Последната седмица беше сложна за ръководството на Украйна. След капитулацията на батальона „Азов“ се изсипаха доказателства за катастрофалното състояние на фронта, а след това и самият фронт рухна: силите на Русия, ДНР и ЛНР преминаха в масирано настъпление. В изказванията на киевските власти има нотки на паника, но украинският президент Зеленски все още е уверен в победата. Какво очаква той?
За да се опише сегашното поведение на украинските чиновници е достатъчна една дума – захленчиха. След два месеца доклади, че победата им е близо те просто захленчиха.
Ситуацията е ужасна“, съобщава вечно енергичният Алексей Арестович, специален говорител за блогъри от киевските власти. Ето и други цитати от него: „Много талантливи командири, повишено ниво на оперативно управление и умения на руската армия. „Киев винаги ще бъде под заплаха сега, той вече няма да е в покой“. „Все още няма какво да противопоставим на врага, освен смелостта на украинските войници.”
Той има много основателни причини да хленчи.
„Непобедимият батальон на героите“ в Мариупол се предаде на милостта на победителите и сега ще бъде съден по аналогия с процесите нацистите от миналото. Отбранителният фронт на ВСУ в Донбас се разпадна, което доведе до успешно настъпление в няколко посоки наведнъж с освобождаването на редица важни населени места (Последна „придобивка“ е Красни Лиман).
В петък най-източният участък на фронта за Украйна положението стана съвсем зле - ВСУ бяха обкръжени в агломерацията Северодонецк-Лисичанск, всички пътища за снабдяване и отстъпление бяха отрязани. Първият джоб се затвори - първият в дълга серия с важна междинна цел в Славянск.
И всичко това на фона на слуховете в украинските медии за предстоящата капитулация на град Запорожие, който едва ли ще се върне в Украйна по-късно. А също и за връщането на руската армия на позиции близо до Чернигов поради факта, че формално това не беше преразпределение на войските, а „акт на добра воля“ по отношение на преговорите - същите преговори, от които Киев се оттегли и сега изпраща взаимно изключващи се сигнали.
Владимир Зеленски е готов да преговаря само с президента на Русия и само след връщане към позицията от 24 февруари, докато външният министър Кулеба казва, че Украйна не поставя никакви предварителни условия. Тоест Украйна не поставя, а Зеленски поставя?
По принцип изявленията на Зеленски могат да бъдат игнорирани . Сега той не е толкова политик, колкото (както винаги) шоумен. Бълва красиви и гръмки фрази, чиято цел е да впечатлят спонсорите. Те могат частично да корелират с реалността, а може и да не корелират изобщо.
Например, преди няколко дни, докато четеше последното си стендъп видео пред латвийския парламент, президентът на Украйна каза на латвийците: „Русия открито заявява, че нейните действия няма да бъдат ограничени само до територията на Украйна. Това е проста, нахална, лесно опровергаема лъжа, но по време обсъждането на комиците в президентството е било решено да се окаже натиск върху националната памет на латвийския народ - и те го оказват. Както каза гореспоменатият Арестович по подобен повод, „овцете ще го поемат“.
Още един цитат от президента, малко по-свеж: „Войната в Украйна може да приключи за няколко седмици“. Това означава – в случай, че на Киев се даде „всичко необходимо“, но засега забавянето на доставките на тежко въоръжение от Запад е очевидно. Това е още една причина за безкрайното украинско хленчене през последните дни
Не е необходимо да обясняваме защо фактът, че „победата на Украйна след няколко седмици“, като се вземат предвид всякакви доставки, е мит. Изричайки подобни фрази, Зеленски вероятно си измисля на ум редове от предстоящите си мемоари, като „Не се съмнявах в победата нито за секунда, дори когато всички наоколо хленчеха“.
Друг е въпросът – на какво се надява, на какво чудо разчита? Това е почти риторичен въпрос в момент, когато руската икономика издържа на безпрецедентния санкционен удар, а главният фронт на Украйна - този в Донбас, най-укрепеният и подготвен от всички, откровено се разпада. Има обаче поне два очевидни отговора на този въпрос.
Първо, Зеленски наистина разчита на чудотворно оръжие от НАТО, което може да обърне хода на фронта в негова полза. Такива надежди са типични за политическото командване на обречените армии и обикновено се основават на критично подценяване на врага.
Както и да е, с "чудото" положението не е много добре. Голяма част от това, което обещаха да дадат, или не беше изпратено, или не стигна до фронтовата линия, или беше „засечено“ от руския „Калибър“, или дори не беше произведено, но от европейските столици са категорични и така вече са дали твърде много. Затова Зеленски изисква от Запада да побърза и точно обратното от ВСУ - да печелят време.
На място това изглежда така. Вземат някаква единица за териториална отбрана и я хвърлят на фронтовата линия в Донбас с картечници срещу танкове и ракети, а ако пратят с РПГ, то без достатъчно инструкции как да ги използват. Онези военни, които не са съгласни на такова очевидно самоубийство, се изпращат в ареста. Арестувани са и тези, които говорят открито за сегашната ситуация, какъвто беше случаят с ротния командир Лапко, че сервира на “Вашингтон Пост” не пропаганда, а честно интервю за катастрофалното положение във войските.
За да издържат поне още един ден пред въоръжените сили на РФ и милициите на ЛНР и ДНР буквално ги заравят с украинско месо. Това е основното, което трябва да се разбере сега за военната тактика на командването в Киев.
Закъсненията в доставките на оръжия-чудо от редица държави се основават на съмнения от различно естество. Разбира се, там подкрепят Украйна, но постепенно разбират, че Зеленски ги баламосва за боеспособността на украинската армия. Предоставянето на суперценни военни играчки на Украйна е като да ги хвърлите в пропастта или да ги дадете на победителя, който няма да бъде Украйна.
Но Украйна може да бъде тази, която с помощта на ултрамодерни оръжия ще създаде същите „размирици и напрежение“, за които Хенри Кисинджър говори в Давос. Такива оръжия могат да се използват на базата на принципа „нямаме какво да губим“, така че спиралата на насилието ще се завърти още по-силно, Москва ще бъде принудена да предприеме сурови и показателни ответни мерки, а Западът ще бъде въвлечен в пряка военен конфликт с Руската федерация против собствената ѝ воля. От това се страхува старият мъдрец Кисинджър. И това е, което Зеленски иска
Между другото, президентът на Украйна сравни призива на Кисинджър за компромис с Русия с "Мюнхенското споразумение". Намекът е прозрачен, но вулгарен и глупав - в духа на творческите дейности на Зеленски. Ако не искате да преговаряте в Мюнхен, тогава трябва да превземете Берлин. В случая на Зеленски Берлин е столицата на ядрена сила. Такава мисия очевидно е невъзможна, въпреки факта, че само киевското ръководство вижда „шанс“, докато всички останали виждат ядрен апокалипсис.
Следователно не този сценарий ще работи, а най-вероятно друг - вторият от тези, на които Зеленски може да разчита. След като по-голямата част от украинските войски са смазани по време на военните действия, той и другарите му лично ще избягат първо във Варшава, а след това в Лондон или Вашингтон. Там ще ги хранят добре, ще живее красиво, ще прекарва свободното си време със семейството си и ще работи като глава на правителството в изгнание – политически дразнител за Русия.
Тази работа е доходоносна. Има платени лекции в елитните американски университети. Ще му публикуват на колекцията от вицове (официално - мемоари). Няма да се притеснява за утрешния ден, след като благотворителни фондации и правителствени програми от страните от НАТО ще му позволят да си уреди живота, да бъде уважаван и търсен емигранти.
Възможно е дори да бъде поканен да бъде съдия в някое хумористично телевизионно предаване. Кой знае, изведнъж този човек, който е готов да пожертва много животи, градове, цяла държава в името на своите амбиции и чужди геополитически проекти, в действителност, повече от всичко друго, иска да бъде в журито на Висшата лига на КВН отново. Най-малкото, това е по-удобно и по-безопасно от разпадащия се фронт, предалия се "Азов" и хленчещия Арестович.
Превод: В. Сергеев
pogled.info
