САЩ искат да знаят колко лоялен е всеки съюзник от НАТО към политиката на Доналд Тръмп, преди да съкратят военните си активи в защита на алианса.
В документ, изпратен наскоро до членовете на Организацията на Северноатлантическия договор и цитиран от Bloomberg, САЩ задават серия от въпроси, които измерват подкрепата за политиката на американския президент. Основните въпроси са два: дали страната е „подкрепяла публично“ външната политика на САЩ и какви „ограничения“ е наложила страната на американските военни, използващи нейните бази?
Документът също така се опитва да оцени дали държавите харчат пари за американски военни компании и оборудване.
Обвързването на дългогодишните обещания на Америка да гарантира сигурността на Европа с подобна лоялност би преобърнало трансатлантическите отношения след Втората световна война, изградени върху американски военни гаранции.
Изпращането на въпросника съвпада с извършващия се в момента шестмесечен преглед на американското военно присъствие в Европа от администрацията на Тръмп, който се очаква да приключи до декември. Ходът накара съюзниците от НАТО да се подготвят за големи съкращения на американската подкрепа, включително войски, разположени в Европа, и военни активи, които САЩ биха изпратили при евентуална атака.
Служител на НАТО потвърди, че САЩ работят със съюзниците си по прегледа, но не коментира писмото. Министерството на отбраната на САЩ също не коментира документа.
Тръмп отдавна е остър критик на отбранителните разходи на страните от НАТО, многократно обвинявайки европейските членове, че недофинансират армията си и разчитат основно на Вашингтон да отговаря за отбраната им.
Той поднови критиката си преди срещата на върха на НАТО в Анкара преди месец. По думите му САЩ „харчат повече пари за НАТО от всяка друга страна, за да ги защитават, без да получават никаква полза.“ Той сравни почти 1 трилион долара годишни разходи за отбрана на САЩ с значително по-малки разходи от отделни европейски съюзници.
Бюджетът за отбрана не е единственият източник на напрежение между европейските държави и САЩ. Разногласията се засилиха още повече заради отказа на европейските държави да подкрепят американската и израелската атака срещу Иран. Тръмп критикува европейските си съюзници, че отказват да се намесят по-пряко.
Няколко страни-членки на НАТО отказаха да позволят на Вашингтон да използва съвместно управлявани военни бази за военни операции срещу Иран. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нарече отказите „срамни“ и заяви, че те са поставили американските войски „в риск“.
Американският държавен секретар Марко Рубио обаче посочи четири държави от НАТО, сред които България, които са подкрепили САЩ във войната срещу Иран.
В интервю за Фокс Нюз през май Рубио заяви: „Аз съм поддръжник на НАТО през цялата си кариера в Сената. И една от причините да подкрепям НАТО беше, че ни даде права да разположим свои бази. Това ни позволи да имаме бази в Европа, които можем да използваме при извънредни ситуации, например нещо в Близкия Изток, където самолети летят от някоя европейска държава и всъщност защитават националния ни интерес в Близкия Изток например или в Африка“.
Държавният секретар на САЩ специално посочи четири държави: „Има страни в НАТО, които бяха много полезни за нас. Само изброявам една – Португалия. Казаха „да“ още преди да попитаме, преди да им кажем какъв е въпросът“. На въпрос на водещия за помощта на Полша, Рубио потвърди и добави още две: „Така че има държави – Румъния, България“.
Нали натото
5 minutes before
беше североатлантически договор/пакт, в който са разписани задължения, права, отговорности и всичко останало. Каква лоялност, какви врели-некипели. При смяната на всеки изперкаляк ли ще се изпълняват такива глупости?
Коментирай