Според ЕК България продължава да има проблеми с подготовката на висококвалифицирани кадри, особено в областите на науката, технологиите, инженерството и математиката.
41,2% от българите на възраст 25–34 години са с висше образование през 2025 г. Страната остава под средното за ЕС, но по-големият проблем се вижда вътре в самата България – разликата между мъже и жени и особено между градовете и селата, предаде репортер на БГНЕС.
Делът на младите хора с висше образование в Европейския съюз продължава да расте. През 2025 г. 44,8% от хората на възраст 25–34 години в ЕС са завършили висше образование. През 2005 г. делът е бил 27,2%, или с 17,6 процентни пункта по-нисък.
Така ЕС вече е само на 0,2 процентни пункта от целта за 2030 г. – поне 45% от хората на възраст 25–34 години да имат висше образование.
България също се движи нагоре, макар и по-бавно. През 2025 г. 41,2% от българите между 25 и 34 години са с висше образование – с 3,6 процентни пункта под средното за ЕС. Същата стойност отчита и Националният статистически институт.
През 2019 г. делът в България е бил 32,6%. За шест години той се е увеличил с 8,6 процентни пункта.
На национално ниво това изглежда като сериозен напредък. Когато обаче показателят се раздели по групи, разликите стават много по-видими.
Жените са значително по-образовани от мъжете
През 2025 г. 48,1% от българските жени на възраст 25–34 години са с висше образование. При мъжете делът е 34,6%. Разликата е 13,5 процентни пункта.
Подобна разлика има и в ЕС. Там 50,5% от жените в тази възрастова група са с висше образование срещу 39,3% от мъжете.
Разликата за България обаче означава нещо конкретно: младите български жени вече са малко над средното европейско равнище, докато мъжете остават под него.
Така общият резултат от 41,2% скрива две различни картини. При жените България е близо до европейското равнище, а при мъжете изоставането е значително по-голямо.
Разликата между града и селото е още по-голяма
Най-същественият контраст обаче е свързан с мястото, където живеят младите хора.
През 2025 г. 52,4% от хората на възраст 25–34 години в градските райони на България са с висше образование. В селските райони делът е 20,7%. Разликата е 31,7 процентни пункта.
С други думи, в градовете повече от половината млади хора в тази възрастова група са висшисти. В селата това е приблизително един на всеки петима.
И тук разликата с останалата част от ЕС също е видима. През 2025 г. делът на висшистите сред младите хора в градовете в ЕС е 55%, докато в селските райони е 32,9%.
За България проблемът е не само в това, че селските райони изостават. Европейската комисия свързва ниското участие във висше образование с по-ограничения достъп в някои региони и с по-ниската образователна позиция на семействата. Особено ниско е участието сред младите хора, чиито родители са с по-ниско образование.
Има и регионален проблем
Разликите не свършват с разделението град–село. Европейската комисия отбелязва значителни регионални различия в достъпа до висше образование.
През 2024 г. в Северозападния, Южния централен и Югоизточния регион само около един на всеки четирима души на възраст 25–64 години е имал висше образование. В Югозападния район делът е бил 43% – над средното за ЕС от 36%.
Концентрацията на университети също е част от картината. Комисията посочва достъпността като основна пречка за участието във висше образование в изоставащите региони, особено в Северозападна България.
Това прави националното число от 41,2% недостатъчно, ако искаме да разберем как се променя образователната структура на страната.
Повече висшисти не означава автоматично повече нужни кадри
Ръстът на дела на младите хора с висше образование е положителна тенденция. Но самият процент не показва дали придобитите знания и умения отговарят на нуждите на икономиката.
Европейската комисия посочва, че България продължава да има проблеми с подготовката на висококвалифицирани кадри, особено в областите на науката, технологиите, инженерството и математиката. Недостигът на такива умения има значение за производителността и иновациите.
Друг проблем е изтичането на студенти към чужбина. Според последния анализ на Комисията изходящата мобилност за придобиване на висше образование е значителна – 10,8% през 2023 г.
Така пред България стоят два различни въпроса: колко млади хора достигат до висше образование и доколко системата успява да ги подготви за пазара на труда.
Данните за заетостта показват защо образованието има значение. През 2025 г. в ЕС 87% от наскоро завършилите висше образование са били заети. При наскоро завършилите със средно образование делът е 77,2%.
Това не означава, че всяка университетска диплома гарантира добра реализация. Показва обаче, че по-високото образование като цяло е свързано с по-добри шансове за работа.
45% не е единствената цел
Ако сегашната тенденция се запази, България може да се доближи още до целта от 45% до 2030 г. В момента страната е на 3,8 процентни пункта от нея.
Но самото достигане на този процент няма да премахне разликите между градовете и селата, между регионите или между мъжете и жените.
Затова зад числото 41,2% има две различни истории. В едната България делът на висшистите вече е над 50% – това е картината в градовете. В другата той остава около 20% – това е положението в селските райони.
И ако целта е не просто по-висок процент, а по-добре подготвена работна сила, въпросът през следващите години ще бъде не само колко млади българи ще завършат висше образование, а кои ще имат достъп до него, къде ще получат образованието си и дали то ще отговаря на нуждите на икономиката. І БГНЕС
Проблемът е и че тези 42% с дипломи в България
5 minutes before
Са неквалифициран продукт, бълван от остарели технически, умствено и академично люпилници на некадърност , наричани университети, в които преподават хорица ( роднини, любовници) , броящи "публикации" предимно в българския списания с нулев или близък до нула импакт фактор и най- важното с никакви независими цитирания на тези нАчни "публикации"...
Коментирай