Българите в голямата си част са напълно убедени, че някой им е длъжен. И са изумени, когато се оказва, че никой не се чувства, че им е длъжен и трябва сами да се оправят

Българите в голямата си част са напълно убедени, че някой им е длъжен. И са изумени, когато се оказва, че никой не се чувства, че им е длъжен и трябва сами да се оправят. Другото, което забелязвам постоянно е, че на българинът все някой му е виновен. Ти си пълен лузър, за чеп за зеле не ставаш, но светът ти е виновен и ти пречи, съответно обвиняваш всички за това, че не ставаш за нищо. Не си успял в живота, но това не било, защото не се стараеш, не си амбициозен и не ставаш, а защото някой някъде някога ти пречи. Ама много ти пречи.

Да Ви кажа, отраснах с твърдото убеждение, че никой не ми е длъжен и на практика така и си беше. От ранна детска възраст ми беше втълпено, че трябва да се справям сама и че ако случайно падна, няма да има мама и тати да ме вдигат, да ми превързват раните и да ме утешават. Беше ми втълпено, че ако не успея да се справя сама, никой няма да ми подаде ръка, за да се изправя. Да Ви кажа, страхотна мотивация, заради която съм много благодарна.

Само аз си знам колко пъти съм падала. И съм се изправяла. И пак съм падала. И пак, и пак, и пак....превързвам сама рани, плача, когато не може да ме види никой, вдигам глава и гледам напред, опитвайки се да не забелязвам презрението на околните, научавайки, че на този свят съм сама и това никога няма да се промени. И че сама трябва да оцелявам, да се боря, да се изправям. Може би до момента, в който няма да имам силите да го направя.....

И никога, никога не съм обвинявала някого за неуспехите и провалите си. Аз съм била неуспешна. Аз съм се провалила. Каквото и да съм направила, сама съм го направила. Когато съм успявала, съм успявала сама. Когато съм се издигала, съм го направила сама. И успехите, и провалите, дължа на себе си. Никой не ми е длъжен, но и никой не ми е виновен. Всеки един избор съм си направила сама.

Мога да преглътна много недостатъци, но не и инертността и това винаги да се обвиняват другите за собствените провали. След като аз съм се справила, и Вие можете. Да, няма да е лесно, ще има рани, ще има сълзи. Но поне ще сте опитали. 

Но пък народностния манталитет си е такъв. Турското робство ни е виновно, царят ни е виновен, Сорос ни е виновен, Борисов ни е виновен. Без да осъзнаваме, че всички тези събития и хора са ни се случили заради нашия избор. Или нашето бездействие или глупост. Това е. И отново не правим нищо, оплаквайки се на света, че Горбачов ни е предал, комунистите ни са предали, Сорос ни е превзел, политиците ни са ни предали. Да, е и? Ние какво направихме, за да ги спрем? Или с овчи възторзи приветствахме предателствата и продажничествата, които ни се случиха?!?

Тъжно е. А някога сме били други. Някога сме били друг народ. Такъв, който е бил завоевател. Народ, който е дошъл на тази земя и с кръв я е завоювал. И е изградил държава от нищото. И е построил крепости и замъци, и е покорил други народи. И е пил вино от черепите на враговете си.

А сега по диваните обясняваме как всички са ни виновни, че ние сме ....по диваните!

Елена Гунчева-Гривова