Бетон, корупция и авторитаризъм: Политическата цена на градските мегапроекти в Скопие, Белград и Тирана

Новата книга на Бранимир Сталетович разкрива как монументалната архитектура на Балканите маскира корупция и клиентелизъм.

От Белград и Скопие до Тирана големите градски проекти все по-често се използват не само за привличане на инвестиции и промяна на облика на градовете, но и за укрепване на политическата власт. Същевременно корупцията, непрозрачните обществени поръчки и пренебрегването на обществените интереси могат да превърнат тези проекти в катализатор на масови протести, смята анализаторът Бранимир Сталетович.

Роденият през 1987 г. в Скопие Сталетович е изследовател в Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към университета в Грац. Работата му е посветена на авторитарните управления на Балканите, хибридните режими и начините, по които политическата власт преобразява градската среда.

В новата си книга „Градските мегапроекти и архитектурата на конкурентния авторитаризъм“ той разглежда преобразяването на Скопие като показателен пример за авторитарно градоустройство, корупция и политически клиентелизъм.

Според анализатора проектите „Скопие 2014“ и „Белград на вода“, както и мащабните инвестиции в туристическия сектор в Албания, показват как строителството може да се превърне в средство за политическо влияние, идеологическа пропаганда и контрол върху институциите.

Архитектурата като инструмент за укрепване на властта

Сталетович използва понятието „конкурентен авторитаризъм“, за да опише политически системи, които не са нито напълно авторитарни, нито действително демократични.

„Има избори, съществуват опозиционни партии и е възможна смяна на правителството. Правилата на играта обаче са изкривени в полза на управляващата партия чрез контрола върху медиите, съдилищата и държавните ресурси“, обяснява той в интервю за „Куриер де Балкан“.

Според изследователя същите механизми, чрез които подобни режими управляват политическата конкуренция, определят и начина, по който изграждат градовете.

„Неформалните мрежи и проектирането се превръщат в инструменти, които авторитарните правителства използват, за да управляват своята уязвимост пред опозицията и обществения контрол, като същевременно демонстрират господство чрез недемократични средства. Големите градски мегапроекти, именно заради своята сложност, могат да разкрият много за хибридния авторитаризъм“, посочва Сталетович.

През последните две десетилетия подобни проекти се множат на Балканите. Сред най-известните примери той откроява строителството в Истанбул при управлението на Реджеп Тайип Ердоган, „Белград на вода“ в сръбската столица и „Скопие 2014“ в Северна Македония.

Всички те имат обща политическа логика: осигуряват видимост на управляващите, привличат инвеститори и предават определени идеологически послания.

Съдържанието им обаче е различно.

„Белград възхвалява модерността, представяйки Сърбия като развита, европейска и прогресивна държава. „Скопие 2014“ проповядва етнонационална фантазия, смесица от античност и неокласицизъм, придружена от недемократични послания“, обяснява изследователят.

Според него проектът в македонската столица е особено агресивен във визуално отношение, защото символиката му изтласква на заден план част от малцинствените общности и заличава други пластове от историческото наследство на града, включително модернистичната архитектура от югославския период.

„Архитектурата сама по себе си не е авторитарна. Процесите и символите са тези, които я правят авторитарна и противоречива“, подчертава Сталетович.

„Скопие 2014“ като символ на режима на Никола Груевски

Анализаторът определя „Скопие 2014“ като един от най-показателните примери за авторитарно градоустройство.

Проектът, реализиран при управлението на бившия македонски премиер Никола Груевски, предвиждаше мащабно преустройство на централната част на столицата с монументални сгради, паметници и фасади в исторически стил.

Официално обявените цели включваха създаване на разпознаваем облик на града и развитие на туризма. Според Сталетович обаче това никога не са били най-важните мотиви.

„Според мен това е най-емблематичният пример за авторитарно градоустройство както заради начина, по който беше осъществен, така и заради идеологическото послание, което носи. „Скопие 2014“ трябва да се разглежда като прозорец към авторитаризма от епохата на Никола Груевски“, заявява той.

Особено показателни според него са мащабът и изключителната бързина на реализацията.

„Самата скорост е красноречива. Тя подсказва режим, който бърза да остави своя отпечатък, преди той да може да бъде оспорен“, обяснява изследователят.

Той посочва три основни механизма, чрез които градоустройствените проекти се превръщат в политически инструменти: секретност и ускорено изпълнение, овладяване на институциите, които би трябвало да упражняват контрол, и отклоняване на общественото внимание.

При „Белград на вода“ и „Скопие 2014“ например са създавани архитектурни комисии и институционални механизми, които да осигурят официално одобрение на проектите.

„Така те изглеждат легитимирани отвътре от самата система, въпреки че тя е била манипулирана“, коментира Сталетович.

Албания: Когато инвестициите се превръщат в политически конфликт

Подобни тенденции анализаторът открива и в Албания, където правителството на Еди Рама насърчава мащабни инвестиции в туризма и привлича известни международни архитекти.

Сталетович посочва проектите в защитената лагуна Нарта и на необитаемия остров Сазан, свързвани с чуждестранни инвеститори и с имената на Джаред Къшнър и Иванка Тръмп.

Според публикации, цитирани от изследователя, инвеститорите са получили специален статут, позволяващ ускорени административни процедури и облекчен екологичен контрол.

„Модерността не е непременно претекст за авторитаризъм. Тя се превръща в такъв, когато развитието и архитектурата се използват, за да оправдаят изключването на гражданите от вземането на решения и пренебрегването на правилата“, отбелязва той.

Реакцията на албанското правителство срещу протестите също предизвиква критиките му.

„Правителството отговори на критиките, като свърза протестите с чуждестранна намеса, което е типично авторитарна реакция“, посочва Сталетович.

По думите му, когато големите строителни проекти се ускоряват и планират тайно, последствията често излизат извън рамките на градоустройството, засягат медиите, задълбочават общественото разделение и подкопават демокрацията.

„На този етап мегапроектът вече не е просто градоустройствен проект. Той се превръща в политизиран инструмент, оформен от авторитаризма и поляризацията. Това е опасна територия за демокрацията“, предупреждава анализаторът.

Според него Еди Рама има централна роля в одобряването на големите градски проекти в Албания. По неофициална информация малко от тях получават зелена светлина без съгласието на премиера.

Сърбия: От трагедията в Нови Сад до масово политическо движение

Сталетович обръща специално внимание на връзката между градоустройствените проблеми и протестните движения на Балканите.

Най-яркият пример според него е Сърбия, където срутването на бетонната козирка на железопътната гара в Нови Сад, при което загинаха 16 души, предизвика мащабно студентско движение.

„Градските проблеми и последствията от тях са видими и очевидни. Това може да предизвика бунт, особено когато проектите показват небрежност и некомпетентност“, обяснява той.

Трагедията в Нови Сад е възприета от протестиращите като последица от корупция, непрозрачно възлагане на обществени поръчки и институционална небрежност.

Според анализатора подобни събития не са изолирани инциденти, а могат да се превърнат в повод за изразяване на много по-дълбоко обществено недоволство.

Той прави паралел с Албания, където правителството на Еди Рама вече е било изправено пред протести заради корупционни скандали, преди да избухне спорът около туристическия проект в лагуната Нарта.

Това недоволство прераства в движението, известно като „Революцията на розовите фламинги“, което вече не се ограничава до противопоставянето на един туристически комплекс, а отправя по-широко предизвикателство към управлението.

Разликата между двете страни според Сталетович е в развитието на протестните движения.

„В Сърбия е поразително, че протестното движение, породено от трагедията в Нови Сад, се превърна в основното политическо движение в страната. Преди появата на студентското движение много други протести вече бяха изпълвали улиците, но без постоянството, което наблюдаваме днес“, заявява той.

Докато в Сърбия студентското движение постепенно се организира като политическа сила, в Албания протестите остават по-слабо институционализиран израз на обществен гняв.

„И в двете страни гражданите са разочаровани от арогантността на политическите елити и ще продължат да ги оспорват“, прогнозира анализаторът.

Демокрацията на Балканите: Авторитарните режими не са непобедими

Въпреки тревожните тенденции Сталетович вижда основания за оптимизъм относно бъдещето на демокрацията в региона.

Той посочва загубата на властта от Виктор Орбан след 16-годишно управление в Унгария, падането на Никола Груевски през 2017 г. и гражданските мобилизации в Сърбия и Албания като доказателства, че авторитарните политически системи могат да бъдат оспорвани и преодолявани.

Основните пречки пред демократичното развитие според него остават корупцията и системната неформална икономика.

Проблемът не се изчерпва с финансовите загуби. Тези явления разкриват начина, по който управляващите елити възприемат държавата.

„Те не я разглеждат като инструмент в служба на общото благо, а като апарат, който обслужва изграждането и укрепването на партиите. Това разбиране трябва да се промени, преди демокрацията да може да се развива“, подчертава Сталетович.

Заключението му е, че политическите режими на Балканите продължават да разполагат със значително институционално влияние, но обществената съпротива срещу тях набира сила.

„На институционално равнище авторитарните сили все още имат предимство, но в политически план демократичните сили набират скорост. Поражението на Орбан, падането на Груевски през 2017 г. и мобилизациите в Сърбия и Албания показват, че авторитарните системи са уязвими“, смята изследователят. | БГНЕС