Сара Ромейн е канадка, омъжена за българин. Страда от гинекологично заболяване, причинило непрекъснато кървене. След години посещения при тамошни лекари, във все по-влошено състояние, приема съвета на свекърва си да се подложи на лечение в България. Тук жената най-сетне получава адекватна медицинска грижа и щастлива от спасението си разказва своята история.
През ноември 2023 г. премахнах спиралата си с надеждата да опитам да имам семейство. Два месеца по-късно, през януари 2024 г., беше първото ми посещение в болница с много обилно кървене. Там разбрах, че имам 3 маточни фиброми (неракови тумори, които растат в или извън матката на жената). От този момент започнах да посещавам гинеколог в продължение на около година. На всеки няколко месеца се връщах в кабинета му, чакалнята му беше пълна с пациенти, всеки път чаках повече от час, за да бъда прегледана. Той непрекъснато предлагаше нови лекарства всеки път, когато се оплаквах, че предишното предписание не е помогнало и все още кървях обилно, а той дори не си правеше труда да погледне картоните ми, преди да ме приеме, и правеше предложения за процедури, за които преди това ми беше казал, че няма да работят в моя случай. Накрая ми предложи частична хистеректомия (отстраняване на матката) като решение и ми каза, че ще трябва да чакам около година. Обясни ми, че премахването само на фибромите не е възможно, твърде рисковано е и никой лекар в Канада няма да го направи. Казах му, че съм намерила двама лекари в Турция, които ще извършат операцията и ще премахнат само фибромите. Той ми се засмя и каза „успех с отиването в друга държава за операция, ако нещо се обърка, лекар в Канада няма да те докосне“. Чувствах се уплашена и в капан!, разказва Сара в публикация във Фейсбук.
Заради демонстрираното от лекаря отношение, тя се отказва от операцията, налага се да посети отново личния си лекар, за да получи направление за друг гинеколог. Чака с месеци и междувременно през март 2025 г. получава толкова силен кръвоизлив, че припада у дома си. Откарват я в болница с линейка. Установяват, че заради кръвозагубата хемоглобинът ѝ е много нисък и се налага да ѝ направят кръвопреливане. Жената дори се извинява, че заема болнично легло и не може да се прибере на собствен ход, усетила недоволството на персонала.
Предписват ѝ още лекарства, двойна доза противозачатъчни, за да спре кървенето. Предупреждават я, че дозата е висока и може да доведе до образуване на тромби. Две седмици след кръвопреливанията състоянието не се подобрява. Сменят марката контрацептиви, резултатът е същият, жената отново отива в спешно отделение с обилно кървене. Попада на млад лекар.
След като чаках в препълнена чакалня 4 часа, младият лекар от спешното отделение, веднага преди да ми зададе въпроси, реши, че ще ми предпише лекарство, което го уверих, че вече съм пробвала и не действа. Той каза нещо от сорта на: „Ами, няма да ви преливам кръв...“ Казах му, че не съм тук за кръвопреливане, а за да спре кървенето и да избегна нуждата от такова. Попитах дали има някакъв начин да ме оперират по спешност, а той ми се засмя и каза, че ще трябва да обсъдя това с моя гинеколог, че не правят това в спешното отделение...
Сара търси гинеколожката си, но лекарката ѝ казва, че не може да я оперира преди август или септември.
"Междувременно продължавах да губя кръв, отслабвах все повече и повече и живеех в страх от кървене и смърт. Отделях съсиреци с размерите на дланта си на всеки час. Лекарят от Спешното ми предписа инжекция, за да „ме въведе в менопауза за един месец“, казва тя и уточнява, че с рецептата ѝ се налага да търси лекар, който да ѝ я постави.
Сара напуска болницата, разочарована за пореден път. Казва, че работи като държавен служител от 16 години, плаща "безумни данъци" върху доходите си, за да покрива т. нар. "безплатно здравеопазване", с което е известна Канада.
Виждайки безизходицата, в която се намира младата жена, свекървата ѝ предлага да я свърже с български лекар - "невероятен гинеколог, главен хирург в болница в столицата София". Сара изпраща съобщение до въпросния специалист и 30 минути по-късно получава обаждане. Уверява я, че може да я приеме по всяко време, и че ще се опита да премахне фибромите, запазвайки матката ѝ. Четири дни след телефонния разговор тя се качва на самолета от Канада, за да се види с д-р Румен Велев, директор на Втора САГБАЛ "Шейново".
Тръгнах в понеделник, пристигнах във вторник и до сряда той беше направил пълен преглед, а аз останах за една нощ в болницата и ме оперираха в четвъртък сутринта. Бях кървила 25 дни без прекъсване, преди да ме оперират. Срещайки се с д-р Велев, веднага се почувствах уверена в способностите му и той беше топъл, състрадателен... всичко, което един лекар трябва да бъде. Персоналът на болницата, въпреки че малцина говореха английски, също беше много грижовен и състрадателен. Д-р Велев премахна 3-те фиброми и спаси матката ми, както обеща. Той наистина спаси живота ми. Ще бъда вечно благодарна на него и на екипа му за всичко, което направиха. Д-р Велев беше ужасен, че съм чакала толкова дълго за грижи в Канада. Каза ми, че забавянето е изключително опасно и че лекарствата, които са ми били изписвани, е нямало да решат проблема, дори са го влошили, защото са предизвикали изтъняване на матката, казва Сара.
Тя е категорична, че никога повече няма да се довери на канадската здравна система. "Да, там да има добри лекари, но те са претоварени и е невъзможно да стигнеш до тях с месеци."
"Има помощ, не се подвеждайте като мен, че това е единствената ми възможност. В България съм, възстановявам си силите, за да се прибера след седмица. Нещата вървят бавно, но се чувствам добре", завършва историята си Сара Ромейн, канадката, която бе спасена от български лекар.
гост
3 weeks before
Тук много критикуваме здравната система, не че няма за какво, де, бием си лекарите, оплюваме ги, но е факт, че у нас имаш достъп до лекарска помощ и преглед без да чакаш месеци и години. Няма да пиша за целия свят, но в тоя западен свят, който познавам, няколко държави са, положението е точно канадско. Умираш от болка, но ти дават час след два месеца. Та, не е лошо да отчитаме тоя факт, хич не е за подценяване и дано не ги стигаме западняците в това отношение. Е, и не всички лекари се отнасят към болния както д-р Румен Велев, но това вече е индивидуално, до човека си е.
Коментирай