София има всички дадености да бъде един от най-привлекателните европейски градове – стратегическо местоположение, минерални извори, планина и богата зелена система. Вместо това столицата все по-често създава усещане за безредие – препълнени контейнери, графити върху емблематични сгради, задръствания и липса на последователна грижа за градската среда. Това заяви в интервю за БГНЕС архитектът и консултант по градско планиране и регионална политика Белин Моллов. Според него голяма част от проблемите не изискват огромни инвестиции, а по-добра организация, контрол и активно участие на гражданите.
„Не, София все още не е уютен град, но тя е нашият дом. А всеки се стреми домът му да бъде уютен“, каза арх. Белин Моллов.
По думите му през последните десетилетия столицата се е разраснала изключително бързо, а това е довело до сериозни транспортни проблеми.
„Колите в София станаха почти толкова, колкото са хората. Всяка сутрин хиляди автомобили влизат от Перник, Ботевград и околните населени места, защото работните места са концентрирани в столицата. Това вече не е само транспортен проблем – той е свързан с икономиката, регионалното развитие и градското планиране“, посочи архитектът.
Според него обаче усещането за уют не зависи само от движението по улиците, а и от ежедневната градска среда.
„В момента в много квартали има планини от отпадъци. Хората всеки ден снимат препълнените контейнери и ги публикуват в социалните мрежи. Това е сериозен проблем и очевидно все още няма устойчиво решение“, каза арх. Моллов.
Графитите не са изкуство
Друг проблем, който според него все повече загрозява София, са графитите.
„Това няма нищо общо с градското изкуство. Истинското улично изкуство обогатява средата, а не унищожава фасадите на току-що ремонтирани сгради. Това, което виждаме в София, е вандализъм“, категоричен е той.
Арх. Моллов даде примери за качествени стенописи и артистични намеси, реализирани със съдействието на общините, но подчерта, че масовото изписване на фасади с надписи и символи няма нищо общо с тях.
„Не можем да оправдаваме всичко със свободата на изразяване. Ако някой иска да направи града по-красив, това е изкуство. Но когато унищожава обществени и частни сгради, това е проблем, който изисква по-сериозни мерки.“
София има богатства, които не използва
Въпреки критиките си архитектът е убеден, че София има огромни предимства пред много европейски столици.
Първото е стратегическото ѝ местоположение.
„След Освобождението изборът София да стане столица е едно изключително мъдро решение. Градът е разположен на кръстопът, през който преминават три от най-важните европейски транспортни коридори“, отбеляза той.
Второто богатство са минералните извори.
„София някога е имала 13 минерални бани. Днес работи само една. Аргументът, че всички имаме баня вкъщи, не е основание да се отказваме от това природно богатство, което е свързано със здравето и качеството на живот“, категоричен е арх. Моллов.
Третото безценно предимство е Витоша.
„Витоша и минералната вода могат да направят изключително много както за туризма, така и за качеството на живот на софиянци“, смята архитектът.
Зеленината е богатство, но трябва да се поддържа
Според арх. Моллов зелената система е едно от най-големите преимущества на София.
„За разлика от много западноевропейски градове, нашите улици са озеленени. Това е огромно предимство.“
Но предупреди, че липсата на поддръжка вече създава нови проблеми.
„Има сгради – паметници на културата, чиито фасади буквално са скрити зад дървета, израснали без контрол. Зеленината е необходима, но тя също трябва да бъде професионално управлявана“, добави арх. Моллов.
Той приветства идеята за изграждането на линеен парк по поречието на Владайската река и определи подобни проекти като правилната посока за развитие на София.
Метрото е пример как трябва да изглежда градът
Арх. Моллов даде като положителен пример развитието на метрото.
„То е чисто, добре организирано и хората пазят реда. Вижда се, че когато средата е поддържана, самите граждани започват да се отнасят към нея с повече уважение.“
По думите му наземният транспорт все още изостава заради автомобилния трафик, макар че информационните системи по спирките и обновяването на подвижния състав са сериозна стъпка напред.
Не са нужни милиони, а управление
Според архитекта повечето от проблемите могат да бъдат решени без огромни инвестиции.
„Става дума за организация и контрол. Като приоритет трябва да се поставят чистотата, поддръжката на зелената система и премахването на графитите. Това са организационни задачи, а не въпрос единствено на финансиране“, каза той.
Арх. Белин Моллов обърна внимание и на начина, по който се променя силуетът на столицата.
„Не мога да се примиря, че една от знаковите сгради на София – Министерството на земеделието, някогашната Областна палата – беше буквално смачкана от небостъргачи, построени непосредствено до нея“, категоричен е той.
Според него подобни решения променят историческия образ на града и показват липсата на дългосрочна визия за развитието на столицата.
Архитектът е убеден, че по-добрият град се създава заедно с неговите жители.
„Когато общината търси мнението на хората, веднага се появяват граждански инициативи, професионални общности и млади хора с идеи. Това носи удовлетворение за всички. София има потенциал да бъде много по-уютен град, ако започнем да решаваме ежедневните проблеми заедно“, заяви арх. Белин Моллов. І БГНЕС
