Бате Сашо, не така

Александър Йорданов остава една от най-разпознаваемите и изтъкнатите фигури след промените от 10 ноември 1989 година. Народен представител, в първите демократични събрания, и председател на групата на СДС, председател на Радикалдемократическата партия, посланик на България в Република Македония и в Полша, евродепутат в периода 2019-2024 година. Вероятно едно от важните неща, които го оставя толкова дълго на политическата сцена, е неговата образованост и научна кариера, която остава в сянка, но продължава без прекъсване от времето преди 1989 година до ден днешен. Може би затова през годините той беше наречен и наричан незлобливо Ал Йо, което е съкращение от Александър Йорданов.

Имахме една случайна среща с него именно в Скопие, през 1998 година, в българското посолство. Чудно, че в Уикипедия пише, че е бил посланик в Скопие в периода 2001-2005. По спомените ми, тогава той беше посланик и ни разправяше за някакви предстоящи избори, в България и за списъците с български граждани от Република Македония, които трябва да се изнесат на публично, видимо място. Тогава бройката беше все още малка, спомням си някаква цифра, около 3000, но може и да греша.

През 2013 година Александър Йорданов се опита да поднови издаването на вестник „Демокрация“. Това беше една симпатична идея и начинание, но успя да издаде само десет последователни броя и това беше. Тогава се вдъхнових и изпратих една кратка статия на личния му имейл, защото друг не намерих и той я публикува. Докато изпратя втората статия и вестникът спря да излиза.

За СДС, което пристана на ГЕРБ и така легализира тази партия, с претенции за дясна партия, няма да коментирам. И това е вече в миналото, както и всичко, което ви разказвам досега. Но едни скорошни думи на Александър Йорданов, ме провокираха да напиша този текст, това послание. В интервю, в началото на този месец ноември, Александър Йорданов заяви, макар и витиевато, че ние трябва да изпратим мироопазващи сили в Украйна. Той се аргументира с това, че преди години България изпрати свои войници, в Ирак, в Камбоджа, като мироопазващи мисии. „А не можем ние да изпратим български войници в съседна Украйна, в която има близо един милион граждани с български корени?“, попита Александър Йорданов, като по-нататък се аргументира, че град Одеса е свързан с българската история, че там е живял Христо Ботев, Иван Вазов. По-нататък той изтъкна, че ние трябва да се научим да носим отговорност за нашия европейски свят и да станем част от мироопазващите сили в Украйна.

Бате Сашо, не така…! Просто забрави, всички приказки за мироопазващи сили, за български възрожденци, за европейска солидарност и така нататък. Забрави дори всяка мисъл, която може да ни представи като част от тази безумна война, която се води вече близо пет години между Русия и Украйна! Тази ужасяваща месомелачка, в която се наливат милиарди в парични средства и милиони, в погинали вече човешки животи. Ти си интелигентен човек и знаеш, че твоите думи са пълен израз на ефекта на сварената жаба. Никой разбира се никога не говори за пряко участие във война. Започва се именно с такива приказки, за финансова и техническа помощ, за мироопазващи сили, за културно и историческо наследство, докато в един момент се осъзнаеш въвлечен в пълномащабна война и не разбираш как се е случило всичко това. Днешния ден, 11 ноември 2026 година, е ден на траур, заради загиналите вчера на магистрала „Тракия“. Всичките осемдесет блъснати, изгорели, смачкани едно в друго превозни средства, камиони, бусове, автобус, леки коли, всички единадесет жертви и петдесет човека ранени, което е страшно много за една държава като нашата, ще ни се видят като песен, в сравнение с това, което ще последва при една война. На този свят няма нищо по-страшно от войната, била тя международна, регионална или дори междуличностна. Нека никога да не го забравяме.

Андрей Киряков