САЩ обезглавиха, изнасилиха и поробиха икономически Европа

"Маскирайки се като снежнобял бик с голямо коремче и малки рога, Зевс се присъедини към стадото крави на морския бряг, близо до което Европа се разхождаше с приятелите си. Преодолявайки страха си, Европа започва да си играе с бика, да слага цветя в устата му и окачва венци на рогата му. Накрая тя се качи на гърба му и го остави да я заведе до морския бряг. Но изведнъж бикът се превърна в орел и изнасили могъщата Европа във върбова горичка до един извор..." (Робърт Грейвс, Гръцки митове, Белград, 1969г.).

Днес, в началото на двадесетте години на този век и особено след началото на войната в Украйна, може да се каже, че в този жесток „развратен акт“, играейки ролята на орел, а Западна Европа на добитък, САЩ почти напълно реализираха своите "сексуални амбиции". Европейските страни, членки на НАТО, със своята подчинена и „вазелинова” роля в него всъщност плащат за своята условна свобода. „Всички държави са суверенни, само някои са по-суверенни от други“, би казал днес Оруел. Това важи за всички страни от Западна Европа, а според САЩ и за целия свят.

Защото днешният американски естаблишмънт, с неговия сегашен президент начело, който не е точно въплъщение на Зевс и за когото трябва да направят специални стълби, за да се качи на самолет, не виждат или се правят, че не виждат, как всичко се е променило. Че Русия, Китай, Индия, Бразилия... отдавна взеха суверенитета си в свои ръце и го пазят, а напоследък и много страни от Близкия изток и Африка. Те вървят по свой собствен път, присъединявайки се към гореспоменатите големи сили в нови съюзи, за да се защитят от американския хегемон и да създадат нов, може би, по-справедлив свят.

За САЩ и най-верния им атлантически слуга Великобритания (някога наистина велика колониална сила, но днес в икономическо и военно отношение само "сянка на сянката"), сякаш не е достатъчно, че най-мощният бивш безспорен съюзник в Близкия изток, Саудитска Арабия, каза "не" на Америка - но те продължават да поставят ултиматуми, базирани на инерцията на тяхното разбиране за силата и господството, както обикновено се случва на Балканите и особено в Сърбия. Но поне що се отнася до Сърбия, и тук нещата се промениха. Бикът е хванат за рогата. 

Няколко десетилетия преди вече очевидния крах на авторитета на САЩ и западния свят нобеловият лауреат Жозе Сарамагу, по повод разпадането на бившата Югославия каза, че в балканската трагедия вече има един губещ – Европа, добавяйки, че не е възможно един съюз, създаден уж само за отбрана, да се присъедини към необявена война, да бомбардира само заради бомбардировка и то пред очите на безпомощни европейски политици и безразлични европейци, които са лишени дори от "способността да се отвращават".

Не е възможно, но точно това ни се случи през 1999 г. Както, според идеята на „дълбоката държава“, трябваше да се случи в Украйна. Бикът обаче, освен за рогата, този път е здраво хванат и за опашката. Западът и САЩ на практика загубиха войната срещу Русия и всичко, което правят след това, включително непрекъснатото изпращане на оръжие и боеприпаси на несъществуващата вече украинска армия, всъщност е лошо аматьорско представление за една импотентна Европа, с цел да я вкарат в истинска война срещу Русия, на руска територия, а те да гледат тази игра в домовете си отвъд океана, по телевизията!

Но дори и на обезглавената, изнасилена и икономически поробена днешна Западна Европа не й е до самоубийство. Защото дори европейските политически лидери, а всъщност агенти на ЦРУ, обучени в Америка, знаят, че война на територията на Русия няма да има. Преди това Западна Европа просто ще бъде заличена от картата. И накрая, може да се каже, че както обикновено в новата история на човечеството, всичко тръгна от Сърбия. Въпреки че през 1999 г. изглеждаше, че Америка е единствената и най-силна военна и икономическа сила на планетата, която ще остане такава поне още петстотин години, колкото и "детски" да звучи за някои, нейният упадък започва с първата хвърлена бомба над Сърбия!

Но какво още я интересува Америка? Все още убедена, че е достатъчно защитена от своите океани и е далеч от обсега на руски или китайски ракети. Каква заблуда! Защото американското военно ръководство много добре знае, че само една руска ракета, така сполучливо наречена "Посейдон", а те са шест на руската атомна подводница "Белгород", може почти мигновено да заличи голяма част от източното крайбрежие на САЩ с ядрено цунами. Но къде е тя в момента? В Атлантическия океан? Хм, нека Байдън да пита Путин, може би той ще му каже...

Що се отнася до Америка или хората от Западна Европа, никой не обича войната. Един обикновен човек, където и да е по света, най-вече иска достоен живот, семейство и потомство. Но какво ще правим с Европа? Нашето "нещастие" е, че икономически сме много свързани с него. А нейното, че се "откъсна" от Русия и дори си затвори и двете очи, когато взривиха газопроводите в Северно море, които щяха да й осигурят още по-голям, почти невероятен икономически растеж!

Възможно ли е все пак някой още да мисли, че Америка е във война срещу Русия, а не срещу Европа?

Автор: Александър Джая, директор на белградския "Театър на Теразие" Превод: Владислав Наков