Реалностите на терена принуждават Брюксел да излезе от „тунела” и да признае географията
Обективните истини надделяват и свиват зоните на отговорност до реалните възможности
В Абу Даби се проведе четвъртият кръг от тристранните преговори между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ. Предварителните очаквания не бяха оптимистични - всички предишни срещи завършиха без пробиви. Тази трябваше да се състои през март, но поради войната в Иран САЩ я отложиха. Непоканена официално, от Европа долетя групата Е4 - Великобритания, Франция, Германия и Италия, а също представители на НАТО и Европейската комисия. С цел чрез пратениците на Киев да тупат топката и при възможност да пречат, поставяйки на руската страна напълно неприемливи условия.
За да не пробият в Абу Даби никакви разумни идеи и предложения и да не мине нищо градивно. Отново да демонстрират нелепи пози за европейско единство и сила, които се отхвърлят от европейските граждани на улиците и пред урните. За да стане ясно, че украинците преговарят от тяхно име и строго по евронатовските опорни точки. В напрегнато очакване на 3 януари, когато във Вашингтон започва работа Конгресът, Брюксел и Киев изчакват дали в новия състав политиката на Белия дом ще се промени видимо в тяхна полза. Живеят с надеждата, че ЕС все пак ще си остане обгрижвана функция на САЩ.
В делегацията на Украйна се видяха само феновете на Зеленски. Москва обаче се представи в състав, издаващ твърда готовност за най-лошия сценарий при най-висока степен на недоверие към Запада - с група шефове и специалисти по проблемите на сигурността в различните ù аспекти. Белият дом обяви, че допуска възстановяване на Съвета Русия - НАТО и изненадващо за евронатовците анонсира включване на дискусия за европейската сигурност.
Изненада! Появи се потвърждение на натрапчивото подозрение, че на тези преговори Вашингтон и Москва смятат да преследват някои свои геополитически цели, и то за сметка на Европа. Оказа се, че вече обсъждат положението на целия континент, а не толкова в Украйна. „Как така без нас сте кроили бъдещето на континента ни?“ - сащисани са потъналите в „тунелното“ си мислене непоканени в Абу Даби европейски политици! Ама нали беше „бой до последния украинец“!
Да де! Излиза, че вече и с Русия може да се обсъждат въпроси по европейската сигурност, тъй като заедно с Беларус тя заема над 40 процента от тази територия, а с Крим и новите придобивки в Украйна - и повече от половината. Уроци за връзката между географията и дипломацията се получават в Абу Даби. Искахте развитието на войната да се решава само от събитията на бойното поле - ето го резултатът. Русия оцелява успешно под всестранните и тежки удари на 51 държави, открито настървени да я ликвидират. Настъпва бавно, но постоянно на фронта и изглежда скоро Киев и други градове ще станат неподходящи за живеене. Има и още.
Fox News излезе със заглавие: „Европа гори - хората нямат с какво да плащат сметките си. На Америка ù е време да внимава“. В материала се посочва: „През 1789 г. французите тръгват към Версай, искайки хляб. Днес семейства из цяла Европа искат икономическа сигурност. Американците задават почти същите въпроси. Когато животът стане непосилен за хората, недоволството им няма да остане затворено в кухнята. Вашингтон трябва да се вслуша, преди улиците да започнат да обявяват икономическите отчети.“
При тунелно виждане човек се фокусира изключително силно върху една конкретна цел, идея или проблем, като изобщо не съзира всичко друго наоколо. Като светлинката в тунела. При покупка или нова връзка той въобще не вижда очевидните недостатъци и предупредителни знаци. Търси само подкрепящи факти и автоматично отхвърля чуждото мнение. Прави фатални грешки, пропускайки важни детайли, по-добри алтернативи или скрити опасности. Пренаселени са Брюксел и европейските столици с такива хора.
Защото са в губеща позиция, боли ги, горчи им и очакват чудеса. Подкрепяйки война „до последния украинец“, те всъщност поемат вината за огромни човешки жертви. Сред населението в Украйна тунелното мислене бързо отстъпва пред алтернативното. В Брюксел обаче продължават да бъркат влияние с отговорност, а в Лондон са се надвесили над стари карти.
От Axios: „САЩ помолиха Русия да подготви нови предложения за бъдещо споразумение за сигурност с Европа и да посочи в тях какви стъпки е готова Москва да предприеме, за да намали напрежението на континента.“
Днес в Кремъл добре разбират разликата между зона на влияние и зона на отговорност. И в Лондон много добре я знаят, но тактически я забравят. В геополитиката двата термина чертаят на терен съвсем различни граници. Първият е въпрос на сила, баланс и сделки между великите. Вторият е въпрос на реален военен капацитет, бюджет и готовност да се плаща цената на сигурността. Разграничението между двете описва фундаменталния сблъсък между традиционната „реалполитик“, където силата определя обсега, и институционалния ред, където мандатът и сигурността определят границите.
Миналия месец по време на 81-вата асамблея на ООН Русия и Беларус заговориха и за евразийска система за сигурност. Тя включва не само военни, но и хуманитарни аспекти, финансови потоци, логистика, транспорт. Предоставя и отлични възможности за самопозициониране на политическите лидери по света, включително на миротвореца Доналд Тръмп. Както и на европейските лидери - главно на националните, брюкселските нямат потенциал.
Как Брюксел може да се измъкне от този капан? Единият изход е „от същото - още повече“ в очакване демократите в САЩ люто да нападнат Тръмп, а европейците да кандисат с протестите. Вторият е да се излезе от „тунела“ и да се тръгне към преговори за радикално споразумение за сигурност. Европа няма време и ресурси да върви срещу обективната действителност, срещу географията и историята. Обективните дадености и обстоятелства са в полза на втория подход, но предстои борба с поддръжниците на първия.
Като съществуваща в зоната на отговорност на Русия, Украйна се очакваше да има запазен суверенитет и да е част от общата архитектура на създадения през 1992 г. Договор за колективна безопасност с военни гаранции, финансиране и преки отбранителни способности. Вместо това я сръчкаха от Запад да откаже и се устреми към НАТО, без да дочака сделката за баланса на геополитическите фактори. Като проект за зона на влияние - и ако въобще се запази като държава - тя ще остане с ограничен суверенитет, под политическа, икономическа и културна доминация на велика сила.
В крайна сметка всяка геополитическа конструкция опира до най-простия и най-подценяван фактор: предела на човешката поносимост към жертви и лишения. През последните три века по тези земи никога не се е воювало „до последния човек“. Винаги инстинктът за оцеляване е надделявал над чуждите стратегии.
Значимата новина от преговорите в Абу Даби не е в конкретните клаузи, а в самото им провеждане. На масата се налага елементарната географска истина: с Русия може и трябва да се обсъжда европейската сигурност. В някои европейски столици току-що забелязаха, че Русия се намира в Европа. Скоро може да направят и следващото важно откритие - че тя има жизнени интереси по границите си и ще ги брани с всички средства.
Както отбелязва и Politico в свое заглавие: „САЩ ще търсят 'благословията' на Путин за присъединяването на Европа към преговорите за Украйна“.
Реалностите на терена стават все по-силни от декларациите, а идеологията отстъпва място на географията. Преговорите в Абу Даби са само началото на отрезвяващ процес - моментът, в който „зоните на отговорност“ се свиват до реалните възможности на тези, които ги чертаят, а „зоните на влияние“ отново се договарят там, където винаги са се договаряли от дипломатите.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
