Надявам се новата агенция да реши проблема с неизбежността на наказанието
Плащаме тол такси и винетки, но не виждаме забележителен резултат
Правителството даде знак, че се е заело сериозно с една от най-болезнените теми у нас - тежките катастрофи по пътищата. Ккато „Труд news“ писа, в сряда беше приет План за действие, който предвижда до края на 2027 г. преструктуриране на ТОЛ управлението и създаването на нова агенция към транспортното министерство, която да събира цялата информация от камерите. А „Пътна полиция“ в МВР ще получи всички функции по пътен контрол - да спира и ТИР-ове, да проверява за неплатени винетки и ТОЛ такси. Много пъти политици и специалисти се опитват да се справят с катастрофите, загиналите и ранените, но дали заради некомпетентност, корупция или просто нежелание, положението става все по-тежко. Ще успее ли готвената реформа да го подобри, питаме Диана Русинова.
- Г-жо Русинова, имаше работна група, която подготви Плана за действие за пътна безопасност, който в сряда прие правителството. Вие или представители на вашата организация участвахте ли в нея и ако не - запознахте ли с този план, с изявленията на министрите на транспорта и на МВР и смятате ли, че започва сериозна реформа?
- Ние не участвахме в това, държавни институции са участвали, неправителствени организации не са канени, доколкото на мен ми е известно. Това, което аз успях да установя като намерение, е да се създаде нов вид изпълнителна агенция, която да концентрира дигитализацията по отношение на безопасността на движението по пътищата. Моите лични очаквания към тази нова агенция е тя да има важна роля в един много съществен процес - превенцията. В момента трябва да се фокусираме в нещо, за което от години се говори - да се установяват нарушителите, по-бързо да се връчват наказателните постановления, така че, когато има наказание, то да става неизбежно, а не вие да бъдете глобени днес и след 3 години евентуално да получите наказанието. Просто няма смисъл от това нещо. Другото мое очакване към тази агенция е тя да бъде натоварена с нещо, което много години не се случи, а ние всички го очаквахме. И специално аз - като председател на Европейския център за транспортни политики, многократно съм настоявала. Това е свързано главно с необходимостта от дигитализация на състоянието на пътната инфраструктура и най-после да разберем в какво състояния тя се намира и от какво има нужда. Това ще ни позволи да подобрим значително концентрацията на разходи там, където наистина има нужда от тях, а не просто да се харчат едни пари, за които повечето от водачите са на мнение, че не е ясно за какво отиват сумите за винетки или тол такси. И защо, при положение, че хората си плащат таксите, за да ползват пътищата, те са в това състояние. Моето очакване е такова, дали то ще се случи, не знам. Със сигурност трябва да дадем кредит на доверие на тази нова агенция, така, както навремето дадохме на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, въпреки, че 7 г. след нейното създаване аз и колегите ми сме на мнение, че тя трябва да бъде закрита. А в контекста на новата агенция смятам, че това е напълно логично, няма смисъл от толкова много агенции. Така, че очаквам в близко бъдеще правителството да направи тези бюджетни съкращения, като просто премахне тази агенция за безопасност по пътищата, която очевидно се обезсмисля при новата структура.
- Но в Плана дори е дадена нова роля на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да прави оценка на риска, да набелязва черни точки по пътищата и да изисква натам да се насочват парите и проектите на АПИ за строежи и за ремонт?
- Това не е нова роля. Тези задължения на държавната агенция „Безопасност на движението“ по пътищата са ù вменени още преди няколко години с изменение на Закона за пътищата и тя категорично се провали. Има над 36 човека персонал, говорим за съществуващата агенция. За новата, която се създава, ако им е вменена такава функция, биха могли да го направят и аз наистина ще очаквам да се справят много по-добре, отколкото до момента. А то досега се правеше проформа, колкото да се отбие номерът и да се твърди, че нещо се прави.
- Правилно ли е закриването на Националното ТОЛ управление и превръщането му в още една Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“?
- По-точно ТОЛ управлението не се закрива, а се създава една нова агенция, където съществуващите бройки просто се прехвърлят, тоест няма да се назначават нови служители и бройки, които да тежат на бюджета. Право на всяко правителство и на всеки министър-председател е да прецени как да действа, как да работи за разрешаването на един проблем, който всички знаем, че съществува - пътната безопасност. Ние имаме право да критикуваме тогава, когато се уверим, че то не работи. Тази нова агенция едва ли не днес е създадена и ние да я натоварваме с очаквания от първия ден, просто не е сериозно. Трябва да ù дадем кредит на доверие, да имаме индикатори, които да следим, за да видим дали тя върши работа или не и какво се случва.
- В момента се води спор има ли, или няма Европейска директива след 2030 г. леките автомобили и микробусите до 3,5 тона също да плащат ТОЛ такси, а не винетки. Каква е вашата позиция?
- От много време в Европейската комисия тече дискусията за това дали всички да не минем към този начин на плащане - да го наречем - толуване. Сега системата е смесена - винетки и ТОЛ такси. Защо се води този спор? Защото принципът на Европейския съюз е - който повече пътува и използва пътищата, той повече ги уврежда и съответно трябва повече да плаща, което е справедливо. Давам ви един пример - ако един водач си кара автомобила 1-2 пъти в годината, той трябва да плати винетка толкова, колкото всеки друг ще плати за същия период от време. Именно затова ЕС е в този режим на търсене на решение дали трябва да се плаща повече или не. Но има един проблем - директивата не е обнародвана в „Official Journal“ (това е като нашият Държавен вестник - б. р.), а това означава, че де факто не е влязла, макар че до 2030 г. има време. Разумно е да започнем да се подготвяме за този начин на плащане. Там става дума за чисто лобиране, това е асоциацията на ТОЛ операторите, които просто надделяха и си прокараха своето лоби да има тол, а да няма винетка, защото системите за ТОЛ струват много повече, разходите са повече, всичко си е чист бизнес. Кога това ще се приеме като основна политика аз не знам, не знам и ние като страна от ЕС дали ще можем да ù се противопоставим, дали ще бъде по-добра. Нека всеки сам за себе си да отговори дали иска да имаме повече пари за пътища и повече качество на пътната инфраструктура. Разбира се, тук идва и ролята на тази нова агенция. В крайна сметка аз очаквам тя да отговори на въпроса как се харчат парите на българските граждани и за какво, имам предвид конкретно пътищата. Всички си задават въпроса - ние си плащаме ТОЛ таксите и винетките, но къде отиват тези пари, защото на пътя не виждаме някакъв забележителен резултат до този момент.
- Добре ли е да се слеят „Пътна полиция“ и Държавната автомобилна инспекция (ДАИ), както се предвижда и това с какво ще спомогне за безопасността на пътищата?
- Да, донякъде това вече се е случило, това е процес, който върви от миналата година. Пътна полиция просто трябва да вземе част от бройките на ДАИ само в частта за контрола на тежкотоварните камиони. До някъде това е разумно решение, да ви кажа честно, защото в момента корупционния индекс за ДАИ е чудовищен. Спомняте си миналата година случая с Роби Уилямс. След последното управление на предходния министър на транспорта искам да ви кажа, че нещата станаха много притеснителни. Усещането в българското общество е за това, че корупцията се увеличава и вече е достигнала невероятни нива. Това не е мое заключение, това е всеобщо мнение.
- Корупцията е проблем не само на ДАИ...
- Съгласна съм с вас, ние категорично имаме проблем с корупцията. И за всяко едно друго звено винаги има съмнение, но това ниво на корупция, което се създаде в ДАИ през последните години, по-конкретно за контрола на пътя, просто излезе извън всякакви граници, доколкото може да се приеме, че за такова нещо има някаква граница. Говорим от години - мерки, мерки, мерки, но в крайна сметка като спрете един турски водач на камион и го питате какво му е мнението за преминаването през България, той ще ви каже, че му струва 300 евро и няма никакви проблеми, което е срамно.
- Много „специалисти“ твърдят, че вина за тежките катастрофи имат не пътищата, мантинелите и т. н., а единствено шофьорите. Така ли е и трябва ли да се наблегне на по-големи наказания?
- Това е малко като в брака. Ако двама души се разделят, а кажем, че само единият е виновен. Никога не може само едната страна да е виновна, винаги има по малко от всичко. Това е една среда, в която участват инфраструктурата, водачите и няма как да се каже, че вината е само в едното или в другото. Когато се ударите в мантинела очаквате тя да ви задържи. Когато карате по пътя, не очаквате по него да има дупки и не очаквате сцеплението на асфалта да е такова, че дори с обувки да се пързаляте. И това са неща, които зависят от държавата и от инфраструктурата.
Назад през години глобите са увеличавани много пъти и това е ясна индикация, че не дава резултат. Така че, не смятам, че това е панацеята. Добрата идея е, че трябва да има превенция, да не стигаме до катастрофа и да не стигаме до нарушение. В България, както знаете много добре, водачите нарушават правилата, защото могат, защото знаят, че няма кой да ги санкционира и няма да последва нищо. Аз в момента съм много притеснена и за друго, защото, доколкото разбирам, текущите ремонти и поддръжката ще бъдат преустановени, а ние сме набелязали много критични участъци, на които стават много тежки катастрофи, особено, когато вали дъжд и настилката е мокра. Разбирам, че няма да бъдат ремонтирани така, както в началото на годината и през пролетта се обещаваше, когато правителството застъпи. И няма как да скрия, че това ме притеснява, защото това са участъци, които доказано са опасни и шофьорите, каквото и да направят, са обречени там да грешат. Изпаднахме отново в една ситуация, при която тепърва ще имаме големи проблеми. Очевидно Министерството на финансите е убедило всички, включително и премиера, че пътищата не трябва да се поддържат. И оттук-насетне отново ни чака онази спирала, която се случи при едно от служебните правителства през 2021 г., когато беше спрян изцяло текущият ремонт и поддръжката на пътищата. Сега горе-долу изпадаме в същата ситуация, което е много притеснително, защото лошата инфраструктура винаги ще бъде една от причините за тежките пътно-транспортни произшествия и смърт по пътищата. Разбира се, друга причина е поведението на водачите. Затова разчитам, че новата агенция, новият орган, който се създава, ще е в състояние да помогне за повишаването на контрола срещу нарушенията.
- Правителството ще прави нещо като класация кои пътища да стори с пари на АПИ, които да дава на концесия, същото се отнася и до буферни паркинги за камиони край шосетата. Вашата организация може ли да участва с предложения, ако по тези въпроси има допитване до НПО?
- Разбира се, ние имаме доста добри наблюдения. Имайте предвид, че за да можем да привлечен концесионери, които да дойдат и да инвестират в изграждането на магистрали, най-важното нещо е да докажем, че ще се генерират достатъчно приходи, така че тази инвестиция хипотетично да може да се възстанови. Ако не успеем да убедим инвеститорите в това и то е приоритет за държавата, ще трябва да се строи с пари на данъкоплатците. Аз лично изказвам много големи съмнения за голяма част от магистралите, които се планират, че трябва да се построят по подобен начин на концесия, че ще се докаже, че трафикът по тях е достатъчен, за да генерира приходи в бъдеще, които в определен период от време да възстановят инвестицията, която човек е направил. Концесионерът идва и инвестира тогава, когато смята, че тази инвестиция ще може да се възстанови. Ние имаме нужда от пътища, трябва да се движим по нещо, затова смятам, че е важно, независимо от това дали ще намерим концесионери или не да продължаваме да строим и да развиваме пътната инфраструктура. Въпросът е как да подобрим управлението на тези пътища така, че да можем да ги поддържаме.
Нашият гост
Диана Русинова експерт в управлението на транспортния риск и превенцията на наранявания и загинали на пътя. Основател и председател е на Европейския център за транспортни политики. Автор е на множество публикации, отнасящи се до проблемите на пътната безопасност. Работата ù включва целенасочени инспекции, предоставяне на независими разследвания и оценки, свързани с причините за смърт на пътя.
Автор: Ирен Делчева
trud.bg
