Ангел вече е ангел, но безкрайната агония за родителите му продължава в съда
Съдебната ни система от години е страховит лабиринт без изход за близките на жертвите
Агонията за родителите на шестгодишния Ангел продължава. Съдът връща на прокуратурата делото за смъртта му заради неясноти в обстоятелствената част и липса на конкретика в обвинителния акт. Детето почина след стоматологична интервенция под обща анестезия в частната болница „Медикус Алфа“ в Пловдив.
В хода на следствието стана ясно, че на двамата анестезиолози - пенсионери на 70 и 82 години (?), е повдигнато обвинение, че поради немарливо изпълнение на служебните си задължения са причинили смърт. Д-р Пламен Мендев е предозирал пет (5, 5, 5 - разбирате ли за какъв шок за крехкия детски организъм говорим - б. а.) пъти упойката, която е поставил, а стоматоложка д-р Десислава Георджева е лекувала под пълна упойка пет деца, без частната клиника да е имала разрешително за това.
Потресаваща немарливост, потресаващо безхаберие, ужасяващо престъпно поведение. Разбира се, и тримата не се признават за виновни.
Колко пъти трябва да умира едно дете - веднъж на лекарския стол и после още десетки, стотици пъти в съда, докато близките му чакат справедливост? Това е трагедия, при която думите са малко. Никоя присъда няма да овъзмезди родителите. Но не по-малко жестоко е години наред да чакаш някой да поеме отговорност, да гледаш как делото се протака, връща и започва отново, а цялата съдебна процедура се превръща в наказание за хората, които вече са понесли най-тежкото възможно наказание - загубата на детенцето си.
Случаят с шестгодишния Ангел от Белащица е поредният болезнен пример за това колко дълъг, мъчителен и обезсърчаващ може да бъде пътят към справедливостта в България. Съдебната ни система от години е страховит лабиринт без изход за близките на жертвите. Това е и един от най-големите проблеми на българското правосъдие - делата за тежки престъпления се превръщат в безкрайна поредица от процесуални действия, връщания, отлагания и нови опити за формулиране на обвиненията.
Години наред близките живеят с една и съща болка. Години наред трябва да се връщат към най-страшния момент от живота си. Години наред слушат експертизи, свидетелски показания и юридически обяснения. Всеки път трябва отново да доказват, че детето им е било живо, че са го поверили на хора, от които са очаквали професионална грижа. Подобни производства сякаш нямат край. А когато става дума за смъртта на дете, всяко ново отлагане е още един удар върху родителите, които никога няма да получат възможността да прегърнат детето си отново.
Съдебната система има своите правила, обвинителният акт трябва да бъде прецизен, правата на обвиняемите трябва да бъдат гарантирани, а всяко решение трябва да почива на доказателства. Да, никой не оспорва това, но възниква един съвсем логичен въпрос - къде остават правата на жертвите и техните близки? Къде е правото им на правосъдие в разумен срок? Къде е задължението на институциите да не превръщат търсенето на истината в безкрайно изпитание за хората, които вече са изгубили всичко?
Няма как да не останем с впечатлението, че съдебната система е много по-загрижена да не бъде допусната дори най-малката процесуална грешка, отколкото да осигури навременно и ефективно разглеждане на делото. Че буквоядството, формализмът и търсенето на процедурни вратички изместват всичко. Правата на обвиняемите са важни, но къде остават правата на пострадалите?
И накрая винаги, винаги се стига до цинично ниските, често условни присъди, които очевидно са нелепи, несъразмерни с тежестта на настъпилите последици. Говорим за живот, за отнет детски живот!
Какъв е смисълът едно семейство да бъде подложено на години съдебни мъки, ако финалът е наказание, което не отговаря на общественото усещане за тежестта на извършеното? Какъв е смисълът от правосъдие, което освен безкрайно бавно, накрая е и необяснимо снизходително? Наказанието трябва да бъде определяно според закона и доказаната вина, а не според общественото възмущение, но законът не би трябвало да бъде като убежище за престъпниците, още по-малко процесуалните правила трябва да се превръщат в инструмент, чрез който отговорността се размива до степен, че никой не я поема.
Съдът е призван да установява истината и да въздава справедливост. Това у нас не се случва, категорично не се! Когато обществото започне да възприема съдебната система като институция, която повече пази извършителите, отколкото защитава пострадалите, това вече е тежка криза на доверието. И ако на обикновения човек му звучи много далечно някакво дело за изпиране на милиони, не така стоят нещата, когато негов близък е буквално убит - от безхаберие, от престъпна небрежност, от немарливост. Особено когато говорим за най-скъпото му...
Медиците не са безгрешни, те са хора, не богове. Трагедии се случват, ще се случват винаги, обаче има съществена разлика между неизбежното усложнение и професионалната небрежност, между трагичния медицински риск и неспазването на задълженията, между човешката грешка и действията или бездействията, които могат да доведат до смърт.
Когато става дума за дете, когато родителите поверяват най-ценното си на медицински екип, отговорността трябва да бъде на най-високо ниво. А общата анестезия не е обикновена манипулация, това е медицинска дейност, която изисква подготовка, компетентност, постоянен контрол и стриктно спазване на стандартите за безопасност. Какво се случва обаче - като гъби никнат частни клиники, върху които на практика няма никакъв контрол. Лъскави реклами, скъпи сгради, усмихнати лекари. Пациентите и техните близки не могат да проверяват сами дали зад рекламните послания стоят необходимите разрешителни, медицински стандарти, организация и реален контрол. Те просто се доверяват, разчитайки, че държавата си е свършила работата.
Според обвинението в случая с Ангел стоматоложката е извършвала лечение под пълна упойка на деца без необходимото разрешение на лечебното заведение. Поведението на останалите от медицинския екип по време на интервенцията също е потресаващо. Единият си пиел кафето и говорил по телефона, другият си тръгнал веднага? Това не е нормално, това не е адекватно, това не е просто престъпно поведение! Нечовешко е!
И после управляващите се чудят защо хората не искат да гласуват, защо апатията става все по-голяма, защо мнозинството отдавна не се интересува кой ще е на власт. Защото извън политическите платформи, извън това кой гледа на Запад и кой на Изток, извън разликите, извън обещанията за съдебна реформа (като махнем някой неудобен и сложим нашите хора), има нещо, което обединява всичките, и то е най-страшното - никой не обещава, никой и не може да обещае, че ще върне справедливостта в съда, че ще потърси отговорност за неефективността му, за циничността му, за гротескно ниските присъди.
Ангел вече е ангел, като десетки, като стотици други дечица, но справедливостта не бива да умира с тях. Но именно това се случва - не от днес, не от вчера, не от десетина години. У нас отдавна е забравено, че законът съществува заради хората, а съдиите трябва да въздават ПРАВОСЪДИЕ...
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg
