И ДАЖЕ РАДЕВ ГО РАЗБРА: ШИЗОФРЕНИЯТА В ПОЛИТИКАТА Е ОПАСНА

 

Президентът ни най-после осъзна, че цялата власт у нас, четирите власти, включително медиите, са в тежка клинична картина - параноялна шизофрения, политическата система - също, там направо са луди за връзване, някои пълнят яйца с червена блажна боя за стобори и замерят ЕС, други влизат и излизат в Парламента, трети се бият и псуват, прокурор пише постановление до КС с 80 правописни грешки, абе луда работа.

Виж: https://www.facebook.com/share/p/1BRZNfUPR3/?mibextid=wwXIfr

По-долу обяснявам бавно какво е шизофренията.

Особено опасно е когато шизофренията влезе в политическата сфера (само между нас да си остане, тя не е излизала оттам), когато заемащ най-висока политическа позиция болен предостави на шизофренната си мисловна продукция и на шизофренните си и хистероидни преживявания своята практическа дейност, допусне тя да бъде ръководена от шизофренно и параноялно (често двете психични страдания са свързани, "параноялна шизофрения" е доста обичайна диагноза) мислене. 

Създава се ситуация, при която, както знаем от историята (Ленин, Хитлер, Чаушеску, Кадафи и др.) възникват обществени бедствия, мор, глад, войни, терор, насилие.

За съжаление нашата политическа класа, особено при нашенските големци по върховете, далеч не е имунизирана срещу политическа лудост, която ни въвлече и ще продължи да ни въвлича в спирала от неописуеми обществени страдания, включително и абсурдна война с близки нам страни и народи. 

Шизофренията е царицата на психичните страдания. 

Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми. 

Човекът с определена налудност не ѝ се противопоставя, а, напротив, така да се каже, се бори за нея. 

Докато, например, обхванатият от даже най-силно изразена мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв начин, успешно или безуспешно, да му се противопостави, да го надмогне.

Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите „А” са: 

• особено разстройство на мисленето с дефект в Асоциативната система, 

• Аутизъм, 

• неудържими Афекти и 

• Амбивалентност (двойственост) на психичните процеси. 

Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания, склонност към лъжи и социална самоизолация. 

Самият термин „шизофрения” в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено, мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността. 

Протичането на това най-сериозно психично страдание е драматично, а перспективите за лечение на практика са твърде нищожни. 

Шизофренията по принцип поразява 1% от населението. Знсчи вееки стотен човек. Така е прието да се счита по целия свят. 

Съществуват доказателства, че разпространението ѝ почти не се влияе от национални особености. 

Но се влияе от наследствени фактори, зависи от генофонда. За това способства и фактът, че много от пълноценното население, главно здрави и образовани млади хора, през последните 33 години напуснаха завинаги България. 

Така че според мен страдащите от шизофрения са между 1,3% и 1,6%, или около 100 000 души. 

Аргумент за това по-голямо число е и доста повечето самоубийства (1 600 годишно) и опити за самоубийства (около 6-7 000 годишно) у нас в сравнение със средните европейски параметри. 

Мисля, че съществува тенденция за увеличаване на разпространението на шизофренията. 

Тази тенденция е свързана с известната хипотеза за спускане надолу (downward drift), според която по-много шизофреници има в по-ниските социални слоеве, в ъндърграунда. 

А той в нашето отечество, както знаем, е огромен. 

Концентрацията на населението само в няколко български градове (София, Варна, Пловдив, Бургас) също способства за увеличаването на разпространеността на шизофренията. 

Наследената шизофрения в големите градове с голяма плътност на населението, особено в столицата, е два пъти по-висока, отколкото по селата и в малките български градове. 

Ето и още един печално известен факт: две трети от бездомниците и несретниците фактически страдат от шизофрения, шизоидни и шизоптипни разстройства. 

Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във възрастовия диапазон 15-54 години. 

Около половината от тях извършват опит за самоубийство. 

Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек) или към хомоцид със суицид (доста случаи на убийство със самоубийство има напоследък, например случаят в пловдивското с. Железно).

Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното протичане (патогенеза) са неизвестни. 

Но все пак съществуват доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор. 

Тревожността в мъчителния и безкраен нашенски преход, при чудовищната бедност и корупция, както знаем, е на пределно високи равнища. 

Има виждания, които свързват шизофренията и с недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното детство. 

В този контекст може да очакваме значителна част от изключително големият и нарастващ брой на отхвърлените деца (2 000 годишно) да са (или да станат) шизофреници. 

Ако имаме предвид сътоянието на обучението и възпитанието в ъндърграунда, както и увеличаващата се фактическа неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (и да прогнозираме) още по-голяма разпространеност на страданието.

Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща, параноидна и др. 

Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение на един месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома: 

1.) налудност; 

2.) халюцинации; 

3.) дезорганизирана реч; 

4.) дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение; 

5.) негативни симптоми като обедняване на емоциите, безволие и др.

От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни и шизотипни разстройства на личноста, чийто сегашен доста по-голям социален обхват и нарастване би трябвало твърде много да разтревожат цялата система на здравеопазването, цялото винаги безхаберно правителство, цялото общество. 

Независимо от това, че за разлика от шизофрениците, хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни проблеми, могат да бъдат социално активни и даже да имат относително успешна житейска и професионална реализация. 

При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели, еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната затвореност и своеобразната самоизключеност от обществото. 

Те често са придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на постъпките, от самота. 

Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие (анхедония), безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито обич, нито омраза, нито гняв. 

Склонни са към фантазиране. 

Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5% от населението. 

Мисля, че у нас по същата логика, както при разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е около 8-8,5 процента. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди. 

Изключително голям е относителният им брой при безработните и при по-възрастните мъже и жени, особено при пенсионерите, които са силно недоволни от собствения си социален статус и от живота си.  

 При шизотипните разстройства става дума за доста по-сериозни (и по-близки до класичесската шизофрения) симптоми. 

Шизотипите имат съвсем необичайно поведение, странни идеи, странни отношения, причудлива реч. 

За кратки периоди имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни помисли. 

С основание определят тези болни като страдащи от гранична шизофрения. 

Не е известен относителният брой на хората със шизотипно разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5%. С други дума става въпрос за още около 170 000 души.

Можем да обобщим, че от въпросните 20 процента българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината (около 10%) имат диагноза в чиито корен стои понятието „шизо”. 

Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем този термин и като основна характеристика на самото българско общество, на уредбата му, на функционирането му, и, уви, на перспективите му.

Шизофренията наистина е опасна!

Този текст повтаря част от моя лекция във ФБ.

Запишете се в моя безплатен дистанционен ФБ курс по психотерапия! Ето линкът за групата:

https://www.facebook.com/groups/950633402427104/

Ето линк и към моя профил във ФБ:

https://www.facebook.com/petar.ivanov.5895834. 

Може да направите своята поръчка за книгите с лекциите от досегашните три курса тук:

https://tornadobg.com/app/

Четете моите текстове! Купувайте моите книги! Търсете ги тук: tornadobg.com

                                       акад. Петър Иванов