Европейската комисия представи годишната си оценка за състоянието на правосъдните системи в общността, според която България е на първо място по разходи за поддръжка на съдилищата като дял от брутния вътрешен продукт. За тази цел страната отделя близо 0,7% от БВП. Данните сочат, че по брой на съдиите страната ни е на пето място в ЕС и на десето по брой на адвокатите. Докладът цитира проучване на "Евробарометър“, според което едва 35% от българските граждани одобряват работата на правосъдието. Как съдебната ни система се оказа най-скъпа в ЕС, а с най-ниска социална подкрепа? Темата в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева коментира адв. Цветомир Тодоров от Българския институт за правни инициативи.
Адвокатът е категоричен, че сега е моментът да видим промени в правосъдната система.
"В Европейския съюз, спрямо брутния вътрешен продукт, и според следванията, сме в средата по разходи за съдебна система“, заяви той.
По думите му България не е сред държавите с най-високи разходи за правосъдие спрямо населението.
"Съвсем не сме в челните места, когато говорим колко пари харчим спрямо населението в страната“, посочи той.
Той постави под съмнение доколко официалните икономически данни отразяват реалната картина на икономиката.
"Всички можем да направим проста сметка – виждаме автопарка в София и големите градове, новите затворени комплекси около столицата, по морето, в планинските райони. Не съм сигурен дали България реално има най-ниското БВП в Европа“, коментира той.
По думите му България формално остава сред страните с най-нисък брутен вътрешен продукт, но икономическите процеси са по-сложни.
"Очевидно сме сред последните по брутен вътрешен продукт, но трябва да се има предвид, че в последните години, особено около влизането в еврозоната, в икономиката се изсипаха значителни средства, включително и нерегламентирани потоци“, заяви той.
Той добави, че част от тези процеси не се отразяват напълно в официалната статистика.
"При определена част от населението наличните средства станаха нещо като национален спорт, и не съм сигурен доколко статистиката успява да улови тези процеси“, посочи той.
Въпреки това той подчерта, че БВП остава основният международно използван показател.
"Да, вярно е, че се работи с брутния вътрешен продукт като основен показател и трябва да се придържаме към него“, каза той.
Адвокатът обърна внимание и на надеждността на данните, използвани в европейските сравнения.
"Официалните данни за европейските таблици за правосъдие идват от България, включително и данните за БВП. Миналата година например беше отчетена инфлация от 3,5%, което според мен не отразява напълно реалното усещане за ценовото ниво“, допълни той.
По отношение на съдебната система той посочи, че не могат да се правят крайни обобщения.
"Можем да кажем, че нашите магистрати не са бедни, но не трябва и да ги възприемаме като свръхбогати“, заяви той.
Това заключение е базирано на изследване на организацията "Български институт за правни инициативи“, което анализира имотното състояние и автомобилния парк на българските магистрати в рамките на двугодишно проучване.
"Върховен магистрат в България, върховните прокурори, хората от Националната следствена служба получават някъде около 5000 евро на месец – 4800, ако не се лъжа. Към това имат и допълнителни бонуси. Това не са малко пари на фона на това, което получават хората в България", каза той.
По думите му в съдебната система съществува сериозна разлика между възнагражденията на магистратите на различните нива.
"Естествено, надолу в системата парите стават по-малко, като се отваря една ножица между магистратите на първа инстанция и тези във върховните инстанции“, посочи той.
"Пак ви казвам, въпросът е какво получаваме срещу това“, добави той.
"За определена част от населението прането на пари стана национален спор, и не знам доколко статистиката на ЕК обхваща реалното състояние", коментира Тодоров.
