Опасна мъгла е тази, в която шофьорите карат много бързо
Високите температури през ноември не са необичайни
Мъглата като че стана основен виновник за двете верижни катастрофи на магистрала „Тракия“, при която загинаха 12 човека, а десетки бяха ранени. Защо това природно явление ни „завари неподготвени“, може ли мъглата да падне внезапно и кое е най-опасното за шофьорите при нея питаме синоптика Анастасия Стойчева, която има докторска степен по темата.
- Г-жо Стойчева, прогнозирана ли беше мъглата на магистрала „Тракия“, в която загинаха 12 човека и над 50 бяха ранени?
- В седмичната прогноза на 6-и и 7-и ноември беше казано, че в нощта срещу вторник валежите ще спрат, облачността ще се разкъса и в равнинната част от страната ще има мъгла. По това време на година мъгли има в Горнотракийската низина и Дунавската равнина. По долините на Струма и Места - също. Но това са радиационни мъгли, а не трайните инверсионни обстановки, при които качеството на въздуха се влошава, защото мъглата се задържа през целия ден. Краткотрайните мъгли - по-гъсти или умерени, които са в отделни райони, се споменават в прогнозата винаги, особено в Горнотракийската низина и Дунавската равнина. След валежи, след изясняване, е абсолютно обичайно там да се формират мъгли. Предишния ден (9 ноември - преди катастрофата - б. р.) също е имало мъгли, дн по късно - на 11 ноември, също. Как да разграничим коя мъгла е опасна? Опасна е тази, в която се кара много бързо. Опасна е тази мъгла, в която пред тебе се изправи неочаквано препятствие. Затова в нея шофьорите трябва да карат бавно.
- Мъглата може ли да падне внезапно, както част от шофьорите твърдят?
- Внезапно мъгла не може да падне. Ако някой се движи с голяма скорост, внезапно може да навлезе в район, където има мъгла. Това е друго нещо. Самата мъгла не се появява внезапно. Тя има особености на появата. Първо - като слаба мъгла и ако има достатъчно влага, видимостта започва да намалява все повече. Около изгрева на слънцето, който сега настъпва между 7 и 7,10 часа, заради прехода от нощта към деня, неподходящо използваните фарове могат да заслепяват шофьорите, особено при висока, несъобразена скорост. Гъстата мъгла няма как да не се види, още повече в равнината. Тя се вижда като бяло петно напред. Като напишем в седмичната прогноза, че ще има мъгла, никой не обръща внимание. После, като стане някоя беля, започваме да се питаме имало ли е досега в България мъгла. Същото става през лятото при интензивни валежи с гръмотевици. Когато убие човек, започваме да говорим колко чести са гръмотевиците. Тоест, отговорността на всеки един от нас да се държи адекватно на пътя е много голяма. Жалко, че загинаха толкова хора. Но мъглата е обичайно събитие в нашата страна, особено през месеците ноември, декември и януари. Искам да кажа, че много намалена видимост имаше и в западната част на Горнотракийската низина. В Пловдив, например, видимостта в деня на катастрофата беше 150 метра. Но това бяха краткотрайни мъгли. По-трайно те се задържаха в Северозападна България, затова там останаха и ниски температурите - 6-7 градуса бяха максималните.
- При мъгла асфалтът става ли по-хлъзгав?
- Да. При положителни температури тя отлага влага върху асфалта. Това е краткотрайна мъгла, която се е образувала след валеж. В деня на катастрофата е имало дъжд до 5,30 ч сутринта и платното все още е било мокро. Самата мъгла също може да отлага влага върху повърхностите. Когато са положителни температурите, отлага малки капчици, а ако температурите са близки до 0 и под 0 градуса, тогава отлага скреж и е още по-хлъзгаво. През този ден не е имало отрицателни температури.
- Вие обменяте ли информация с Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), които също имат синоптични станции, камери и уреди, с които събират данни за мъгла, дъжд и други опасности на пътя?
- С АПИ обменяме информация от 1 декември до 31 март при зимното обслужване, за да ги подпомагаме за почистване на пътищата при натрупан сняг и силен вятър. Тези 4 месеца ги обслужваме. Не мога да ви кажа с какво разполагат те, най-вероятно имат някакви метеорологични уреди, но ние нямаме контакт с тях, не получаваме информация при нас. Но бихме искали да получаваме, защото най-близката станция до мястото на катастрофата при нас е в Карнобат и в нея видимостта, която е била сутринта, е между 500 и 600 метра. Ние нямаме автоматична станция на самата магистрала. Общините също имат уреди. Когато с метеорологични неща се занимават неметеорологични служби, те си намират начин да се консултират, но не знам как.
- Кои са най-мъгливите месеци в България?
- Ноември, декември и януари. Тогава, когато е гъста мъглата, а е възможно и да ръми. Всичко все пак зависи от съответните циркулационни особености над страната. Ако има есенно-зимни периоди, в които динамиката е повишена, тогава рядко се формират инверсии и не стават мъгли, които да се задържат през целия ден. Но радиационни мъгли, които са краткотрайни - за 1-2 часа, с променлива хоризонтална видимост, са характерни дори за летните месеци в нашата страна, след като се извали дъжд. Но колкото повече навлизаме в есента, вероятността за такива в равнинната част от страната е голяма и не смятам, че някой чува и вижда за първи път мъгла в България.
- Какво представлява мъглата?
- Това е облак, който започва от земята, обхваща съвсем близкия приземен слой. Кондензационни процеси водят до формирането ù. Мъглата е намалена видимост до 1000 метра. Над 1000 метра се нарича димка. Тя може да е много гъста - до 50-100 метра, до 150 до 200 метра е гъста мъгла, до 500 метра е умерена, над 500 - е слаба мъгла.
- Вашата дисертация е на тема мъглите в София. На какво се дължат те и доколко са опасни в един град с толкова замърсен въздух?
- Задържащите се мъгли са опасни, защото тогава се натрупват и замърсителите, отделяни от дейността на хората. През есенно-зимния сезон, в който динамиката не е повишена, няма вятър, тогава котловинни полета, каквото е Софийското, задържат един и същи въздух на едно място, той не се обновява, натрупват се замърсители и ако има достатъчно влага, се формира и мъгла. Създават се инверсионни състояния на атмосферата, които са трайни и могат да се задържат поредица от дни. Последната дълга мъгла в София е през януари 2014 г. - над 10 дни. Но през първите дни мъглата не е толкова замърсена. Като цяло тя в София намаля след затварянето на Кремиковци. Градът има щастието да е до Витоша, която набавя чист планински въздух. Но когато един голям град затвори със строителство входните артерии на планинско-долинната циркулация, която има денонощен характер, сам си ограничава начините за проветряване на котловината. Прекалено гъстото застрояване създава проблеми, както през зимата, защото натрупването на замърсители е още по-голямо, така и през лятото, защото температурите така стават все по-високи. Проблем е и недостатъчната грижа за зелените градинки и паркове.
- Времето продължава да е топло, тези дни градусите ще стигнат до 20, това аномалия ли е в средата на ноември?
- Зависи какво разбирате под думата аномалия. През ноември все още има такива затопляния, обикновено свързани с южен вятър, който се проявява като фьон в районите, разположени по северните склонове на планините. Това е топъл и сух поривист вятър, който повишава температурите и понижава относителната влажност на въздуха. При такива обстановки температурите могат да достигат и да надхвърлят 25 градуса. Това е често срещано и затова нашият народ говори за циганско или сиромашко лято. Всяка година след Димитровден има такива 2-3 дни с високи температури. Преди Димитровден, ако има по-топло време, то се нарича възвръщане на лятото. Една от най-високите температури, измерени през ноември у нас е 29,8 градуса през 1963 г. в с. Дерманци. В Троян през 1975 г. са били измерени 27,6 градуса.
- Как ще повлияе рекордният Ел Ниньо на времето в България?
- Ел Ниньо наистина има рекордни прояви. Но ако свързвате това по някакъв начин с времето в България, то няма директна връзка. Има години назад във времето, в които е имало значими явления Ел Ниньо, но неговите прояви са свързани с други части на света. Това, което определя времето в нашия район, е главно активността на средиземноморския център на влияние - колко често се формират и преминават циклони през нашата страна. Ел Ниньо е твърде далече и такива локални промени на времето, каквито и да са те, са прояви на метеорологичното време, които нямат общо с него.
- Изчезват ли есента и пролетта у нас, преминаваме ли от зима към лято и обратното?
- Не. Сега тази есен е типична за България - с мъгли, с обстановки, в които има валежи, на места надхвърлящи месечните норми. Ние сме общество, което забързано в ежедневието си и свикнало с лукса на съвременния свят и удобствата, забравяме, че природата има свои закони.
- Защо преди години беше нормално да има 50 сантиметра сняг през зимата и никой не считаше това за бедствие, а сега при 10 сантичметра се обявява жълт, оранжев или червен код?
- Червен код за 10 сантиметра сняг не обявяваме. От метеорологична гледна точка имаме други изисквания за сняг. За червен код трябва да е доста повече снегът. Всичко зависи от обстановката. При комбинация със силен вятър, например и натрупване на преспи, тогава бихме могли да издаден оранжев код. Всички сме свидетели на това, че дори и да има предупреждение, понякога обществото ни изпитва затруднения със справянето в такива ситуации. Нормално е да прекъсваме за малко дейности на открито, когато има екстремни прояви на метеорологичното време. Преди години, когато имаше 50 сантиметра сняг, също се издаваха предупреждения за опасни и особено опасни явления, които обаче не бяха на карта. Сега с напредъка на технологиите всички искат лесно и бързо да имат достъп до тази информация, включително тя да пристига в ръцете им. Тогава нямахме интернет, сега имаме и искаме всичко да ни е лесно, бързо и достъпно. Искаме и природата да се съобразява с нас, а това е невъзможно.
- За колко време напред може да се даде точна прогноза?
- Зависи от сезона. В преходните сезони прогнозите са по-сложни, като смяната на лятна със зимна циркулация и обратно е повишена и тя води до по-сложно описание на онова, което ще се случи. Освен това смятам, че вече малко хора четат текстовете на прогнозите и всички разчитат само на предупрежденията, а всъщност в текста се съдържа същината на онова, което очакваме да се случи и в повечето случаи прогнозите до една седмица са достатъчно добър ориентир. Има значение и какво явление прогнозираме, не всички се прогнозират по един и същи начин, с еднаква сигурност. Зависи от съответната синоптична обстановка. Сравнително лесно се прогнозират екстремно високи температури, тоест горещините през лятото. Освен това се счита, че когато има горещини, всички знаят, че не трябва да излизат в най-големия пек навън. Знае се и че не трябва да изсичаме дърветата, но виждате, че строителството завзема голяма част от територията на града и уврежда средата, в която живеем. Това ни кара да се чувстваме по-зле, когато има високи температури. Градският остров на топлина, известен в учебниците по метеорология от много години, създава условия за дискомфорт през лятото.
- Може ли да се прогнозира какво ще е времето през следващата година?
- Не. Може да се прогнозира сезон за температури около, над или под нормите. Сезонните прогнози дават информация ориентировъчно за това дали ще е по-топла годината или с повече или по-малко валежи, но конкретизация, такава, каквато се дава в краткосрочните прогнози, въобще не може да има за годината. Всеки числен модел за прогноза на времето може да смята температури, но това няма смисъл. Затова са изгледите за времето за по-дълъг период. Сезонните прогнози също за ориентировъчни. Те указват къде ще се намираме спрямо климатичните норми за валежи и температури. Нищо повече не може да се предвиди. Има много опити за това да се спекулира с прогнозата за времето, но това не е в полза за никого.
- Ще има ли сняг за Коледа?
- Твърде рано е да ми задавате този въпрос.
Нашият гост
Анастасия Стойчева е завършила Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” със специалност Метеорология. Има докторска степен, като темата на дисертацията є е мъглата. В Националния институт по метеорология и хидрология работи от 16 май 2000 г. От 2016 г. е ръководител на отдел “Метеорологични прогнози”, а от 2022 г. е директор на департамент “Прогнози и информационно обслужване”.
trud.bg
