До каквото се допре Христо Стоичков, то удря дъното. Имам предвид, че „Кауфланд“ и Гонзо са срам за страната ни. Иначе съм наясно, че самият той не е на загуба.
Днес се събудих по тъмно. Вече се бях наспал и пуснах телевизора без звук. На екрана изскочи празният стадион „Ботев Пловдив“.
По наследство съм от този отбор, но не съм гледал цял негов двубой от десетилетия. Последния път излъчваха мач на „Ботев“ по телевизията и се загледах. В началото помислих, че е грешка, но не беше. Нямаше нито един българин от любимия ми тим на терена. Единадесет чужденци. Камо ли поне един да беше от Пловдив. Или от школата на „Ботев“.
Новото съоръжение, заради което ни съдраха кожата от гърба, не съм посещавал никога. Няма и да го направя. Иначе на старата му версия ми мина детството. Когато всички футболисти бяха българи, бяха от Пловдив и бяха от школата на канарчетата. „Ботев“ тогава се казваше „Тракия“.
Първите мачове изгледах с баща ми, който ме водеше за ръка. И се възхищавах на мъжкарите на терена. Не охкаха, не се лигавеха и се биеха до последно, дори и да губеха необратимо. На тях им личеше, че преди всичко участието им в двубоя е въпрос на чест. И трибуните винаги бяха пълни. Продължих да ходя там и след като пораснах и вече можехме с приятели да ходим сами.
Вече не гледам футбол. Български футбол. Не защото футболистите не могат да играят, а защото по характер са пълна противоположност на онези, заради които бягах от училище, бригада, тренировка.
Знам, че не е красиво от моя страна, но имам чувството, че когато науча за среща на националния отбор на България по футбол, подсъзнателно ми се иска да загубят. Не е проблем, че са слаби. Отвращаващо е, че са професионални спортисти, а не могат да се бият. Ударят им един условен шамар и се изпускат в гащите и едва кретат по терена. Иначе са самоуверени, нахални, арогантни. Такова всъщност е и управлението на българския футбол от много години насам.
Днес гледах празните реновирани трибуни на „Ботев Пловдив“ и си спомних за онзи отбор от детството си. Зачудих се защо играят рано сутринта, но се оказа, че е повторение. Зачудих се защо национален двубой се играе на клубен стадион в провинцията, но явно има някакво обяснение. Не се зачудих защо няма никой по трибуните, защото знам, че нацията ни ненавижда националния си отбор по футбол.
На официалната трибуна обаче бяха буза до буза Христо Стоичков и Георги Иванов - Гонзо, управляващият по недоразумение българския футбол в момента. Той наследи друг, от когото пък започна деградацията на този спорт у нас. Сегашният е нахално неграмотен и високомерно ограничен. За неговата наглост няма измислена мерителна единица. Но рекламното лице на падението го подкрепя. Те такива са всички управляващи. Преди да получат привилегии, до един са сладури. Явно властта превръща слабаците в извратеняци.
Треньорът след мача каза, че се извинява на феновете. Че то няма фенове. Каза и, че отбор се градял поне десет години. Не знам какво имаше предвид. Те отдавна минаха няколко пъти по десет.
Стоичков е на сметка, но източниците му на блага удариха дъното. Нали е рекламно лице на магазин, а шефът на българския футбол му е приятелче. Това, което видях, е всичко друго, но не и въпрос на чест.
Но надежда има. Гърците паднаха със седем, а българите само с пет.
К. И. К
