На 14 ноември православната църква почита свети апостол Филип, един от дванадесетте апостола. По-малко известно е, че на този ден се почита и император Юстиниан, управлявал Източната римска империя от 527 до 565 година. Свети Юстиниан – Управда е един от така наречените тракийски императори на римския престол. Заради дългото управление и мащабните дела извършени по това време, той е наречен Юстиниан Велики. Интересно е, че в неговото църковно житие този император на Източната ремска империя, наречена по-късно Византия е определен като славянин по произход. От друга страна в по-късната Зографската история, той е посочен като един от петимата ромейски императори с български произход.
Може би, най-правилно е да наречем Юстиниан Велики трако-римлянин. Родното му място е в провинция Дардания, като най-вероятно това е някъде в днешна Северна Македония, Югоизточна Сърбия или дори в Западна България, около Кюстендил. Името Юстиниан (Iustinianus) е превод на славянски е Управда, като двете имена означават едно и също – от латински iustus – справедлив, честен, а също и iustitia – справедливост, правосъдие. Официалното име на императора е Флавий Петър Сабатий. В тази връзка, историкът Прокопий Кесарийски твърди, че бащата на Юстиниан се казвал Сабатий, но според други източници той се казвал Исток, а майка му Бегленица. Тя била сестра на Юстин І, римски генерал, който доста възрастен управлявал империята от 518 до 527.
Когато Юстин І, вече в напреднала възраст разбрал, че няма да има деца от жена си Вукшица (на латински Лупицина), той наредил на своя племенник Юстиниан да се ожени. Юстиниан избрал Божидара (известна като Теодора), за която се оженил, въпреки неодобрението на майка си. Теодора (Божидара) обаче била верен съветник и подкрепа на императора през целия си живот.
Всъщност въпреки приказките и неодобрението към Теодора, която макар и образована, като млада била циркова артистка, може да кажем, че в рода на Юстиниан властвал здрав семеен морал. Чичо му Юстин І така и не се оженил втори път, въпреки че нямал деца от жена си Вукшица. Юстиниан също не се е женил втори път, след смъртта на Теодора, каквито примери имаме много сред по-късните византийски императори, от гръцки, арменски, кападокийски, испански, сирийски, грузински произход.
Езикът, който се използвал официално по онова време в администрацията бил латинският, а гръцкия се наложил по-късно. Обаче майчиният език на Юстиниан, както стана въпрос, не бил нито латински нито гръцки, понеже по думите на историците, той говорил на не дотам правилен латински и на силно варваризиран гръцки.
По времето на Юстиниан Източната римска империя, с нейната столица Константинопол, достига до могъщество, до социален, духовен и културен просперитет. Юстиниан се изявил като талантлив и прозорлив управител. Той водил успешни войни и на изток и на запад с перси, вандали, готи като успял на разшири или по-точно да възстанови границите на Ромейската империя приблизително до границите на нейното най-голямо могъщество от І и ІІ век от новата ера.
В областта на светската наука Юстиниан се прославил с това, че събрал гражданските закони на древния Рим в един основополагащ свод на гражданското право. Този свод достигнал и до наше време и така ние имаме широк поглед върху римското право. Юстиниан упражнявал и свое собствено законодателство, проведено в дух на демократичност и християнизация на империята. Тази християнизация продължила от началото на четвърти век и времето на император Константин Велики (306-337), чак до времето на Юстиниан, в началото на шести век. Юстиниан се стараел да защитава православната вяра от ереси в самата империя, както и да я разпространява зад нейните предели. По негово време бил свикан Петия вселенски събор.
По времето на Юстиниан били построени огромен брой храмове, за прослава на Божието име и на светците. Може да се каже, че по негово време не останало място и в най-затънтения край на империята, където да не бил построен християнски храм. Особена популярност по това време получили храмовете посветени на Божията премъдрост – София. Някои от тези храмове будят и до днес нашето удивление с красотата си и с внушителните си размери. Тази „софия“ – разумност, мъдрост, по-късно била осмислена като Света София – светицата майка на три дъщери – Вяра, Надежда, Любов. Такъв храм имаме в центъра на днешната българска столица – София. Такъв храм имаме в град Охрид – Света София. На-сетне така се казва и най-големият храм, останал от византийско време в днешен Истанбул, древният Константинопол.
Всеки, който е посещавал Истанбул, древният Константинопол, наричан от българите Цариград, е останал впечатлен от величието на храма Света София. По-размери, архитектурни форми и по украса, този храм е може би най-ценното наследство, останало от християнската древност. Той е построен именно по времето на император Юстиниан. За големината на този храм, може да се съди от числото на служителите в него - свещеници, дякони, дякониси, иподякони, четци, певци, привратници – над 500 човека, по времето когато той бил християнски дом!
По времето на император Юстиниан бил построен и манастирът Света Екатерина, в подножието на планината Синай, в днешен Египет, който също стои до днес и буди удивление.
Юстиниан, управлявал близо 40 години Източната римска империя, като проявявал голямо благочестие. Винаги набожен, той прекарвал великия пост в строго въздържание и молитви, не вкусвал дори хляб, а си позволявал само зеленчуци и вода и то през ден или два.
Живеейки в чистота и благочестие той царувал 39 години, през което време извършил много велики дела. Починал на 14 ноември 565 година и бил погребан в цариградската църква „Свети Апостоли”. Днес именно българи, сърби, македонци, както и всички източноправославни трябва да пазят и почитат паметта на този голям управител и ревностен християнин - свети Юстиниан - Управда.
Андрей Киряков
