Администрацията на Доналд Тръмп подготвя мащабни санкции срещу Международния наказателен съд (МНС), които могат сериозно да ограничат достъпа му до световната финансова система.
Мерките могат да лишат съда от възможността да извършва транзакции в щатски долари и така да засилят натиска на Вашингтон върху институцията след издадената от нея заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Окончателно решение все още няма. Според The Wall Street Journal някои американски представители очакват мерките да бъдат одобрени по време на сесията на Общото събрание на ООН или непосредствено след нея.
САЩ вече наложиха санкции на редица представители на МНС, сред които бившият главен прокурор Карим Хан, председателят на съда Томоко Акане, няколко съдии, двама заместник-прокурори и водещият прокурор по делото срещу Нетаняху и други израелски представители.
Хан беше отстранен от МНС през юли на фона на обвинения в сексуално посегателство, които той отрича.
Новият пакет от мерки би бил значително по-широк, тъй като няма да е насочен основно към конкретни лица, а към финансовите операции със самия съд.
Според документите някои транзакции, свързани с комуникационни услуги, ще бъдат изключени от санкциите.
Говорител на Държавния департамент на САЩ не коментира евентуалните санкции, но припомни позицията на държавния секретар Марко Рубио, според когото МНС представлява заплаха за суверенитета на САЩ.
През юли Рубио заяви, че администрацията подготвя по-мащабни действия срещу МНС и че при необходимост ще го разглоби „тухла по тухла“.
Според него съдът създава опасен прецедент, като преследва представители на държави, които не са негови членове. Нито САЩ, нито Израел са страни по Римския статут, с който е създаден МНС.
Позицията на Рубио обаче се различава от тази, която той защитаваше през 2022 г. Тогава, като сенатор, той беше сред вносителите на резолюция, призоваваща МНС да разследва предполагаеми руски военни престъпления в Украйна.
Русия също не е член на съда. През 2023 г. МНС издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин и на други руски представители.
Отношенията между Вашингтон и МНС се влошиха рязко след издаването през 2024 г. на заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант.
Двамата бяха обвинени във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с начина, по който Израел води войната в Газа.
Според МНС Нетаняху и Галант са ограничавали достъпа на хуманитарна помощ до палестинската територия като средство за оказване на натиск върху „Хамас“ — действия, които според съда могат да представляват нарушение на международното хуманитарно право.
Карим Хан поиска заповеди за арест и на лидери на „Хамас“ заради ролята им в нападението срещу Израел от 7 октомври 2023 г. Оттогава някои от тези палестинци бяха убити по време на бойни действия или при покушения от Израел.
Европейски правителства и други ключови поддръжници на МНС, сред които Япония, заявиха, че ще се противопоставят на американския натиск върху съда. Все още обаче не е ясно какви конкретни мерки ще предприемат.
Една от възможностите е Европейският съюз да задължи банките в страните членки да продължат да обслужват МНС.
По-широките санкции, които Вашингтон обсъжда, обаче могат да направят подобна стратегия по-трудна за прилагане. Финансовите институции биха могли да се окажат пред избора между това да продължат да работят с МНС и да запазят достъпа си до транзакции, свързани с американската финансова система.
МНС също така разследва израелския финансов министър Бецалел Смотрич и министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир за ролята им в разширяването на еврейските селища на Западния бряг — практика, която според международното право е незаконна.
