Преосмислянето на миналото е една от най-трудните теми, с които се сблъскваме на Западните Балкани, каза еврокомисарят по разширяването Марта Кос.
След държавното погребение с почести на военнопрестъпника Ратко Младич еврокомисарят по разширяването Марта Кос поставя под въпрос преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС. Кос говори пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).
В момента има сериозни опасения относно Сърбия. Защо отменихте посещението си в Белград заради погребението с държавни почести на бившия генерал и осъден военнопрестъпник Ратко Младич?
Как може да бъде почитан човек, осъден като военнопрестъпник? Ако в тази ситуация замина за Белград, където толкова много хора - и тук не говоря само за политиците - възхваляват военнопрестъпник, никога повече не бих могла да погледна майките от Сребреница в очите. Срещала съм се с тях много пъти и те са ми казвали: „Можем да простим, но никога няма да забравим“.
Преосмислянето на миналото е една от най-трудните теми, с които се сблъскваме на Западните Балкани. Войната в Босна и Херцеговина приключи преди 31 години. Отговорност на политическото ръководство е да лекува раните от миналото, а не непрекъснато да сипва сол в тях.
Европейското обединение започна с помирението между Германия и Франция. Германия научи много след Втората световна война. Знам, че германският държавен министър по европейските въпроси скоро ще посети Крагуевац заради зверствата, извършени там от германците по време на Втората световна война. Не може да прославяме хора, които са причинили страдания на толкова много други. Не става дума само за убитите. Става дума и за онези, които са все още живи, които са били изнасилени и са загубили свои близки.
Все още ли Сърбия е подходящ кандидат за членство?
След събитията от последните дни в Сърбия трябва да седнем заедно и да изясним този много важен въпрос. Сърбия се намира на кръстопът. Знаете, че процесът на присъединяване изисква осмисляне на миналото и истинско помирение. Става дума и за върховенството на закона, както и за стратегическата ориентация на една държава. Трябва да проверим доколко Сърбия все още е сериозно ангажирана с европейския път.
Кой точно трябва да обсъди това?
Първо ще обсъдя въпроса с председателя на Комисията. Нашият доклад за подготовката на Съюза за приемането на нови членове ще бъде представен в края на септември и би могъл да послужи като много добра основа за обсъждане в Европейския съвет през октомври.
Възможно ли е преговорите за присъединяване на практика да бъдат замразени, както вече се случи с Турция и Грузия?
Готова съм да опитам всичко, за да остане Сърбия по европейския път. Но това зависи и от самите сърби. Не само от политиците, но и от населението, а скоро предстоят избори.
Какво може да предложи ЕС на държавите, които споделят европейските ценности, но се нуждаят от повече време за преговорите?
Геополитическите обстоятелства ни принуждават да се откажем от старата логика „всичко или нищо“. Тоест от разбирането, че една държава може да стане член едва когато е изпълнила всички изисквания. В миналото вече въведохме някои елементи за страните кандидатки, като платежната система SEPA или премахването на роуминга. Сега обаче искаме да направим още една крачка - например в стратегически сектори като енергетиката, транспорта и критичните суровини. Още сега помагаме на Украйна и Молдова да станат напълно независими от Русия в енергийно отношение до края на 2027 г.
Исландците току-що гласуваха против започването на преговори за присъединяване към Европейския съюз. ЕС по-малко привлекателен ли е за другите, отколкото си мисли, г-жо комисар?
Привлекателността ни е много висока. Не бих я измервала само с броя на страните, които искат да станат членове, а и с броя на държавите, които са сключили нови търговски споразумения с нас. Дори Обединеното кралство и Канада искат да поддържат добри отношения с ЕС. Съжалявам за случилото се в Исландия. Би било чудесно и тя да е на масата, когато в тази геополитически напрегната ситуация обсъждаме европейското си бъдеще и защитаваме европейските ценности. Разбира се, трябва да уважаваме решението на референдума.
Може ли Европа да извлече поука от това?
Не бива да пренебрегваме тревогите на хората. Не е достатъчно само да говорим за сигурността в Европа, където Исландия играе важна роля. Трябва да се вслушаме и в страховете на хората и в това, което е важно за тях. Това е поуката, която аз извличам от референдума в Исландия.
И в държавите членки има опасения относно разширяването. Как може да се предотврати присъединяването на още една Унгария, която потенциално би могла да разруши Съюза отвътре?
Това наистина е опит, от който трябва да извлечем необходимите последици. Трябва ефективно да гарантираме, че новите членове трайно спазват нашите правила и ценности. Затова говорим за нови защитни клаузи, които трябва да бъдат заложени в следващите договори за присъединяване.
Германия, Франция и страните от Бенелюкс предложиха въвеждането на временни ограничения на правото на глас при разширяването, бюджета на ЕС, както и в областта на външната политика и сигурността. Подкрепяте ли това?
Има различни идеи за това как можем да действаме. За Европейската комисия е важно процесът на вземане на решения да бъде ефективен, когато Съюзът стане по-голям. Затова предложихме гласуването с квалифицирано мнозинство да бъде въведено и в областта на политиката за сигурност и външната политика. Трябва да обсъдим и последствията, когато дадена държава нарушава принципа на лоялното сътрудничество. Унгария например първоначално даде възможност на Украйна да получи статут на страна кандидат за членство, но след това блокира конкретните преговори - и така забави всички нас.
Федералният канцлер Фридрих Мерц предложи за Киев асоциирано членство, включително консултативно участие в заседанията на Съвета и еврокомисар без ресор. Какво мислите за това?
Искаме да приложим поетапната интеграция към всички страни кандидатки, особено към онези, които се нуждаят от повече време. И очевидно Украйна ще има нужда от повече време от Черна гора. Но въпросът не се отнася само до нея. Оценявам високо ангажимента на Германия. Решаващо ще бъде какво ще кажат останалите държави членки.
Би ли било разумно да се увеличи броят на еврокомисарите?
Договорът от Лисабон дава възможност броят на комисарите да бъде намален и членството в колегията да се разпределя на ротационен принцип между държавите. Някои страни са против това, а други вече посочват кого биха искали да ги представлява. Този дебат трябва да бъде воден от Европейския съвет.
Какво още трябва да направи ЕС, за да може да приема нови членове?
Трябва да оценим конкретните последици от бъдещото разширяване за Съюза. И там, където тези последици биха могли да бъдат неблагоприятни за държавите членки, трябва да предприемем действия. В края на септември ще представим документ по този въпрос.
През следващата година предстоят важни избори в Европа, които ще определят политическата среда за всички бъдещи решения за разширяването. Колко голям е рискът след тях процесът да бъде замразен?
Успехът на евроскептиците, който наблюдавахме и в Германия, значително затруднява разширяването. В същото време виждаме огромния напредък на страните кандидатки. В интерес на всички нас е да им помогнем да станат членове.
Дори евроскептиците настояват за повече стабилност, по-добро управление на миграцията и по-добри перспективи за икономическо развитие. Една по-силна Европа означава по-добра защита на интересите на нашите граждани. Процесът на разширяване ни дава чудесна възможност да обсъдим и самите себе си. | БГНЕС
