Освен българи, лекуваме чужденци от 40 държави
Годишно през държавната болница на Бургас - УМБАЛ преминават около 2000 чужденци от 40 различни държави. Статистиката сочи, че през лятото, населението на областта нараства до 1 милион души. През сезона травматизмът винаги се увеличава и най-натоварени обикновено са хирургичните отделения, Неврохирургията, Ортопедията и Спешното отделение. С езикова бариера болницата няма проблеми, тъй като има отдел за преводачески и асистентски дейности. Здравното заведение обаче трябва да се справя с огромния наплив от пациенти през лятото отново само със собствен бюджет. От ръководството са изпратили писма до Министерството на здравеопазването и до НЗОК с искане за увеличаване на лимитите на болницата. За проблемите през горещите месеци и как самите ние да се справяме с жегата разговаряме със заместник директора на УМБАЛ Бургас д-р Светослав Тодоров.
– Д-р Тодоров, настъпи летният сезон, когато пациентите в УМБАЛ-Бургас се увеличават почти двойно заради туристическия поток. От кои райони идват най-много пострадали?
- Поредният изключително интензивен и натоварен летен сезон за екипите на УМБАЛ-Бургас вече започна. Не правим статистика по райони, но при нас идват пациенти от Обзор до Царево. Знаете, че през лятото населението на областта нараства до около 1 милион души заради многобройните туристи, което води до много голяма натовареност.
– Българи ли търсят по-често лекарска помощ или чужденци?
- Българските граждани са повече, макар че се увеличава броят както на чуждестранните туристи, така и на чужденците, които постоянно живеят тук. Данните за чуждестранните ни пациенти са много интересни. Годишно през болницата преминават около 2000 души от близо 40 различни държави. Напоследък наблюдаваме и тенденция освен туристи тук да идват и много работници от бившите съветски републики и държави извън Европейския съюз. Те също попадат сред нашите пациенти.
– Има ли проблем с комуникацията с чужденците и със здравните им осигуровки?
- Не срещаме такива проблеми, защото УМБАЛ-Бургас е една от малкото болници в страната, в които има отдел за преводачески и асистънс дейности. В него работят висококвалифицирани преводачи, които помагат не само на пациентите, но и на медицинския и немедицинския персонал – както при комуникацията, така и при уреждането на цялата документация, свързана с финансирането и заплащането на оказаната медицинска помощ.
– Кои отделения са най-натоварени?
- През летния сезон травматизмът винаги се увеличава. Най-натоварени са хирургичните отделения, Неврохирургията и Ортопедията. Изключително натоварено е и Спешното отделение, където първоначално постъпва всеки пациент. Голямо е натоварването и в детските кабинети и отделения, тъй като родителите търсят помощ за децата си най-напред при нас.
– Налага ли се да разкривате допълнителни болнични легла или да пренасочвате специалисти?
- На този етап не се е наложило разкриването на допълнителни болнични легла. Системата е достатъчно гъвкава и позволява добра координация между специалистите. Един пациент може първоначално да бъде хоспитализиран в едно отделение, а след това да бъде преведен в друго, ако се установи, че това е необходимо.
– При този сериозен поток от пациенти получавате ли допълнително финансиране, или УМБАЛ-Бургас трябва да се справя със собствения си бюджет?
- УМБАЛ-Бургас се справя самостоятелно, както обикновено. Допълнително финансиране не е предвидено и това отново създава сериозен проблем пред ръководството, който се надяваме да бъде решен. Изпратили сме писма до Министерството на здравеопазването и до НЗОК с искане за увеличаване на лимитите на болницата.
– На юг от Бургас няма друго голямо болнично заведение, а само медицински центрове и поликлиники. Смятате ли, че ако има поне една болница в някоя от курортните общини, това би ви облекчило?
- Смятам, че правилното разпределение и транспорт на пациентите от екипите на „Спешна помощ“ биха облекчили работата на лечебното заведение. Добре е да има медицински центрове, които да извършват първичната обработка на пациентите, но след това те трябва да бъдат разпределяни към лечебните заведения според тяхната натовареност и възможности, без значение от социалния или икономическия им статус.
– Кои са най-честите причини за хоспитализация – травми, хранителни натравяния или топлинни удари?
- На първо място бих поставил травматизма. Следват множеството чревни инфекции, удавянията, а няма как да пропуснем и случаите на топлинен удар.
– Увеличават ли се инфарктите и инсултите през лятото?
- Има такава тенденция. Увеличението не е голямо, но броят на тези пациенти е по-висок.
– Какви съвети бихте дали за предпазване от големите горещини?
-Съветите са добре познати и многократно споделяни от медицинските специалисти, кардиолозите и общопрактикуващите лекари. Добре е да стоим на прохладни места, да приемаме повече течности, да не злоупотребяваме с алкохол, особено когато влизаме в морето, да използваме подходяща слънцезащита и да бъдем разумни във всички свои дейности, включително и по време на почивка и забавления.
– През последните години се появиха бактерии, нетипични за нашите географски ширини. Климатичните промени ли са причината?
- Причините са много и най-компетентно могат да бъдат коментирани от инфекционисти и микробиолози. Наскоро имахме случай, при който нашите колеги спасиха жена с животозастрашаваща инфекция, причинена от т.нар. бактерия човекоядец.
– Имало ли е случай на пациент, заразен с бактерията човекоядец, през това лято?
- Към момента нямаме такива данни.
– С какво трябва да внимаваме най-много през този сезон, когато пътуваме повече?
- Трябва да бъдем изключително толерантни участници в движението, защото сме свидетели на множество пътнотранспортни произшествия и тежък травматизъм. През лятото трафикът е изключително натоварен, затова всеки трябва да спазва дистанция, да бъде добре отпочинал, преди да седне зад волана, и да проявява търпение и уважение към останалите участници в движението. Всички искаме да стигнем до мястото за почивка, а не да попаднем в пътен инцидент.
– Трябва ли да се ваксинираме, ако ни предстои екскурзия до екзотична дестинация?
- В зависимост от конкретната дестинация има както задължителни, така и препоръчителни ваксини. Добре е предварително да се консултираме с РЗИ, където разполагат с актуална информация за необходимите имунизации за различните райони по света. Полезно е да се посъветваме и с личния си лекар, който познава нашето здравословно състояние.
– От вашата болница отправихте призив към гражданите да бъдат внимателни с електрическите тротинетки. Продължава ли болницата да приема пострадали при инциденти с тях?
- Да, продължава. И в момента в Отделението по неврохирургия има хоспитализиран пациент след инцидент с електрическа тротинетка, станал в Несебър. Той е с множество охлузвания по крайниците и черепно-мозъчна травма.
- В Община Созопол забраниха движението с тротинетки през летния сезон. Смятате ли, че това ще бъде успешна мярка срещу инцидентите и трябва ли да бъде последвана и от други градове?
- Като лекар неврохирург, който ежедневно вижда последствията от тежките травми, смятам, че когато става дума за човешки живот и здраве, трябва да имаме смелостта да предприемаме и по-строги мерки. Електрическите тротинетки са удобен начин за придвижване, но при липса на достатъчно контрол и култура на безопасност водят до сериозни инциденти. Лятото по Черноморието създава допълнителен риск – увеличен трафик, много туристи, хора, които не познават добре средата и, за съжаление, липса на родителски контрол върху децата в една трудна възраст. Затова временни ограничения в най-натоварените периоди и зони могат да бъдат оправдана мярка. Въпросът не е да ограничаваме хората, а да предотвратим ситуации, в които ние като лекари се борим с последствията, а семействата се молят техният близък да оцелее.
- Вие сте и общински съветник в Бургас. След като подкрепяте подобна мярка, бихте ли предложили тя да бъде въведена и в Бургас?
- Като общински съветник бих подкрепил обсъждането на подобни мерки, особено за зоните с най-голям риск - Морската градина, пешеходните пространства и районите с голям туристически поток. Възможно е решението да не бъде еднакво за целия град – в едни зони да има ограничения, в други по-строг контрол и ясни правила. За мен водещият принцип е един – свободата на движение не трябва да бъде за сметка на безопасността на хората. Когато имаме доказан риск за здравето и живота, местната власт трябва да има готовност да предприема действия.
- Ако разполагахте с допълнителен ресурс само за сезона, къде бихте го насочили най-напред?
- Хората виждат лекаря, който ги лекува, но зад него стои цял екип. В болницата няма отделение, което да работи самостоятелно. За един пациент се грижат много хора – лекари, медицински сестри, лаборатории, образна диагностика, операционни екипи, реанимация, преводачи в случаите с чуждестранни пациенти и т.н. Затова ресурсът трябва да бъде насочен там, където ще има най-голям ефект – към обезпечаване на екипите, които поемат първия удар, но и към всички структури, които гарантират бърза диагностика и адекватно лечение. Ако искаме да запазим качеството на медицинската помощ през сезона, трябва да осигурим достатъчно персонал и възможност тези екипи да работят без да достигат предела на физическите си възможности.
- Отдавна се говори за недостиг на лекари и медицински сестри. Как, според Вас, може да се реши този проблем?
- Няма едно решение. Ако имаше, проблемът щеше да е решен отдавна. Необходимо е младият човек да вижда перспектива още от момента, в който избира професионалния си път – достойно възнаграждение, модерна база, възможности за обучение, уважение към труда му и ясна перспектива за професионално развитие. Това е начинът да задържим хората. Инвестицията в човешкия ресурс е много по-важна от инвестицията в сгради и техника, защото апаратурата сама не лекува. И това следва да бъде държавна политика, а не всяка болница да се спасява самостоятелно.
- Идват ли в УМБАЛ млади лекари? Предлагате ли стажове и остават ли после на работа при вас?
- Да, идват. През последните години УМБАЛ-Бургас успя да се утвърди като университетска болница и това естествено привлича млади колеги. Работим активно със студентите и специализантите, защото вярваме, че бъдещите кадри трябва да бъдат подготвяни в реалната клинична среда. Радващото е, че над 90% от лекарите, които специализират при нас, остават да работят тук и след приключване на обучението.
- Какви специалности избират?
- Интересът е към различни специалности, но има и фаворизирани, например дерматологията, където има наплив от желаещи. Предпочитани са също детските болести, кардиологията, гинекологията, хирургията, очните болести. В същото време има специалности, в които недостигът продължава да бъде сериозен – например спешна медицина, съдебна медицина. Именно затова е важно да създаваме условия младите лекари да избират не само популярните направления, а и тези, без които една университетска болница не може да функционира пълноценно.
Нашият гост
Д-р Светослав Тодоров е роден на 24 март 1988 г. Завършва медицина в МУ-Плевен през 2014 г. През 2018 г. придобива магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“, а през 2021 г. – специалност „Неврохирургия“. През 2022 г. е назначен като заместник-директор на УМБАЛ-Бургас, а през 2025 г. става хоноруван асистент в Медицински факултет на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
През 2025 година, д-р Светослав Тодоров, успешно защити дисертационен труд и придоби образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност „Неврохирургия“.
Темата на дисертацията му е „Организация на неврохирургичната помощ в България – сравнителен анализ“. Научният труд представя задълбочена разработка за структурата, достъпността и ефективността на неврохирургичната помощ в България.
Автор: Мария Кехайова, "Труд news", Бургас
trud.bg
