Одеве на поредния протест се зарадвах искрено, че „Триото“ постави по категоричен начин претенциите на българите към ЕК и ЕС!
В случая обаче, трябва да се опитаме да разшифроваме думите на Мутрата, че е „е..л европейците с 200“, които не са само резултат от простащината Му!
В началото на този ми текст искам да споделя с читателите на сайта на истината – „АФЕРА“, че след като снощи написах личния си телефон на някои от откровените ми критици, днес 6 души от тях ми се обадиха, поговорихме, изпратих им мои книги и други текстове, а с всички тях, които са от Варна, се разбрахме да се видим лично в определено бъдеще.
Интересно ми беше, че всички те бяха изумени от факта, че съм написал личния си телефон ей така, свободно в сайта, тоест публично в социалните мрежи, на което им отговорих, че аз нямам никакви притеснения, тъй като никога не съм се крил и винаги съм излизал с лицето си в социалното пространство. И какво се оказа – вместо противници, днес се сдобих с нови приятели, за което искрено им благодаря!… Хубав ден, наистина, защото след отчаянието, омерзението и отвращението от ситуацията в страната, идват надеждата, вярата и любовта между българските хора!…
Връщайки се към основната тема на настоящата ми публикация, бих искал с нея да подкрепя фундаменталните желания на протестиращите и на целокупният български народ, които отправят справедливите си очаквания към Европейската комисия и Европейския парламент да се намесят по-решително в нашата борба срещу Мафията на Мутрата Борисов!
В случая обаче, имаме налице едно ужасяващо лицемерие от европейските институции, от „Европа“, към чиито уж ценности ние, българите, се „присъединихме“ някак си твърде безкритично, което за мен е разбираемо, имайки предвид особеностите на нашата национална психика, че най-после сме направили „правилния цивилизационен избор“?!…
Съмнявам се в този наш пореден „избор“, защото винаги съм настоявал, че България като Исторически Субект на Цивилизация трябва да бъде независима, необвързана и свободна държава!… За какво всъщност става дума?
През февруари месец 2008 година имах възможността за първи (и последен) път да посетя Брюксел, Европейския съюз, Европейската комисия и техните институции, от чието откровено лицемерие на официалните срещи получих позиви на гадене, както казваше големият Жан-Пол Сартр.
Но, изведнъж, съвсем случайно, се запознавам с някакъв човек, който се казваше Фабио Фратини – представи ми се като еврокомисар по правото и т.н., и т.н., просто не мога да възпроизведа цялата административна позиция. Аз си признах, че не съм политик, а обикновен български професор, при което той искрено се зарадва и се уговорихме за вечеря.
Хубавото беше, че и двамата бяхме тежки пушачи и въпреки студа седнахме в един ресторант в центъра на Брюксел. Без да влизам в подробности, ще споделя основното от тази среща, което ми сподели сеньор Фратини, тъй като само след месец му предстоеше оттегляне от Европейската комисия: „Професоре, скъпи приятелю, трябва да ти кажа, че тук, в Европейските институции, единственото, за което се мисли, е корупцията – кой чиновник или по-висш служител може да изкара повече пари. Паролата за корупция тук, професоре, е „Два килограма“ – толкова тежат два милиона евро в копюри от по 500 евра, сложени в дипломатическо куфарче, което всеки политик от страните-членки може безпрепятствено да донесе в Брюксел, защото за него няма проверка от съответните служби. Всички крадат, професоре, но ми се струва, че вашите български политици го правят и ще го правят най-брутално!“.
Какво да ви кажа, скъпи мои сънародници, след тези думи – все едно гръм ме удари, а вечерта и небето над Брюксел бяха необичайно чисти и прозрачни?!…
Запалвайки цигара с треперещи ръце се опитах да пренасоча разговора към постиженията на Европейската цивилизация, към изкуството и особено италианското, към естетиката на Йохан Винкелман и Александър Баумгартен, изразявах възхищението си към Леонардо, Микеланджело и Тициан, към близостта и по-скоро предшествеността на Боянския майстор спрямо основоположника Джото, и т.н., и т.н. Получи се изключително задушевен разговор, но накрая пак получих поредните „шамари“, разбира се от откровенията на Фабио: „Професоре, знам, че вие, българите, сте изключителен народ, но трябва да разберете, че Европейските институции са просто едно отвратително лицемерие, подчинено, за съжаление, на онези прости същества отвъд океана – краварите от САЩ! И поради тази причина ние ще си останем едно изкуствено обединение, докато най-накрая се разпаднем!“…
Признавам си, че просто не мога да продължа със спомените – затова ще ви предложа елементарна сметка.
Мутрата Борисов казва, че ги е „е..л с двеста“, което преведено би трябвало да означава, че е дарил на европейските лидери поне двеста куфарчета с по два милиона евро вътре в копюри от по 500 евра, каквито видяхме в нощното му шкафче. А това значи, че Мутрата е корумпирал всякаква европейска паплач – от горе до долу – поне с 400 хиляди евра от нашите, българските пари!…
А ние, протестиращи и целият български народ чакаме подкрепа от „Европа“ – вие разбирате ли, драги, за какво откровено лицемерие става дума?!…
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!
Само собствено наша, българска революция, може да ни отърве от подобно мракобесие!
Може и сме различни по много белези, ние, българите, но този път трябва да бъдем единни всички – утре, на 10-ти септември! А после лично аз ще имам спокойствието да си пиша книгите, други да правят каквото си искат, а младите да се организират и да поемат управлението на държавата!
Това е – нямаме друг избор!…
проф. Людмил Георгиев
Afera.bg
