Каналджийството се оказа много сладка работа за хора от ДАНС

Както навсякъде, така и в мигрантския поток участниците се делят на бедни и богати.

 

По-заможните бегълци от талибаните и руските бомбардировачи не се крият по шубраците, а пристигат доста по-комфортно у нас, макар и полулегално. На местна почва си купуват бежански статут, който им дава право да се движат свободно из цяла Европа. За целта обаче са им необходими между 10 и 50 хиляди евро.

 

Тези пари се дават, а после се делят между високопоставени служители в ДАНС и ДАБ (Държавна агенция за бежанците). От години е известно, че ДАБ е пристан за пенсионери от ДАНС, които не само получават високи заплати, а си докарват сериозни допълнителни суми от схемите със статута. Вероятно сте забелязали,  че ръководството на тези структури се сменя често.

 

Въпреки това обаче каналите за документи си действат. Задкулисно управлението се извършва от служители на ДАНС, които са длъжни да проверяват биографиите на кандидат-бежанците. Корупцията в случая набързо се представя като защита на националните интереси, а изнудваният в крайна сметка е принуден да отвори портмонето си, за да докаже, че не е терорист и да получи заветния бежански статут.

 

Разбира се парите не се връчват директно на проверяващите, а и не всички от тях са замесени в иначе толкова съблазнителната схема за бързи печалби. Пачките се прехвърлят от ръка на ръка – клиентът дава парите на друг арабин, който е станал доверено лице на служителите и си взема малка комисионна. Другият вариант е за богати чужденци с тъмно минало, които плащат едро и бързо се сдобиват със статут, като най-често ги представят за кадри, вербувани за разузнаването.

 

Зад гръмките разработки обаче се крие най-обикновен подкуп, нищо, че въпросният състоятелен мигрант е „отчетен“ като боец на тихия фронт.

С бежанския статут клиентът може да се качи на самолет, а не да се крие из шубраците по границите. Този маршрут е за смуглите младежи с вехти раници. Широките мигрантски маси летят по шосетата в раздрънкани камиони и микробуси.

 

Каналджиите, както е известно вещаят чудеса, но най-често стоварват стоката си само до зелената граница, и то от турска страна, срещу по-голяма такса и до сръбската край Трънско и затънтените Кюстендилски села. Гладните и измръзнали младежи се скупчват на пуста поляна, опитвайки се да налучкат пътя за Европа.  

 

Десетки са вече историите на семейства с малки деца, които с часове са се лутали из горите, без да могат да се предадат на нашите граничари. Там често ги чакат самопровъзлгасили се за ловци на мигранти кримигерои. Вместо да крият участието си, повечето от тях го избиват на патриотизъм.

Вероятно си спомняте, че първи с тази роля преди години нашумя Динко Вълев от Ямбол.

 

Според статистиката на МВР само за миналата година у нас са заловени над 20 хил. души. Колко е бройката на „незабелязано“ преминалите от Турция в Сърбия, може само да се гадае.

В момента напливът на бежанци е златна мина. Наркодилъри активно се включиха в каналджийството, което се оказва далеч по-безопасен бизнес, завършващ само с условни присъди.

От друга страна организаторите на каналите, през които тече човешката река не са много по-различни от тези, по които минават хероинът и амфетамините.

Източник: Уикенд, crimesbg.com