Печалната съдба на софийските чешми

Почти всички пресъхнаха, тук-таме цъцърка някоя

В историческата Янчулева суша ходехме с попукани устни, защото още не се продаваше бутилирана вода по магазините

Веднага след Освобождението в София има 21 чешми с изворна вода и 33 с речна. Някои от махалите като "Баш чешме" и "Мала чешме" носят техните имена. В Общината са назначени трима "чешмеджии", които се грижат за съоръженията.
Кметът Димитър Петков, който прилага първия градоустройствен план на столицата, бута къщи, дюкяни и дори църкви, но пази тези живителни източници. По-късно каптажите са използвани за изграждането на модерни чешми с бронзови и каменни пластики. Главната заслуга е на Иван Иванов, който кметува от 1934 до 1944 г.

През социализма комунистите събориха много от стара София, но оставиха чешмите. Нещо повече, умножиха ги и чешмичка се появи почти във всяка градинка и площадче. Защо повечето пресъхнаха?

По време на игото водата иде от няколко извора при Бояна по глинени тръби, които постоянно се пукат. След Освобождението са подменени пак с глинени до днешния квартал Красно село, откъдето по чукунени струята отива в града.
"Водата беше оскъдна – пише в мемоарите си Димо Казасов. – В редица квартали нямаше жилищни, а имаше само квартални чешми. Дори в централната улица "Аксаков" повечето жилища имаха само дворни чешми. Центърът, макар и облагоприятстван, също страдаше от липса на вода, която му се осигуряваше само през определени часове на деня. Често пъти водният натиск беше толкова слаб, че не можеше да изтласка водата до първия етаж и тя се черпеше от водомерите в избите."

През 1902 г. е завършена градската канализация. Без достатъчно вода обаче каналите миришат и стават гнезда на зарази. Тогава Боянската река е отбита над селото и през един набързо направен филтър е пусната във водопровода.

Така ситуация е закърпена до декември 1907 г., когато е изграден Високият витошки каптаж. Хванати са водите на Боянската и Владайската река в сиенитния пояс на планината, облечен с торфена покривка.

Благодарение на торфа водата се оттича бавно, което благоприятства водоснабдяването. Високата витошка вода е със свеж, възкисел вкус, който се дължи на постоянния й контакт с кислорода и озона.

Тя обаче също се оказва недостатъчна. Докато през 1880 г. столичанинът черпи 125 литра на денонощие, през 1925 г. кранчето му пуска 69 литра. Лете и зиме пък от чучурите капят едва 35 литра. Класическата норма е 150 литра на човек за 24 часа. Регламентирана още през 1856 г., валидна и днес. По нея е изчислено водоснабдяването на повечето европейски държави.

В Съединените щати открай време консумират повече. През 30-те години на миналия век там се падат по 400-600 литра на глава в денонощието. В някои градове дажбата стига до 700 литра, а във Филаделфия е 860 литра.

По същото време Бистрица, Железница, Драгалевци, Огоя, Крапец и други села около София продължават да пият направо от реката. Това установява д-р Любомир Цветков през 1937 г. От 144 селища в Софийско 69 са с модерен водопровод, отбелязва той. Едва 9 обаче черпят вода само от него, останалите ползват и други източници.

В окръга има 92 каптажа – 22 са проучени в санитарно отношение, 21 са изследвани частично, а от 49 се пие без официално разрешение. "Тези факти са поразяващи и показват колко леко се гледа на такива крупни здравни въпроси", възмущава се медикът.

Чревните болести гостуват на столицата и околните села. В чашите шетат дори представители на фауната. През 1929 г. например червей рекордьор се показва от чучура на една столична къща. На 19 март вестник "София" съобщава:

"Вчера при наливане вода за пиене в дома на семейството Н-в, ул. "Св. Кирил и Методий" 76, е уловен един 15 см. червен воден червей, благополучно пристигнал цял и невредим по дългия път на столичния водопровод."

Екземплярът хладнокръвно бил поставен в чаша и занесен в редакцията. "Много подобни животни бяха улавяни от софиянци, но вчерашната находка е наистина рядкост", дивят се журналистите.

"Г-н Н-в ни увери, че ще положи всички възможни грижи да запази живота на този рядък екземпляр до днес, за да го предаде невредим на санитарното отделение при столичната община", завършва дописката.

Понеже водата е лоша и недостига, Общината решава да утоли жаждата от Рила. Проектът на Рилския водопровод е изготвен през 1923 г. Строежът започва през 1925 г., завършен е през 1933 г. На 23 април живителната течност шурва в басейна на игрище "Юнак".

"Под звуците на военната музика, която свиреше националния химн и под мощното ура на възрадваното множество, фонтанът и водоскоците в басейна бликнаха в безброй струи и озариха с тържествен възторг лицата на присъстващите. Пускането на водата представляваше величествена картина", описва събитието един очевидец.

Рилският водопровод е изнесен на плещите на инж. Иван Иванов. Десет години той е директор на съоръжението. Когато лентата е прерязана, го избират за кмет на София.

Язовир "Бели Искър" също е построен от инж. Иванов. Той е завършен през 1945 г., чашата му побира 16 милиона кубически метра вода. Десетилетие по-късно е вдигната стената и на язовир "Искър", от който пием днес. Неговата вместимост е 673 кубика.

Малко или много, всеки управител на София е правел нещо, за да утоли жаждата на столичани. Като стана кмет през 1991 г., Александър Янчулев също стори каквото може. Кръсти улица на името на Иван Иванов, източи язовир "Искър" и врътна кранчетата на градските чешми. После наложи жесток режим на водата.

В историческата Янчулева суша ходехме с попукани устни, защото още не се продаваше бутилирана вода по магазините. В кратките приливи от чешмите пълнехме кофи, легени и корита. Преварявахме и давахме на децата. Плакнехме се с остатъка, миехме си зъбите с лимонада.

Междувременно любители на цветни метали претопиха бронза, а обикновени вандали натрошиха камъка на градските чешми. Сега цъцъркат само няколко оцелели чучура, като Лъвската глава зад БНБ. Те напомнят за онова време, когато човек можеше да утоли жаждата си на всеки ъгъл.

Автор: Росен Тахов

trud.bg