Снощи бях в църквата “Св. Георги Победоносец” в село Голямо Пещене, където се заснемаше един от централните епизоди от филма „Камбаната“, в която Вено (Деян Донков ) във вихрени каскадни сцени спасява камбаната от набега на мематите-антихристи. Не помня колко часа бях там, в църковния двор и вътре в храма, пред следящите погледи на светците и под сумрака на църковните сводове – в храма часовниците спират, време изчезва, но беше паметно изживяване. Не съм предполагал каква мелница е правенето на кино. Режисьорското и актьорското битие, както и на операторските и служебните екипи, е направо героично. Навън суграшица, вътре студ. Дубъл след дубъл. Инфарктно напрежение. Стискам палци на режисьора Мариян Вълев, на Деян Донков, и на всички останали прекрасни актьори, както и на целия екип за трескавото, шеметно самораздаване.
После, на връщане към Враца, пресичахме през села без светлини. С празни къщи и празни църкви. Мъртви изгасени територии. Сякаш след преминала война. Ще става все по-ясен малтусианския план, приложен над българския народ за неговото изчезване от изконните му земи, и все по-трудно да се крият международните му автори и техните слуги, българските изпълнители. Всичко става под погледа на Нашия Бог Христос и се пише в небесните книги.
Аз съм прост...
5 minutes before
Имам чувството, че сме ги поканили да ни унищожат.
Коментирай