Замислете се... какво би се случило АКО ВСЕКИ ТРЕТИ КЛИЕНТ НА КАУФЛАНД СПРЕ ДА ПАЗАРУВА В КАУФЛАНД
Какво би се случило, ако 30% от клиентите на Кауфланд в България се почувстват обидени от арогантното изказване на изпълнителния директор на компанията и просто престанат да пазаруват във веригата.
Не за ден.
Не за седмица.
А трайно.
Направих една хипотетична сметка.
При публикувани приходи от 2,737 млрд. лв. и финансов резултат от 132,1 млн. лв. за 2025 г., ако приемем, че тези 30% са средностатистически клиенти и осигуряват приблизително 30% от оборота, картината би изглеждала така:
След първия месец - 68,4 млн. лв. по-малко оборот.
След три месеца - 205 млн. лв. по-малко оборот.
След шест месеца - 411 млн. лв. по-малко оборот.
След една година - 821 млн. лв. по-малко оборот.
Това са нашите пари във вид на пропуснати приходи, а не счетоводни загуби.
С други думи, при непроменени останали условия печелившият им бизнес би могъл да се превърне в губещ.
От нас зависи - нали разбирате?
Забележете, че в тази сметка изобщо не включвам наложената от КЗК глоба от 75,65 млн. евро, която компанията ще обжалва.
Моята ориентировъчна прогноза е, че при подобен траен отлив на клиенти още в рамките на 3–6 месеца ръководството ще бъде изправено пред необходимостта от сериозни финансови и управленски решения.
Разбира се, Кауфланд е част от международната Schwarz Group, която би могла да осигури финансова подкрепа. Затова никой не може сериозно да прогнозира фалит само въз основа на тези числа.
Но има нещо, което не бива да се подценява.
Глобата е еднократен финансов удар. Загубата на клиенти може да се превърне в ежедневен проблем.
Ние... клиентите можем да простим по-високата цена. Можем да простим и някоя грешка.
Нооо… дали бихме простили арогантността на ръководителя на компанията?
Дали бихме простили изказване, което аз възприемам като опит за шантаж над българската държава от позицията на представител на т.нар. чуждестранен инвеститор?
Защото, когато предупреждаваш, че евентуалният ти финансов срив ще направи фалита на КТБ да изглежда като „бриз“ и размахваш пръст, няма как да очакваш всички да приемат думите ти като обикновена загриженост за икономиката.
Уважаеми български потребители, скъпи приятели...
Замисляте ли се каква сила притежаваме, когато решаваме къде да харчим собствените си пари?
Знам колко е удобно да спреш на големия паркинг, да напазаруваш всичко наведнъж и да си тръгнеш за сравнително кратко време.
Но удобството не е задължение. Нито пък лоялността към една търговска верига е пожизнен договор.
Ако значителна част от клиентите решат да пазаруват в квартални магазини, при местни търговци, български вериги или директно от български производители.... това би изпратило достатъчно ясен сигнал на тези нагли и безочливи "чуждестранни инвеститори".
Не става дума за гонене на чуждестранни инвеститори. Става дума за уважение към държавата, към българските производители и към нас хората, благодарение на които тези компании реализират милиардните си обороти.
И понеже Кауфланд и Лидъл са част от една и съща международна група, въпросът за потребителския избор съвсем не се изчерпва със смяната на едната верига с другата.
Ние, потребителите, не сме статистическа величина в нечий годишен отчет. Ние сме хората, които пълнят касите и портфейлите им.
Когато някой реши да демонстрира колко е голям и незаменим, добре е да си припомни една проста икономическа зависимост:
Без клиенти няма оборот.
Без оборот няма печалба.
А без печалба и най-големият инвеститор започва да си прави сметката на думите и делата.
Така че въпросът ми е съвсем ясен.
Ако всеки трети клиент на Кауфланд реши да пазарува другаде, кой тогава ще определя условията - чуждата компания, която изнася печалбите си зад границите на България или ние потребителите?
Ние заедно можем да дадем урок по добри обноски и възпитание на директора на Кауфланд, като лишим Кауфланд и Лидъл от оборот.
