Според Христо Стоянов деянията на двамата са идентични: единият е надраскал вратата на догановата ибрикчийка В.Кръстева в Народния театър, а другият е написал своето име и името на приятелката си върху стената на Колизеума. Христо Стоянов ни подсказва, че ако все пак има някаква разлика между простъпките на тези две лица, тя е, че Морфов драска от омраза, а Хайван - от любов. И още една разлика, подчертава Христо: Хайван ще плати 15 хиляди евро или ще лежи пет години в италиански пандиз барабар с мароканци и алжирци, а Морфов се размина леко - само с изгонване от Театъра.
Според Христо Стоянов между личностите на Морфов и Хайван от Бристол ( Ловеч ) различие няма, а малката разлика в мотивите им е в полза на Хайван. От сметките на Христо излиза и че вратата на Кръстева струва колкото целия Колизеум.
Ех Христо, ех, Стоянов! Като си се лепнал за Герб и Банкята, ще виждаш всичко изкривено. Всичко в негатив. Черното и бялото за теб винаги ще разменят местата си. Освен по казуса с Георги Господинов - там съм съгласна с теб, анализът ти на "Охлюва" ми хареса.
Но останалото?
"Разница небольшая, однако существенная" - е казал с право товарищ Сталин.
Ще ти подскажа само още една малка разлика между извършеното в Народния театър и в Колизеума:
Ахмед Доган още не е концесионер на Колизеума и още, доколкото ми е известно, не е пльоснал стара прокъсана чанта от харема си за негов пиар. Ако това се случи, аз лично ще приканя всички българи да хукнем към Рим и да надраскаме целия Colosseum с надписи "ДПС ВЪН!"
Ще го изпишем открай докрай - колкото и колосален да е!
А ти, Христо, не размишлявай по такива сложни въпроси. Мисленето е опасно за душевното здраве на гербаджиите.
Хайванчо не е направил това, което е направил - от любов! А от простащина. Банкянска и гербаджийска просташка пандемия, от която трагично боледува и от която ще загине нашият народ. Това е вирусът. Вирусоносителите - млади и не чак толкова млади лумпени, емигранти и неизлизали от България дебили, са смъртоносно болни. Те виждат увековечаването на имената си само по този начин. "Да каже нявга народът ( светът ) - препикахме и тоя паметник". Изкощунствахме и тая светиня ( ама Колизеумът не бил светиня - дайте тогава да го превърнем в нужник!). Ето това са плодовете на трийсет и четиригодишното разрушение. Това са неговите герои - Рут Колева, вандалът с чука, разбиващ плочата върху Паметника на Съветската армия и десетки хиляди знайни и незнайни мародери.
Към които днес се прибавя и Хайванчо от ...Бристол.
Ще издигнем на небивала висота името "българин"!
Поругавам, ergo ego sum.
Милена Върбанова
#koй
1 year before
станах невъзпитан, заради такива приказвачи съм и циничен. тъъъпо парче,че чак дрънка.
Коментирай