- Г-н Аврамов, на 9 септември имате рожден ден и по този повод с групата си „Джинджифил“, в която сте фронтмен, ще представите част от новия ви концерт, а подгряваща ще бъде група ПЪН. Разкажете ни повече за събитието...
- На 50-ата ми годишнина реших да празнувам с моите приятели, но да дам възможност и на феновете ми да бъдат част от купона, затова пуснах билети за събитието Филип Аврамов – 50 години на сцена в мрежата на eventim. Мога да заявя, че този концерт никога няма да се повтори. С бандата ще представим както авторски парчета, така и рок кавъри на популярни песни. В 20,00 ч. в кино „Кабана“ в парка на НДК стартираме с група ПЪН, които ще подгреят публиката с техните закачливи и нестандартни парчета, и ще продължим с купона, докато не ни изгонят.
- ПЪН е името и на партията, която казахте, че ще сформирате, наистина ли смятате да влезете в политиката?
- Партия Политическият Ъгъл на Народа, или накратко ПЪН, е партията, която ще учредя на 9 септември, малко преди концерта и която има за цел 1. Българският гражданин да има за кого да гласува, защото хората са доста объркани и 2. Да вземе държавната субсидия. За съжаление в последните дни истинският политически абсурд надмина нашите възможности и ние трудно можем да отговорим със сатира. Освен това си имаме собствени предпартийни сътресения – тъй като основаваме партията на 9 септември, а крайният срок за подаване на документи е 11 септември, ние сме поставени пред предизвикателството да съберем повече от 2500 членове, за да може да се класираме на предстоящите избори само за 2 дена! Ще направим всичко възможно, но използвам вашата медия, за да помоля ЦИК да вземе още едно соломоново решение и да ни направи толеранс да си внесем документите в петък, 13 септември, пък и една нумероложка ми писа съобщение, че тази дата кармично ми носи късмет.
- Вие самият виждате ли се като политик?
- Не просто се виждам, аз съм събирателен образ на всички български политици. Освен това театърът на абсурда ми е любим жанр, а в парламента има доста актьори, които с удоволствие го практикуват. Аз като човек, който не слиза от сцената в последните близо 40 години, съм напълно достоен да бъда сред тях. Ако не друго – поне мога да говоря високо и ясно.
- С наближаване на личните ни празници винаги си правим равносметки. Каква е вашата за този половин век? Успя ли малкият Филип да сбъдне мечтите си?
- Е, не успях да стана космонавт, въпреки че се обучавах доста редовно, лекар не успях да стана, защото съм много състрадателен, но пък съвсем неочаквано станах актьор и благодарение на ролите, които изиграх досега, успях да натрупам два пъти повече опит – моя и този на героите ми. Професията на актьора е благословена работа, ако я упражняваш правилно, без да лъжеш, тя ти се отблагодарява и те прави част от вечността.
- За какво съжалявате?
- Харесвам живота си, не бих променил дори и грешките си. Но съжалявам за несправедливостите, на които ставам свидетел ежедневно, на безнаказаност, безхаберие, беззаконие и към обидното отношение към културата, образованието и спорта. За това съжалявам.
- Ако ви върна във времето, какво дете бяхте, правехте ли бели?
- Нашето поколение израсна с бели – нямаше компютри, но имаше топки, прозорци и полилеи и оправданието „Ама то така си беше“ и тогава не вървеше.
- Днешните деца вече забравиха игрите пред блока, а се отдадоха на социални мрежи, таблети и телефони. Повече пречат или помагат според вас технологиите?
- Въпреки възможностите, които технологиите притежават, за съжаление никой не ги ползва по предназначение и да, мисля, че повече пречат. Ето, аз самият имам смарт телефон едва от две години и от време на време буквално с часове стоя в интернет.
- С тях вече лесно се става известен, но успяват ли да задържат „новите известни“ тази слава?
- То и аз искам да стана инфлуенсър, даже си имам друго име – Инстафица, но никой не ми обръща внимание, изобщо не съм известен в социалните мрежи.
- Вие като популярен човек можете ли да кажете повече дава или взема славата?
- Всички тези роли срещат своята народна любов на улицата, особено когато видя усмивка от непознат, нещо, което в днешно време е трудно срещано. Умилителни са срещите със зрители след представление. Неудобната страна на славата е, че при голям изблик на любов не знам как да реагирам. Подробно разнищвам тази тема в моноспектакъла ми „Защото съм известен“.
- В личен план също сте изключително успешен - с прекрасни деца и страхотна половинка. Какво обичате да правите, когато сте всички заедно?
- За мен е огромно удоволствие да наблюдавам как дъщерите ми растат, те са много талантливи. В редките моменти, когато успеем да се съберем всички заедно, обикновено настава голяма забава, често придружена с готвене и много цапане. Ако успеем да отгледаме поколението след нас в любов и разбирателство, светът ще бъде по-добър за нашите деца.
- Много обичате да пътувате, имате ли вече нова набелязана дестинация?
- Всъщност аз не обичам да пътувам, защото това е част от работата на артиста, но в последните години Христина ми показа красотата на пътуването, което не е свързано с работен ангажимент.
- Преди време споделяхте видеа от ремонтните дейности на вашата къща, докъде стигнахте?
- Напредва, но бавно, защото с брат ми сме твърдо решени да я изградим със собствените си ръце и малко помощ, когато е наложително.
- Още ли е на дневен ред идеята за театър там?
- Театър ще има и ще е именно там. Предвиждам камерна сцена, на която да се изявяваме аз и приятелите ми артисти. Смятам, че „Надежда“ заслужава да има културен център на територията на фамилната ни къща. Там, където е коренът, е и сърцето.
- От известно време сте и с нова визия. Как се чувствате късо подстриган след толкова години с дълга коса?
- Разходът ми за шампоан намаля тройно и лятото ми е по-прохладно.
- Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Телеграф“?
- Желая им да не се страхуват, а да експериментират с това чудо, наречено живот, и да изпадат по-често в добро настроение.
Това е той:
*Роден е на 9 септември 1974 г. в София
* Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Енчо Халачев през 1997 г.
*Сред наградите му са призът за най-добър актьор от фестивала на българския филм "Златна роза 2011" във Варна (в "Номер 1" на Атанас Христосков и режисьорския дебют на колегата му Валери Йорданов "Кецове“) и "Аскеер 2010" за поддържаща мъжка роля на Игор Томски в "Дама пика" по А. С. Пушкин, постановка на Бина Харалампиева.
*Комедийният му талант блясва в тв предавания като "Царете на комедията", където използва и прякора си Фицата, както и в ситкома "Домашен арест", където играе Костадин - Коцето, завряния зет на Татяна Лолова.
*През март 2015-а става участник в шоуто за музикални превъплъщения "Като две капки вода" и финишира като първи подгласник на победителя Ненчо Балабанов.
