„120 МИНУТИ“ И ПЛАНЕТАТА МАРС

Завърши поредната неделна проповед на Светльо Иванов по BTV. Все така се получава при него, че захарността, пудрата и стремежът уж да се говори смело се преливат в едно нищо и половина. 
Направило ми е впечатление как влиза в студиото – той не влиза в студиото, той идва в него. Забързан, отнякъде идва, вдига ръка за поздрав и започва. 
Когато идваш от път обаче, особено от журналистически път, трябва да ти личи – да ти личи по прашното лице, по драскотините, по белезите. Поне на мен не ми се е случвало да видя истина с гел и с изгладен костюм. 
Голям рев рева с кадифения си глас Светльо Иванов тази вечер. 
Реве срещу Тръмп, но между сълзите му има доста празни пространства – бели полета има между сълзите на водещия от ВTV. 

Тръмп искал да вземе Газа. Работата е за кървави сълзи тука. Но щях да го призная за журналист, ако  беше казал, че Ривиера върху кръв и кости на десетки хиляди избити палестински мъже, жени и деца не става. 
Да беше казал, че преди някой да направи хотели и казина в Газа, друг трябва да изгребе пепелта от човешките останки. Лунен пейзаж е сега Газа, мъртвило. И Светльо Иванов трябваше да каже, че за това освен ХАМАС са виновни Нетаняху и Израел. 
Тръмп искал достъп до природните богатства на Украйна, за да продължи да им помага във войната с Русия. Каква жестокост само, какво хищничество… По този повод, по този още по-кървав и от Газа повод уважаемият телевизионен смелчага трябваше да каже, че в Украйна в скоро време най-много полезни изкопаеми могат да бъдат събрани във вид на сълзи, смърти и счупени съдби. Нищо такова не казваше този лустросан мъж на средна възраст преди дни и месеци. Как веднъж не каза, че Байдън е куку, че ястребите в Америка бяха полудели? 
Как пък веднъж не му призля от това, че ни навираха в очите, в устата и в душите единствено проблемите на ЛГБД, джендъри и все от тоя род? Не усети ли поне веднъж Светльо Иванов колко е премината мярата, колко нямаха и нямаха свършване издевателствата над естествеността? 

Тръмп нападал медиите в Щатите и в България някои политици правели същото вече, реве Светльо Иванов. Иска да каже, милият борец за свобода на словото и печата, че нашите подражават на Тръмп и едва ли не ще съсипят свободните ни медии. 
В България свободни медии едва ли е имало след Освобождението. Свидетел съм и мога да твърдя от първо лице, единствено число, че свободата на медиите по времето на социализма зависеше единствено от личната журналистическа свобода и смелост. Няма свободни вестници и телевизии въобще – има свободен дух на журналист и на човек, който иска да казва Истината. Така беше и при социализма, така е и сега. Уволняването и забравата за пишещия човек са едно и също нещо. Наглостта обаче на сегашните журналистически времена нямат аналог.

И трите най-големи български телевизии сега, и Българското национално радио през всичките години на прехода осъществиха страшна цензура, равна, ако не и по-голяма от тази по времето на социализма. 
Единственото, което беше позволено да се говори в трите най-големи телевизии, беше да се оплюва социализмът и комунизмът, да се оплюва Съветският съюз и Русия, да се изкривява истината за нашата история, врагът винаги да се търси от Изток, да се възхвалява Европейският съюз и САЩ. 
Беше разрешено и да се правят предавания, чиято цел е да ти действат като мека дрога или направо като джиброва ракия – 45 градуса. Хилене, скечове, простотии плюс пропаганда. Забраната на всякакви руски телевизии и предавания беше „връх“ на свободата на словото, за която вероятно мечтае Светльо Иванов. 
На никого не му пука, че шефът на Националната ни телевизия е там неизвестно защо и неизвестно докога, но очевидно само по политически причини. Той не е Генерален директор на Телевизията, той е политкомисар. Така и никога не разбрахме кои са собствениците на БТВ, на Нова телевизия, откъде им идват парите. Чак ми трепери ръката, докато пиша това, но наистина ли не виждате за каква цензура, за какъв подбор и за какво остракиране става дума. 

И въобще не ме интересува дали това го правят либерали, консерватори, радикалдемократи или привърженици на футболен клуб „Диаманти“ от Студено Буче, Врачанско. 
България, в това число и българските медии просто се преместиха от другата страна на оградата. Изглежда без стени светът не може. Трийсет и пет години едни и същи мутри в политика, в бизнес, в литература, в изкуство, в спорт и в наука. Мутри с пагони, с пистолети, с професорски титли, с банкови сметки, с присъди и без присъди – намагнитизирани и не чак съвсем. 
Пожелавам си някоя неделя по която и да е от телевизиите да чуя истината – защо вече ни няма като българи и като народ и защо по всичко сме на последно място. И защо вместо да сме с „камънье и дървье“ в ръцете, седим и гледаме  как скъпи костюми и зализани физиономии ни махат за поздрав, като влязат в студиото. 
Трийсет и пет години бяха достатъчни, за да се разбере, че така нареченият Преход и така наречената Демокрация са с изтекъл срок на годност. Останалото е като всичко с изтекъл срок – нещо като полуживот, полуистина, полудържава и полусвят. 
Но пък планетата Марс ни чака, нали така, господин Светльо Иванов?

Николай Милчев