Логично е към поредната програма за саниране на жилища да има огромен интерес. За нея по митичния вече План за възстановяване и устойчивост са заделени 1,4 млрд. лв. Изчисленията показват, че тези пари ще стигнат за около 1000 големи сгради с близо 72 хиляди апартамента в тях. Досега по други програми с евросредства за последните 6 години са обновени около 3000 сгради, което е под 1% от сградния фонд у нас.
Според доклад на "Българо-австрийска консултантска компания" над 700 хиляди обитавани жилищни сгради у нас трябва да бъдат санирани през следващите години. Броят на обитаваните жилищни сгради е 1 365 898, като една четвърт от тях са напълно амортизирани. И тук са поредните препъни камъни - големият брой необитавани апартаменти и фрагментацията на собствеността.
Основният недостатък на санирането бе ясен още на старта - няма пари за всички. Изхарчените до момента 2 млрд. лв. стигнаха за жилищата на 340 705 души.
Няма как тази програма да е социално справедлива, когато с парите на всички се осигурява благото на минимална част. И то на принципа "кой превари, той натовари".
Ако се санират всички жилища, ще са нужни близо 40 млрд. лв. Ако бюджетът харчи по 1 млрд. лв. на година, това ще стане за 4-5 десетилетия. Похарчените пари по програмата за саниране за пореден път доказаха максимата, че безплатен обяд няма. Въпреки всякакви планове.
автор:Евгени Гаврилов
duma.bg
