МАМА ФУЧ С ПОРЕДНИЯ СОРОСКИ ПАСКВИЛ

С досада отбелязах, че Милена Фучеджиева или както за собствено ползване я наричам Мама Фуч ( а често и Мама Фък ), е фъкнала поредното си уродливо фучле в рубриката "Агора" на днешния Филтър. Изненадах се, защото нормалният човешки индивид би трябвало да притежава чувство за мярка и усет да спре, преди да се превърне в карикатура. Но тая неспирна логорея - на все по-ниско равнище - обладала сороските глашатаи, има обяснение в натиска върху тях от страна на господаря им. Срещу щедрата издръжка, осигурена от него, те са обязани да крещят до прегракване по всички проблеми, да се надвикват по всички теми, по които глобалистите губят почва под нозете си. Какви "специалисти" и " политически наблюдатели" са Мама Фуч и Кальо Терзийски? Политолози, социолози, историци, философи? Или писатели, наложили се с таланта си, а не чрез евтината сороска пропаганда? Те са най-елементарни пенкелери, шутове, мързеливци, интелектуални дегенерати, които са наясно, че единственият начин да осигурят прехраната си, е да лочат в копанята на чичо Сорос, да слушкат и да пишкат ( галено глаголче, производно от "пишат" ) това, което той им заръчва. Мама Фуч е още по-жалка от Терзийски, защото от младостта си е запазила високомерния дидактичен тон, характерен за червената псевдоинтелигенция - размахва показалец, удря с пръчка по главите и сякаш всеки миг ще арестува несъгласните. Навик от тъмночервената епоха, чийто фаворити, както е известно, посиняха до патладжанено, та и до черно.

Пометничето ( терминът е библейски и означава абортиран зародиш ) на Мама Фуч тоя път е озаглавено "Бесове по Митрофански" и пародийно имитира название на ястие в ресторантско меню. Звуково епитетът "Митрофански" напомня "профански" и в това е стаен акцентът на Мама Фуч. А кой знае, може и да е препратка към Достоевски, защото в старата, изрусена, американофилска глава на Мама Фуч бъка "каша от кашалоти" - така наричам ,асоциативни връзки подбрани по странични, неважни за основния замисъл на автора, признаци - понякога дори само по звукова близост. Те подхвърлят читателя ту насам, ту натам и той губи посоката - ако изобщо съчиненията на Фуч съдържат някаква посока - освен буйстваща русофобия. Ерудицията й, въпреки че е щерка на несменяем в почти цялата соц епоха, директор на Народния театър, се свежда до заглавията на литературните творби и тяхното перифразиране и иронизиране. Това, което несъмнено личи във всички нейни вестникарски статии, е всеядността и невъзможността да издържи няколко абзаца в една тема - тя задължително скача във втора и в трета - признак за слабост на мисълта, неспособност да изчерпа докрай разисквания проблем или неубеденост в изразяваната от самата нея позиция. С всеки брой на вестник Филтър, фучлетата на Мама Фуч стават все по-кухи, скучни и зле написани. Личи отегчението, с което ги каканиже авторката - под страх, че хонорарите ще хвръкнат към друг блюдолизец.

След пухкава вата от разсъждения по въпроса как виден депутат сменя "амплоато си" ( нещо като вълкът си мени козината, но не и нрава ), показваща слабо вникване или нарочно неразбиране на политическите процеси у нас - и предназначена просто за "запълване на страничката", Фуч се присламчва към "обществения дебат" за паметника на Съветската армия. Жълтопаветният й сондаж е базиран върху позициите на двама таксиметрови шофьори ( маркизата не ходи пеша ), а изводът си е неин - сороски, предпоставен. От паметника до "заключената от Митрофанова" Руска църква мисловното разстояние е по-малко, отколкото физическото. И Мама Фуч тутакси се озовава на Царя, защитавайки с пяна на уста множеството, събрало се с искане църквата да бъде отключена и богослуженията - възстановени. От български свещеници. Фуч твърди, че "Руската" църква е доказано "българска" и Митрофанова е длъжна да я отключи, за да влязат в нея вярващите. Тя високопарно се обръща към Митрофанова, сякаш посланичката на Русия е нейна портиерка: "Отворете Руската църква, защото тя е наша, и назначете български свещеници!" Фуч обвинява БПЦ в руски слугинаж и аплодира изявленията на дядо Наум: "Достатъчен е един патриот като русенския митрополит Наум, за да се разрита този кошер, който не само не дава мед, а взима от българския". 

В пика на своето възмущение, дъщерята на червения атеист Дико Фучеджиев дири небесни закрилници и вдига взор към покровителя на Руската църква св.Никола Мирликийски, "който, за щастие не е руснак":

"Свети Никола, ти си защитник на погрешно обвинените, които в случая сме ние, българите, от посланик Митрофанова. Ако БПЦ се мотае твърде много с отварянето на твоята църква тук, намеси се и го забързай. Дотам стигнахме да се обръщаме към светци за съдействие срещу Митрофанова".

Подир тая нелепа молитва, просеща от "небесата" екзорсизъм срещу Митрофанова - тирада, по-подходяща за цирково шапито, нежели за църковен свод ( и поразителна с кривоговорната си реч - "погрешно обвинените, които в случая сме ние, българите, от п-к Митрофанова" - даже прогимназистите не се изразяват така ), Мама Фуч запълва няколко абзачета - сякаш строи паянтово мостче - с надменни попържни срещу иранските мракобеси, задето били забранили "западния" обичай да се отглеждат кучета като домашни любимци. За доказателство на антикучешката ислямска политика, Фуч привежда свидетелствата на "наша приятелка, иранска еврейка" емигрирала в Лос Анджелис след изгонването на шаха, която "от години протестира срещу безумията на иранската инквизиция".

Мама Фуч не се спира на безинтересния въпрос кой прогони шаха и докара ислямистите в Иран. Всъщност, по ирония на Провидението, което често играе лоши шеги на "хегемона", оказа се, че идването на власт на иранските ислямисти спаси персите от проказата на глобализма - там пандемии и други сороски отрови няма и няма да има.

Плачевните редове, посветени на иранските кучета в многопрофилната статия на Фуч, са трансмисия към голямата тема за спектакъла "Хага", където авторката - своего рода бивша собственица на Народния театър - е в стихията си. Но аз няма да подлагам читателите на фучеджийския душ от глупости, а ще се върна на по-важните и по-опасните й внушения, отнасящи се до Руската църква.

Всъщност тук Фуч измества въпроса - българската общественост въстана срещу безобразното, скалъпено, продиктувано от американското посолство, обвинение срещу руски духовници в шпионаж, неподкрепено от никакви доказателства. От изгонването на руските свещеници от България - поредно мародерство над невинни руски граждани от страна на васалното "българско правителство"- чиято очевидна цел е разкъсването на братските връзки с нашата Освободителка. От атентата срещу Православието и изобщо срещу християнството. 

Тия "протестиращи граждани", събрани на Царя пред Руската църква, които вопият тя да бъде отключена, за да можели те да се "молят в храма"- християни ли са изобщо? Влизали ли са някога в църква? Пука ли им за евангелските послания? Не, това са съмишленици на "майната му на Православието", това е дежурната сороска агитка, която беснее от дива злост не само срещу Русия, но и срещу България. Това са платените разрушители на българската държава, маскирани този път като "християнски богомолци". 

Поврага "протестите" на антихристите! В случая искам църквата да остане заключена - за да не я овонят с дъха си, да не я поругаят със стъпките си.

А иначе бих се радвала, ако наистина е българска. Във всички случаи нейното издигане е завет - символ верую на вечното ни братство с Русия. Построена в руски религиозен стил, тя е химн на общата ни вяра. Тя е туптящо двойно сърце в сърцето на столицата, на булевард Цар Освободител - свещен паметник на руско-българското единство. 

Кощунственици, не протягайте скверни ръчища към Руската църква. Тя може и да е българска, но вие нито сте българи, нито сте вярващи. Ваш Бог е сатаната. Всичко, което говорите и правите, е лесно разобличим фалш - и протестите ви и призивите за "отключване на храма". Безброй са християнските храмове, които сте изпепелили, безбожници!

Колкото до Мама Фуч, тя милата е сигурна, че Русия ще бъде победена по всички фронтове и най-напред на военния. Мамче Фуч, той и фюрерът мислеше така, пък виж какво стана! Задръж юруша, мисли за после. Или догодина ще четем как славиш Путин и кълнеш Сорос?

Виж колко недалновидно си написала за финал: "Децата по света масово говорят с все повече англицизми.(...) Това е знак, че една култура е в пъти по-силна от друга. Засега изборът между двата свята е ясен за тези, които ценят личната си свобода, и той не е Русия."

( Вай, що за фразеологична неграмотност! )

Ти западната плоска пропаганда за "култура" ли я смяташ бе, Мамче Фуч?

( Моля, не смесвайте Мамчето Фуч с Мамчето Фут от австралийския тв сериал - оная беше безобидна ).

Милено Фучеджиева, червенушката на тате, слагаш твои млади снимки на текстчетата си, но полани си чукнала шейсетака. Дете на моите години и ( за зла чест! ) с моето име, на тая възраст вече нямаме право да ставаме за смях. Не мислиш ли да врътнеш кранчето на малоумните пасквили? Преди съвсем да поевтинееш?

Милена Върбанова