Доброволческата дейност често става извън фокуса на общественото внимание, въпреки значимия й принос за редица социални каузи. В свят, в който времето е най-ценният ресурс, има хора, които избират да го дарят в полза на другите. Днешният ни събеседник е един от тях.
В студиото на "Фокус" гостува Владимир Топалов – архитект и доброволец в Университетският аварийно-спасителен отряд (УАСО).
"Не всички хора биха прекарали свободното си време в доброволческа дейност. Доброволческите отряди трябва да се популяризират, защото е приятно и се чувстваш пълноценен.", смята той.
По думите му 1/3 от членовете на УАСО са млади хора. "Колкото по-млад е екипът, толкова по-добре. Нужни са, разбира се, и по-възрастните, защото те са по-опитни". За отряда е разбрал индиректно, тъй като няма достатъчно информация.
"Откакто съм в Университетския отряд забелязвам положителна промяна в себе си. Там ни учат на най-базови техники за първата помощ, бедствия, аварии, катастрофи и други. Чувствам се по-подготвен от обикновения човек".
Арх. Владимир Топалов разказа как минава една мисия:
"Първо информацията за конкретна мисия стига до нас. Подават се сигнали или през телефон 112, или чрез Facebook групи. Разпределяме по екипи - някои са в първа помощ, други са в психологичната помощ, трети се захващат с организацията. Комуникираме с радиостанции. Опитваме се всичко да е възможно най-структурирано и да помагаме на службите. В случая ние не сме там, за да бъдем герои, ние сме там, за да помагаме на героите. Слушаме внимателно какво ни казват и се опитваме да бъдем максимално полезни и минимално да не пречим на хората, които работят в червената зона."
"Моментите на страх са, когато не успяваме да направим това, за което сме изпратени, а не толкова са собственото си здраве", категоричен бе той.
Правилото на доброволчеството е - ако някое действие застрашава здравето и живота на доброволеца или друг човек от отряда, не се включваш. "Ако ние пострадаме, също ще имаме нужда от грижи. Така пострадалите стават двама и ситуацията се усложнява".
Пред "Фокус" младият архитект разказа интересна случка от опита си като доброволец: "Към 14:00 часа получихме сигнал за паднало куче в шахта, разбрахме се кои хора ще отидем. Два часа по-късно всички бяхме там и носихме нужната екипировка. Хората, подали сигнала, ни обясниха ситуацията. Огледахме терена дали е безопасен и за нас, и за хората около нас. Погледахме съседните шахти - къде има достъп, съставяхме план, разпределихме си екипировката и позициите и започнахме да действаме по план".
Такива благородни каузи са причината доброволческата дейност да бъде популяризирана. Според Топалов всеки може да се включи – дори не организирано. Той бе категоричен, че ще продължи да се занимава с доброволчество.
Арх. Владимир Топалов: Доброволецът не отива на мисия да бъде герой, доброволецът отива там да помага на героите
1792
