Избирателите, които имат право на глас, са 6 641 768 души.
Открийте още
Обучение за журналисти
Спортни репортажи
Оръжейни стоки
В 0.00 ч. на 20 март започва предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 19 април, предаде репортер на БГНЕС.
Партиите ще разполагат с един месец, считано от 20 март до полунощ на 17 април, в който да убедят избирателите, че трябва да гласуват за тях. 14 партии и 10 коалиции са допуснати до изборите на 19 април. Избирателите, които имат право на глас, са 6 641 768 души.
Според последните две проучвания на две агенции – на „Алфа Рисърч“ и на „Галъп“ – пет партии биха влезли в следващия парламент. Това са коалицията „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и „Възраждане“. Електоралните нагласи на публикуваните в началото на месец март социологии показват, че БСП няма да има народно представителство. Ето и кои са основните водачи на петте партии, за които социолозите прогнозират сигурно участие в бъдещото Народно събрание. Румен Радев ще води две от листите на политическия си проект „Прогресивна България“ – Бургас и 25 МИР - София. Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов традиционно ще води две листи – в столичния 25 МИР-София и в Пловдив-град.
Двамата съпредседатели на коалицията ПП-ДБ Божидар Божанов от "Да, България" и лидерът на ДСБ Атанас Атанасов – няма да са водачи на листи за предстоящите избори. Асен Василев е първи в Пловдив и Хасково. В 24 МИР в София водач е Ивайло Мирчев. В 23-и район водач е Николай Денков, който води и листата в Благоевград, в 25 МИР – Бойко Рашков, а в МИР 26 - Атанас Славов.
Лидерът на ДПС Делян Пеевски оглавява листата в Кърджали. Заместник-председателят на партията Йордан Цонев води листите в два ключови района – Варна и Велико Търново.
Листата на „Възраждане“ във Варна традиционно ще се води от председателя на партията Костадин Костадинов. Той е водач и в 25 МИР – София.
Левицата, която на предстоящите избори ще се яви с нов председател в лицето на Крум Зарков, не получава оптимистични прогнози. Лидерът на БСП ще е водач на две листи - в Бургас и в 24 МИР София. Другите райони на София оглавиха Габриел Вълков в 23 МИР и Атанас Атанасов в 25-и.
България от 2021 г. разполага с 12 837 машини за гласуване. Никога на национални избори не са ползвани повече от 10 хиляди машини. Съхраняват се в частен склад, под охраната на МВР, като в склада влизат само лица, проверени от ДАНС и с решение на ЦИК. 19 хиляди ролки хартия за бюлетините от машините ще изработи печатницата на БНБ за предстоящите на 19 април. По една машина за гласуване ще има в 9354 секции в страната, в тях избирателите по списък са над 299. ЦИК обяви обществената поръчка по договаряне за компютърната обработка на изборните резултати. Прогнозната стойност на поръчката е 2 милиона 554 хиляди евро с ДДС. 65 млн. евро е план-сметката за изборите, приета от МС.
Предстои на 24 март РИК да назначи съставите на СИК. До 27 март ЦИК извършва проверка на избирателите от заявленията за образуване на избирателни секции извън страната. До 28 март ЦИК определя местата в държавите, в които ще се образуват секции извън страната и броя на избирателните секции във всяко място. До 29 март ЦИК определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден. До 6 април ЦИК назначава СИК извън страната.
От пролетта на 2021 г. България навлезе в продължителен период на политическа нестабилност, белязан от чести парламентарни избори, трудно съставяне на мнозинства и кратък живот на редовните правителства. В рамките на малко повече от три години страната проведе седем парламентарни вота – безпрецедентна ситуация в най-новата ѝ история.
Началото беше поставено на 4 април 2021 г., когато изборите бяха спечелени от партията ГЕРБ. Въпреки първото място обаче, кабинет не беше съставен. Последва нов вот на 11 юли 2021 г., този път спечелен от „Има такъв народ“, но и той не доведе до редовно правителство.
Изход от задънената улица сякаш се появи след изборите на 14 ноември 2021 г., когато „Продължаваме промяната“ спечели вота и състави правителство начело с Кирил Петков. Кабинетът обаче просъществува едва около шест месеца и падна след вот на недоверие през юни 2022 г., връщайки страната отново в изборна спирала.
Следващите избори – на 2 октомври 2022 г. – отново излъчиха победител в лицето на ГЕРБ, но без възможност за съставяне на кабинет. Ситуацията се повтори и след вота на 2 април 2023 г., макар тогава да се стигна до компромисно решение – т.нар. ротационно управление между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“. Това правителство, станало известно като „Денков-Габриел“ или „сглобката“, просъществува около девет месеца – от юни 2023 г. до март 2024 г., когато се разпадна заради политически разногласия.
Последвалите избори на 9 юни 2024 г. и 27 октомври 2024 г. отново затвърдиха тенденцията – ГЕРБ остава първа политическа сила, но без достатъчна подкрепа за самостоятелно управление. В началото на 2025 г. бе сформирано коалиционно правителство начело с премиера Росен Желязков, което просъществува до началото на декември 2025 г. След неговото падане 51 парламент отново не успя да излъчи стабилно управление и начело на страната застана служебният кабинет на Андрей Гюров, който ще управлява до новите предсрочни осми парламентарни избори на 19 април. І БГНЕС
