Те надделяха. Надделяха ли всъщност?

Всяко ограничение на епохата по идеологически причини рано или късно свършва.

Нашият живот е така разположен във времето, че видяхме падането на една епоха и въздигането на друга. Друга, но подобна.

Напомням ви за българския игрален филм “Те надделяха” в контекста на днешния френски филм “Те бяха десет”.

Прокаран като много важен и култов филм, финансиран обилно и награждаван, днес тази идеологическа боза не се помни от никого.

“Те бяха десет” е филм по едноименната (?) книга на Агата Кристи. 

Не точно едноименната, защото книгата на Агата Кристи беше озаглавена от авторката “Десет малки негърчета”.

Днес много хора помнят как звучеше оригиналното заглавие на “Те бяха десет” и как беше осакатена книгата. Осакатена заради амерканския начин на изразяване. Това беше и е цензура и цензурата засега побеждава и всички се съобразяват с нея, даже я обичат и смятат, че е вечна и правилна, богосъобразна.

Но тя не е. Всичко изкуствено си отива, както си отиде филма “Те надделяха”, чийто прожекции бяха задължителни за ученици и трудови колективи.

Ще познаете глупостта по нейната задължителност и безмислие.

С тази кратка дописка исках да ви кажа да не се престаравате да изпълнявате заръките на епохата и нейните цензори.

Те надделяха, после надебеляха, оглупяха и бяха изритани от историята.

Другите, тия десетте, с осакатеното заглавие също ще бъдат изритани от историята. Аз, вие, може и да не доживеем. Но негърчетата са там, в детската броилка, в играта, в историята, в паметта.

Можем да не доживеем, но това ще се промени, негърчетата ще се върнат. Така ще стане. Помнете ми думата.

***

Десет малки негърчета похапнаха добре.

Задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха.

Заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън.

Едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва.

Съсече се едното, остана без глава.

Шест малки негърчета гощаваха се с мед.

Жилна го пчела едното — ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече.

Едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море.

Заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят.

Мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата.

Едно издъхна на брега — такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само̀.

Обеси се и ето вече, че няма ни едно.

Мартин Карбовски

lentata.com