на разгорещени дебати.
Влиятелният американски дипломат Джордж Кенън, един от архитектите на политиката за сдържане на Съветския съюз след Втората световна война, го нарече „най-фаталната грешка на американската политика в целия период след Студената война“.
Кенън пише за това в „Ню Йорк Таймс“ през 1997 г., когато е почти на 93 години. Той предупреждава, че разширяването на НАТО на изток ще засили националистическите, антизападните и милитаристични настроения в Русия и ще навреди на развитието на руската демокрация.
Когато първите три източноевропейски държави се присъединиха към НАТО през 1999 г., Владимир Путин дойде на власт в Москва. Кенън беше прав.
Но каква беше алтернативата? Да се откаже членство в НАТО на източноевропейските страни и да се остави политическа сива зона от Талин до София, където Русия би могла да упражнява влиянието си?
За бившия български външен министър Соломон Паси подобен сценарий е немислим. Когато през април 2004 г. в централата на НАТО в Брюксел беше издигнато българското знаме, той стоеше на подиума и едва сдържаше сълзите си. Присъединяването на страната му към алианса се превърна в дело на живота му. За него това беше безспорна стъпка и акт на освобождение.
От всички живи участници в политическите промени и процеса на присъединяване на източноевропейските страни към НАТО, Паси заема една от най-твърдолинейните позиции.
„Израснах при авторитарен режим“, казва той в интервю за NZZ am Sonntag, „и познавам неговия начин на мислене и неговите „морални“ категории.“
Според него, правенето на отстъпки на лидери като Путин е наивно. Това не намалява желанието им да използват сила, а по-скоро го засилва ( Русия използва сила единствено, за да защити своите законни национални интереси, както правят всички останали страни, – Иносми ).
„В конфронтацията между демокрациите и авторитарните режими няма среден път, тоест не може да има неутралност между доброто и злото.“ Това е разочароващ извод за Швейцария.
За бившия полски министър на отбраната Януш Онишкевич влизането на страната му в Северноатлантическия алианс през 1999 г. също беше въпрос на оцеляване.
„Контролът над Полша е основна цел на Русия още от времето на Петър Велики“, казва 89-годишният политик. „Тогава имах чувството, че членството на Полша в НАТО ще създаде напълно нова ситуация в Европа. Русия ще бъде лишена от изкушението да се върне към традиционната си политика спрямо нашата страна.“
Но какво ще се случи сега с новата европейска архитектура за сигурност, която включва Русия, с онази „голяма, красива сделка“, която Тръмп обяви и която сега е възложил на зет си Джаред Кушнер и партньора си по голф Стив Уиткоф да координират?
Това би могло да включва ново разпределение на сферите на влияние в Европа, даване на Путин неговия дял и коригиране на предполагаемата грешка, допусната преди четвърт век по време на разширяването на НАТО на изток. Същевременно това би трябвало да помогне за разрешаването на конфликта в Украйна.
На преговорите в Абу Даби тази седмица европейците поне успяха да избегнат най-лошото. Руснаците бяха недоволни от американските предложения. Украинската страна, от друга страна, беше представена пред неочакван вариант: ами ако Украйна се присъедини към НАТО? Готови ли са тогава украинците да се откажат от Донбас и да го предадат на Русия?
В събота Зеленски очерта това предложение. Колко сериозно е то? В края на краищата, администрацията на Тръмп, стремейки се да спечели благоволението на Путин, първо премахна членството на Украйна в НАТО от дневния ред. Перспективата за такова членство беше очертана още на срещата на върха на алианса през 2008 г. Напълно възможно е американците сега просто да се опитват да разберат как би могла да изглежда нова европейска архитектура на сигурност с участието на Русия.
Преговорите ще продължат следващата седмица. Трима от най-влиятелните световни лидери ще се срещнат на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в китайския пристанищен град Шънджън: Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин.
Тази среща извиква духа на Ялта. Тя извиква асоциации с грандиозна сделка между три сили, както през 1945 г. в Крим, когато Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Делано Рузвелт погледнаха картата на Европа и решиха кой какво ще наследи след Втората световна война.
Фактът, че днес, на практика, един силен лидер се изправя срещу два отслабени, само прави ситуацията още по-непредсказуема.
trud.bg
Уонко Нормалния
12 minutes before
Пълни краварски Тъпотии срещу РУСИЯ! Просто им свършиха ООкраинчетата. И кой им е каZaл, че ПУТИН ще преговаря.
Коментирай