Самопризнанието
Исках да продължа по друг начин, започнатото преди седмица, когато, отваряйки Фейсбук, пред мен блесна самодоволното, понаедряло лице на млад мъж, грабнал приза на БНР в кампанията „Будител на годината“.А тя пък кампанията, била инициирана от МЕА – филоложката/журналистка/, с която се задявах в „Пази Боже, сляпо да прогледа>“
. Въпросният победител - 38годишен професор - историк, пък и писател, блогър, стипендиант на Сорос, се оказа, че дава решение и на задачката – закачка от финала на последното ми словесно изригване.. . Странно съвпадение, но ако не беше то – нямаше да спомена името му, защото подобни професори, доктори, че и академици, слуги на конюнктурата с лопата да ги ринеш...Та, съвременният Будител на Българския народ, се казва Александър ЛЕОНАРДО Стоянов. Преди да продължа правя едно уточнение – България има изключителни учени, академици, професори, доктори, с които се гордее. Да, повечето са стари, социално притеснени, в по-голямата си част, смазващи със своята енциклопедичност, което притеснява младите рожби на ИИ..
Когато видях портрета на инициаторката на кампанията, ми стана ясно какъв ще да е този „будител“. Всичко очаквах, но чак такова падение – не!
Тук ще вмъкна няколко думи за Леонардо - необразования, селски ко..лдак - син на слугиня, бедняк и толкова позорно никакъв, че му бил забранен, какъвто и да е достъп до учебно заведение. Този, както сам се нарича - „неграмотен мъж“, нямал никакви дипломи – освен една – подписана от Твореца - „Гений“ Да – това е той – републиканецът Леонардо от село Винчи.
С демонстративното изхвърляне, през борда в Сена на шедьовъра му „Мона Лиза“ /ОИ-24г./, Франция се опозори....
По пътя за Търново, малко преди града, ако обърнете глава надясно, ще видите паметника – костница на отец Матей Преображенски – Миткалото.
През 1928г. по случай 100г от рождението му,.признателните съселяни от Ново село, издигат със собствени сили и средства мемориала, за да запазят жива паметта за един от онези български БУДИТЕЛИ – безсребреници – врекли се да служат на просвещението на своя народ.
Дали този „историк“ и особено журито, номинирало и по-късно посочило за победител, си дават сметка, кого поставя до бедняка-великан, лишен от всичко, освен от дух. Селски поп, влюбен в народа си?
Матей – Миткалото – сподвижникът на Левски, който нарамил дисаги, навил навущата с изтъркани цървули и разранени крака, обикалял села, махали, мегдани и седенки, за да носи просвещение. Да дава светлина и надежда на своите сънародници – изпосталели несретници - потънали в невежество…
Изгледах цялото интервю на модерния български будител. Професор?! Преподавател в НБУ! Едно доста объркано интервю, където истини, полуистини, безсмислици, нелогични умозаключения, съпроводени от тежки въздишки и абсурдни твърдения, играят на прескочи кобила.
И във всичкия тоя брътвеж, наречен интервю, професорът/?!/, изрича една истина – самопризнание! Цитирам буквално: „…Руснаците не са виновни....Проблемът е, че ние сме късогледи и прости, и не го осъзнаваме, и не можем да разберем, че техния интерес, не е наш интерес…“ Мисля, че дори в това изречение истината в първата част, се бие с лъжата във втората. Точно тези МЕА, знаят много добре интереса си, знаят го и тям подобните, които Дяконът с гняв нарича „български изродици“…. Един въпрос няма да спестя на професора; Как мисли, ако в Нидерландия не бе ругал Русия и руснацитя, ако тук не го прави ежедневно, като прибавя и комунистите, дали щеше да бъде на 38г професор. Не изпитва ли притеснение от постоянното угодничене? За едната дъбова гора ли иде реч? За петте евро?...Достатъчно.
В продължение на близо час, слушах номинираният за Будител /защото тази година акцентът бил върху „паметта и нейните пазители??!“ Той 38годишният бил точно такъв – пазител на паметта?! Боже, милостиви, по-голяма нелепица не бях чувала.
Ето точната формулировка за какво този литератор – историк - колекционер на емоции, получава наградата: „За работа и принос в популяризирането на историческата наука, изваждането й извън тесните академични среди,за да стане тя по-достъпна и разбираема чрез неговите книги, статии, БЛОГ и ПОДКАСТ“. Дали не бъркат популяризиране с профанизиране?
Изпитах леко неудобство, когато гледах, как мелодраматично, въздишайки и бръчкайки чело, народният будител, заяви в ефир, че до неговото жертвоготовно слизане от небето, българската история била недостъпна за масите. Когато, обаче от висотата на пиедестала си, обявяви народа за нелеп и нискограмотен, като му се скара, че не искал да се бръкне за няколко евро, за да плати и купи книгата му, изпитах силно повдигане, към диафрагмата... Явно набрал скорост, доста раздразнен будителят продължи с обвинителната си реч, у мен жабата на Радичков, отново възмутено започва да кряка „ Как така? Как така“... Заеквайки започвам да си задавам един въпрос. Аз живяла ли съм 80 срещу неговите 38г.? И какво е видял, и какво знае... Или има ясни спомени от предродилната си възраст?, Че и да ги пази?
Нашата учителка по история, в Балетното училище – др. Николова, влизаше в клас, носейки наръч книги и допълваше уроците ни с цитати от Захари Стоянов, Стоян Заимов, дядо Вазов, Йордан Йовков, тя ни запали по историята не с тъпи - евтини пропагандни клипчета, нито с опростени до опростачване книжки, а с истината – такава, каквато я описват съвремениците. Ние четяхме и Симеон Радев, и Страшимиров, и Гео Милев… Димо Казасов и Кимон Георгиев... Ние четяхме без да полагаме усилия, увлечени от истинския разказ за историята на предците ни.
Ах да – последен съвет към сърдития ни будител – горд притежател на вековна дъбова гора. Не се притежавайте, че няма да Ви запомнят, защото, ако е обратното, то няма да е с добро.
Ще продължа
