Традиционните партии продължат да говорят по-сложно, неразбираемо и отдалечено от масите
Старият Запад, въобще - старият свят, е изграден върху повече работещи, по-малко пенсионери
След убедителната победа на „Алтернатива за Германия“ на регионалните избори в провинция Саксония-Анхалт канцлерът Фридрих Мерц заяви, че е „дълбоко шокиран“ от резултатите и обеща сериозни промени. Анализите не липсват, но прави впечатление опитите фокусът да се измести предимно към външни причини и фактори, които безспорно не липсват, но категорично не са основната причина.
Това, което вече видяхме в САЩ, сега наблюдаваме в част от Германия, утре ще последва и в още редица водещи демокрации - предстоят местни избори в Англия, президентски във Франция (и Германия), в Испания, Полша и Италия - парламентарни. Всеобщата тенденция в Европа, а и не само, е очевидна.
Опитите да се обясни случващото се само с „десен популизъм“, Русия, хибридна пропаганда, глупавият Ганьо (който явно се е мултиплицирал и извън България), са не просто дълбоко погрешни и свеждащи нивото на дебата до такъв от кварталната кръчма, но и неработещи. Изброените по-горе причини оказват своето влияние - безспорно, но е само най-удобното оправдание. А оправданията не водят до отговори и решения.
Говорим за глобална криза на стария политически модел. AfD е само германската версия, механизмът обаче се вижда и в редица други демокрации. И най-основното дори не е, че след финансовата криза от 2008 г., пандемията, енергийната криза и инфлацията все повече хора са категорични, че въпреки работата си, търпят сериозни загуби или в най-добри случай не напредват, а много по-сериозният проблем, психологически такъв - хората загубиха усещането за контрол.
Традиционните партии продължат да говорят по-сложно, неразбираемо и отдалечено от масите - те използват изрази като: „необходимост от координация с партньорите“, „европейски ценности“, „устойчив модел“ и т. н., която риторика изгражда още по-сериозна пропаст между тях и избирателите. А избирателите, те са гневни.
Виждат войните, безумните климатични политики, влиянието на глобалните корпорации, автоматизацията на редица процеси, неконтролируемата миграция, брандирана от мейнстрийма като бежанска вълна. И тогава се появяват ядът, безсилието, разочарованието от отдавна сключената неформална сделка между гражданите и държавата - приемаш системата, пазарната икономика и глобализацията, за което получаваш добър стандарт на живот и сигурност.
Този договор отдавна беше нарушен и не от избирателите. В такива случаи винаги се появява алтернативата, която ясно дефинира проблемите. Наречете ги популисти, но когато предлагаш решения (били те и крайни, често - и погрешни), печелиш. Този филм не е нов, може и да е страшен - в Германия най-добре го знаят...
Да се върнем на Мерц и шока от резултатите. Елементарно доказателство - елитите не са наясно с тревогите на хората, не ги разбират, те - ако трябва да бъдем честни - въобще не се вълнуват от тях. Години наред всички опити да бъде предизвикан широк обществен диалог водят или до елементарно принизяване и осмиване на същите тези, от които очакваш да дадат своя глас за теб, или най-малкото - до неглижирането им.
Старият Запад, въобще - старият свят, е изграден върху повече работещи, по-малко пенсионери. Тенденцията вече е обърната, което освен до демографски проблем, води и до политически конфликт. Предложеното решение - внос на млада работна ръка от Третия свят и Близкия Изток категорично показа, че не работи. Първо - оказа се, че прииждащите тук най-малкото искат да градят Европа, напротив - те искат да я унищожат, като паралелно с това ползват всички привилегии, които щедро и безусловно им предостави старият континент (важи и за САЩ). Второ, дори и малкото, които успяха да се впишат, на пръв поглед изпълнявайки своята част от договора работейки, в действителност се капсулираха.
И ако при първата вълна това не се усети, дойде и втората, третата вълна, появиха се и второто, и третото поколение, които удобно ползват облагите, осигурени им от приелите ги страни, ползват и постигнатото и от родителите им, докато паралелно с това се радикализират, затварят се в гета, растат и живеят с омраза срещу така щедрите държави и местни. Парадоксално, но факт!
Културният и религиозен сблъсък беше неминуем, като недалновидността и цинизмът на управляващите върхушки достигна невиждани нива, и вместо елитите рязко да поемат различен курс, те продължиха да тъпчат коренното население, принуждавайки го в крайна сметка да гласува за партии като AfD. Няма никакво значение дали ще бъдат наречени популистки или анатемосани като крайнолеви или фашистки (дори и тук наблюдаваме поредното противоречие - в зависимост от риториката на определящите ги, подобни формации едновременно биват запратени в две крайности), дали дори самите им лидери са лицемери - красноречив пример е лидерката на партията Алис Вайдел, която живее в регистрирано партньорство с друга жена, родена в Шри Ланка и осиновена от швейцарско семейство.
Когато говорим за миграция от близки култури и една религия, например за вътрешноевропейска такава, интеграцията е лесна. Договорът е ясен, законите са сходни, ценностите - също. При големи и разнородни миграционни потоци от общества, които са с друга религия, с по-силна роля на патриархалното семейство, с различно разбиране за чест и обществено поведение, с друга роля на жената в обществото, тогава конфликтът е неминуем. Тръгвайки от неразбирателства по отношение на сексуалните отношения, облеклото, възпитанието на децата, стигаме до още по-сериозни такива, касаещи отношението към полицията, дори към приелата те държава.
Да вземем за пример именно Германия, Има значително свръхпредставяне на чужденци в определени категории на полицейската статистика, особено при тежките и насилствени престъпления. И това е документирано - германската полиция ползва статистически показател - Tatverdächtigenbelastungszahl (коефициент на криминална активност на заподозрените лица) на негерманското население, като позволява сравнение по възраст и пол. И именно тези официални данни от Полицейската криминална статистика (PKS) ясно показват, че индексът на мигрантите и бежанците е значително по-висок в сравнение с този на германските граждани, като според последните годишни доклади общият дял на заподозрените без германско гражданство е средно около 4 пъти по-висок!
Криминологията отдавна е доказала, че най-активната група по отношение на престъпността в световен мащаб са младите мъже на възраст между 14 и 30 години. А какъв е основният брой, прииждащи в Европа? Отново официални данни - според Федералната служба за миграция и бежанци (BAMF) при хората, които кандидатстват за убежище в Германия, мъжете и младежите традиционно съставляват мнозинството, а над 70% от всички кандидати за убежище са на възраст под 30 години!
Какво се очаква да се получи при това съотношение, при толкова фундаментални различия дори на базово ниво, при различните религии, при различните културни разбирания? Нима някой наистина е вярвал, че резултатът просто може да е един вкусен млечен шоколад? Сериозно ли?
Защото интеграцията никога не е означавала просто - идваш, записваш езиков курс, децата отиват на училище, ти започваш да получаваш помощи, евентуално ти намират работа. Не, това е рецепта единствено за сериозни проблеми, когато въпреки че всичко това е изпълнено, дори и да плащаш данъци и на пръв поглед си се вписал в обществото, пак си категоричен, че жените (всички жени) трябва да се подчиняват на мъжете; че религиозният закон е над светският; че религията, която се изповядва там, където си приет, стои под твоята.
Oтново ще вземем за пример Германия, където вече близо 1/3 от населението има имиграционна история, а за по-малко от четвърт век тази група е нараснала със 67%... Тогава какъв е основният въпрос, как мислите? Дали не е - каква ще бъде Европа, какъв ще бъде нашият дом, след още 25 години, ако още днес не вземем крайни и радикални мерки...
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg
