Живко Коцев. Кой е той? Доскорошен главен секретар на МВР (първи по ранг блюстител на закона, пазител на реда и борец срещу мафията), който сега е…обвиняем за членство в банда контрабандисти на цигари.
Знаете ли го? Е, да. По телевизиите все за него приказват, интернет гъмжи от пикантните му фотографии.
А беше никому неизвестен, когато го произведоха в полицейски началник и правилните медии разпространиха героичната му биография („…бил прострелян от бандит, когото храбро задържал!”) Криминалните репортери трудно си спомняха името му и после, дори и в моментите, когато дребничкият му ръст се “извисяваше” на подиума за пресконференции.
Но изведнъж – виж ти! –той се прочу. Мигновено! Кога? Като стана анонимен свидетел.
Анонимният свидетел Живко Христов Коцев!
Кой не е чувал за него? Роден в София на 9 октомври 1971 г., завършил полицейска академия в Симеоново и право в Търновския университет, професионален шеф на МВР до 10.04. 2024 г., многократно награждаван за „доблест и заслуги”.
Какво ви учудва?
Да, „анонимен” – това ще рече “таен, скрит, невидим, неизвестен” – така е описана думата в речника.
Но едно е в речника, а друго е в българския съдебен процес. В него да си „анонимен свидетел” означава да си световно известен.
“Всичко тайно ще стане явно” – това и в Библията е казано, но в случая с Живко Коцев се случи с невероятна бързина.
Както знаете, все още действащият топполицай даде скришно показания в досъдебното разследване на контрабанден канал на цигари, за който бяха арестувани Марин и Стефан Димитрови-баща и син, и Петя Банкова, шефката на митниците. Като „защитен” по смисъла на закона той трябваше да бъде разпитан повторно в съдебна зала не как да е, а с маска на лицето и зад параван. Процедурата обаче беше предрешена като фарс.
Какъв ти параван, след като Живко беше показан пред цяла България на снимки, които иначе са “следствена тайна”. Видяхме го фотографиран всякак – и с часовник, който бил рушвет от контрабандистите на ръката, и на трапеза с тях, и гол до кръста с по-младия в някаква сауна.
Фотосите, поместени в сайта „Афера”, са автентични – извадени от телефона му, иззет от държавните детективи. От всички, които се виждат на тях, анонимен е само един –и той е пудел. Официалният му паспорт на домашен любимец засега не е публикуван, но ще бъде, вероятно. Защото пуделът е важен – той нарочно е в кадър и с главния секретар, и с купища дебели пачки – за да бъде съвсем ясно, че има връзка между тях.
Защитници на животните протестираха, че горкото четириного е замесено против волята си в организирана престъпна група. В съдебна зала няма да го водят, за да не нарушават правата му. Това е жалко, защото кучешкият лай би бил по-занимателен от показанията на Живко Коцев пред съдията. Всичко казано-недоказано от него е вече познато. Протоколът с гриф “секретно” от първичния му разпит бе даден на сайта „Епицентър” за публикация – а оттам бе препечатан в де що има средство за масова информация.
„Знаех, че Марин и Стефан са контрабандисти и кадруват в митниците чрез Петя Банкова, поддържах връзка с тях от лоялност към Бойко Рашков, а финансовият министър Асен Василев кадрува в МВР”, рекъл Живко пред разследващите… и тъй нататък.
Кое как е, Господ знае.
Въпросът е: съдебно следствие ли ще бъде това, в което Живко ще участва оттук-нататък, или трагикомедия с присъщите за нея сексуални намеци, абсурди и недоразумения?
Представления от този жанр не са новост в залите на Темида у нас.
“Зад паравана да се яви анонимният свидетел Иво Илчев с ЕГН 7508106628 от Ябланица, женен, с три деца”, удря с чукчето съдията. Смях в залата.
Помните ли това? Има и други такива, да.
А дали изобщо има у нас таен свидетел на престъпление, който да е незнаен за пресата?
Може и да има някой, обаче едва ли. Ако научи за такъв случайно, амбициозният репортер ще попита тук-там и до ден-два ще узнае и номера на долните му гащи.
Друг въпрос е, че напоследък на репортерите не им се налага да питат даже. „Осведомените източници” от прокуратурата и антикорупционната комисия снабдяват най-редовно главните редактори с поискани и непоискани компромати. Това, разбира се, е правонарушение, но кой ти гледа – не и висшите магистрати, които правораздават по усмотрение на олигарсите, които са ги избрали.
Така анонимните свидетели като споменатия Иво Илчев от Ябланица дават показания с чорапи на главата, докато със „скритата” им самоличност са наясно и мишките в Съдебната палата.
И публиката в откритите заседания се смее с глас. То е хубаво хората да се веселят, но в насилствената смърт на майката, която прие поканата на следователя да издаде убийците на сина си, няма нищо весело, нали така? Нито пък има нещо жизнерадостно в опожарените жилища на бивши бандити, „пропели” за босовете си.
„Трябва да ти е омръзнал животът, за да помагаш на ченгетата и прокурорите – казва един препатил частен детектив. – Ако ти обещаят да лежиш по-малко, ще те излъжат задължително”.
В един полицейски кабинет още виси плакат с цитат от американския посланик Джеймс Уорлик: „Поздравявам смелите свидетели, които са необходимите герои в борбата с организираната престъпност”.
Негово превъзходителство обаче едва ли е бил уведомен за “смелите герои” в България, които се разприказваха за мафията и млъкнаха завинаги след това. Ето някои от тях:
Роман Пузанов. Очевидец на убийството на Картофа. Застрелян със 7 кулшума пред дома му в Ямбол.
Мариян Георгиев-Марата. Дал сведения за разстрела на Димитър Мастара. Улучен смъртоносно от парче олово в Равда, през прозорец на кантора за недвижими имоти.
Йорданка Запрянова. Майката на екзекутирания шеф на финансова къща Константин Дишлиев. Умъртвена е в апартамента си в столичния квартал „Лозенец” , за да не издаде докрай схемата за пране на пари.
Иван Петров-Сапата. Пожелал да получи 200 000 лева награда за издайничество на Наглите. Изкопаха го мъртъв след залавянето на бандата.
Боби Цанков. Радиоводещ, съден за измами, платен свидетел на конкуренти в подземния свят. Спряха го с куршум пред кантората на адвоката му в София.
Иво Илчев беше въведен в съдебната зала с черна качулка през която се виждаха само сините му очи. Докато съдебните охранители разпъваха за него параван, съдебните репортери диктуваха вече по телефоните до своите редакции: „Дойде анонимният свидетел Иво Илчев, наричат го Малкия Иво, бил е бодигард на Иво Карамански, посещава сайтове за запознанства..”.–неща, които и родната му майка не знаеше.
От Иво се очакваше да даде показания срещу братята Маргини – как наемали килъри. Обаче…ядец! Той заяви пред съдиите, че нищо не знае. Безработен бил, лежал си вкъщи и ядял парите на жена си. Обясненията му пред разследващите били лъжливи…Обвиниха го в лъжесвидетелство. Осъдиха го на глоба, която не плати.
Нещо подобно се случи и с други анонимни свидетели, които щом получиха защита, станаха медийни звезди: с Велин Добрев (Вили Моториста), Бисер Илиев (Били Лъжеца), Тихомир Георгиев (Тишо Боксьора), Ивайло Серафимов…Всички те в досъдебното производство се разприказваха, а пред съдебния състав онемяха.
Познайте – дали и с Живко Коцев ще се случи така? Не познахте, опитайте пак.
Не, не ви съветваме да мълчите за мафията.
“Не мълчете, ако знаете! Имаме европейски закон за защитените и анонимните свидетели. Имаме Бюро за застрашени лица” – увещават ни магистрати.
Програмата за защита предвижда физическа охрана на свидетеля и дома му, временно настаняване на безопасно място, постоянна промяна на местоживеенето, смяна на имената и външния вид с пластична операция.
Добре звучи, но как е на практика? Като се премести свидетелят Пешо Петров от София в Добрич, това едва ли ще остане незабелязано. По закон той сам си плаща тока, водата, и храната, така че Бюрото трябва да ме намери работа – при това пак е ще изтече информация…Държавата няма пари да крие сътрудниците на правосъдието в далечна чужбина. И нищо чудно, че не един и двама от тях се сдобиха с дървени костюми.
От друга страна, анонимните свидетели хич не са безобидни, ако рекат да набедят в злодеяние някой невинен… Слава богу, сега НПК не допуска присъдата да се основава само на казаното от тях, дори и то да е комбинирано с данни от подслушване и следене. В парламента обаче е внесено предложение да отпадне това ограничение. Дано преди да го гласуват депутатите да се сетят, че във всеки от тях евентуално се крие бъдещ обвиняем.
Анна Заркова
вестник „Галерия“
