Циганските квартали са свещени крави

Над 60 мургави обиталища има в столицата, никой не смее да ги пипне

Преди време страната ни беше осъдена в Страсбург заради опит да се срутят бордеите в “Баталова воденица”

Свещени крави са циганските квартали на територията на родината. Само в столицата има над 60 мургави обиталища. Никой не смее да ги пипне, защото са под закрилата на международното право. Преди време страната ни беше осъдена в Страсбург заради опит да се срутят бордеите в “Баталова воденица”.

Какъв е генезисът на тази язва, за която лечение няма открито?

Първото преброяване на София е направено на 11 януари 1881 г. Регистрирани са 20501 жители и 2968 къщи. Както и сега, никой не знае колко са циганите. Те били консолидирани северно от Владайската река и вдясно от днешния бул. “Княгиня Мария-Луиза”. Там, където е трамвайното депо “Банишора”.

Карта на стара София с циганската махала.

Георги Каназирски-Верин, хронист на някогашна София, описва гледката: “Стотина малки бараки, фантастично облицовани с газови тенекета, с врати от амбалажни сандъци съставляваха прочутата тогава циганска махала. По средата имаше малка двуетажна паянтова полусрутена къщичка, в която живееше “царибашията” или циганският цар. На празното място пред къщичките се излежаваха циганки и циганчета с разноцветни шалвари, които тичаха подир минувачите, за да изпросят една пара...”

“Чичо, давай ми едно петаче, да ти дава Господ живот и здраве!”, подвиквали гаврошовците с естествен загар на кожата. А когато по избори се появявал кметът, младо и старо скандирало: “Яшъсън Петков! Да живейш Петков!”

Нисък, набит, с голяма глава и пъстри очи, с властен пронизващ поглед и отсечени жестове - това е Димитър Петков. Като опълченец оставя лявата си ръка на Шипка. Като кмет от 1888 до 1893 г. изгражда с дясната европейска столица.

“И къщи, и улици - всичко се намираше в хаотично състояние - разказва коренячката софиянка Райна Костенцева. - Нужна беше изключителна творческа инициатива, голям архитектурен талант, който от лабиринта на сокаци и първобитни къщурки да създаде един модерен град, отговарящ на назначението си като столица на България.”

“Но за да стане това - продължава Райна, - трябваше да се руши, а да се руши беше нещо почти невъзможно при съществуващите тогава нрави и традиции. Да се рушат къщурки и черкви - това изискваше силна, непоколебима и неумолима личност, личност, която да гледа в бъдещето и в името на това бъдеще да поеме риска да воюва. Димитър Петков беше именно човекът, който не страдаше от малодушие.”

Жените се вдигат на бунт, когато черквата “Пречиста Дева” е нарочена за събаряне. Тя е била там, където днес е Паметникът на София. Въоръжени с камъни и тояги, десетки софиянки обграждат храма. Решени са да спрат поругаването!
Пак Райна Костенцева свидетелства: “Не ги смущаваха нито извадените саби на полицията, нито камшиците, нито заплахите, че ще се стреля срещу тях. Напротив, при всяка заплаха тълпата се втурваше с още по-голямо настървение срещу конниците и с вдигнати юмруци продължаваше да крещи. От блъсканицата и от стремителните движения плитките на косите им се бяха разплели и се вееха като бойни знамена около зачервените им и облени в пот лица.”

В този драматичен момент Димитър Петков праща пожарната команда. Това, което не могат да свършат сабите и камшиците, правят струите вода. Както днес водните оръдия. Съпротивата е сломена и “Пречиста Дева” е разрушена.
Циганската махала обаче остава. Мъдър държавник е бил Димитър Петков. Знае, че ромските бордеи възкръсват от пепелта. На мястото на всеки бутнат коптор изникват три в нов архитектурен блясък. Рушенето е прахосване на народна пара и загуба на избиратели.

“Дълги години - пише Верин - софиянци протестираха, че на такова видно място се търпи тоя квартал, но поради “изборни съображения” (циганите се използваха от всички правителства) никое правителство не се решаваше да вдигне тоя квартал.”
Ромите излизат на политическата сцена през 1881 г., когато е и първото преброяване на столицата. На 27 април е извършен държавен преврат. С благословията на Русия, помощта на консерваторите и армията Александър Батенберг сваля либералното правителство на Петко Каравелов. Князът суспендира конституцията и свиква Велико народно събрание. То му гласува извънредни пълномощия за седем години напред.

В тази съдбовна ситуация мургавата част от нацията се изявява като роялистка. “И циганите са с княза”, документира Константин Иречек, който е министър в превратаджийския кабинет. Поставено е началото на циганията с ромския вот!
В цялата политическа история на България само Петко Каравелов прилага цяр за това злокачествено образувание. На 20 февруари 1901 г. идва на власт негово правителство. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение избирателния закон. В документа има поправка за премахване на циганския вот.

Дотогава глава I, член 4, алинея 6 и 7 забраняват да гласуват “съдържателите на блуднишки домове и просяците”. Сега е добавено: “в това число и циганите, които нямат постоянно местожителство, а така също и ония, на които семействата се занимават с просия”.

Дебатите в парламента са крайно ожесточени. Вътрешният министър Михаил Сарафов предлага лустрацията да е на религиозен принцип. От избирателно право да бъдат лишени всички цигани нехристияни. Селският трибун Янко Забунов и писателят Тодор Влайков са категорично против дискриминационния член.

Решаващ се оказва американският опит. “Още няколко думи ще кажа за осветление - вдига пръст Каравелов. - Ако американският народ не допуща нито един китаец да се засели в Съединените щати, то аз мисля, че желателно е да не се допущат и у нас циганите чергари да се преселват в България. Нямаме нужда от избиратели на една ниско културна нация.”
Законът е гласуван на трето четене на 31 май 1901 г. Депутатите приемат без право на вот да са “съдържателите на блуднишки домове и просяците, в това число и циганите нехристияни, както и всички ония цигани, които нямат установено местожителство”. От 96 души кворум 90 вдигат ръка “за” и само 6 “против”.

Рестрикцията “нехристияни” е премахната през 1923 г., изискването за “установено местожителство” обаче остава. Целият член е заличен в избирателния закон от 1937 г.

По това време циганската махала е още на стария софийски адрес. Ликвидирана е след 9 септември 1944 г. Ромите се разселиха и от един квартал с “клетъчно делене” изникнаха десетки.

Днес мургавите обиталища са свещени крави с историческа символика. Защото прародината на това чергарско племе е Индия, където никой не смее да пипне сакралния рогат добитък.

Автор: Росен Тахов

trud.bg