Нов закон за потребителския кредит предвижда по-строги правила за небанковото кредитиране. Целта на предложените промени е потребителите да бъдат защитени от незаконни практики и да получават по-ясна информация за условията, преди да изтеглят краткосрочен заем.
Сред основните предложения е забрана за отпускане на бързи кредити в тъмната част на денонощието. Лицензираните компании няма да могат и да предоставят марката си на други оператори чрез франчайз.
Предвижда се също фирмите от сектора да нямат право да назначават служители, осъждани за престъпления от общ характер.
Законопроектът въвежда стъпаловиден таван на оскъпяването на малките кредити в зависимост от срока за погасяване. При заем за един месец допълнителните разходи ще могат да достигат най-много 20% от главницата. За кредити със срок до три месеца таванът ще бъде 30%, а при срок над три месеца общото оскъпяване ще може да достигне 100% от получената сума.
Причина за предлагането на по-строги правила са случаи като този на Нина Вергилова – самотна майка на първокласник, която работи като социален асистент срещу възнаграждение под минималната заплата. Преди време тя изтеглила бърз кредит от 500 лева, за да покрие разходи за детето и дома си.
Жената разказва пред bTV, че впоследствие останала без работа и изпаднала в затруднение. Заради натрупаните лихви и допълнителни разходи кредитната институция вече претендирала от нея 2000 евро. По думите ѝ обажданията с настояване за плащане са ежедневни, а тя била предупреждавана и за възможен запор върху дома ѝ.
Представители на небанковия финансов сектор определят част от предложенията като положителни. Сред тях са забраната за франчайз и ограничаването на отпускането на кредити през нощта.
Основните им притеснения обаче са свързани с новата формула за определяне на максималното оскъпяване. В момента таванът е обвързан с петкратния размер на законната лихва за забава и достига 52% годишно.
Председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране Николай Цветанов предупреди, че в някои случаи предвидените ограничения може да не позволят на компаниите да покрият разходите си. Според него това би довело до изтеглянето на част от кредитните продукти от пазара, тъй като фирмите няма да искат да работят на загуба.
Икономистът Стоян Панчев обаче оценява предлаганата регулация положително. Той посочи, че досега ограничението върху годишния процент на разходите често е било заобикаляно чрез допълнителни услуги и договорни клаузи. По думите му през последните години са се появили и компании, които действат изцяло извън закона.
От “Прогресивна България“, които представиха проекта, аргументираха промените с необходимостта да бъде ограничена сивата част на сектора. Здравко Марков заяви, че осъждани лица и представители на криминалния контингент не трябва да имат място в бизнеса с бързи кредити.
