БЪЛГАРИЯ ИЗГЛЕЖДА Е ДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА

След днешната трагедия със задушените като в газова камера 18 бежанци нямам никакво съмнение – малко са деветте кръга от Ада на Данте. България изглежда е десетият.

Само като си помисля как са се задушавали тези клетници от Афганистан, как са викали, плакали и умирали и как накрая са били захвърлени и изоставени като последните отрепки на света, ми иде да си скъсам документите за раждане, образование и принадлежност. 

Но какво са осемнайсет умрели и задушени? Нищо са в сравнение с хилядите избити руснаци и украинци и с хилядите затрупани под камъни и бетон турци и сирийци. Осемнайсет смърти са направо нищо. А по една от централните телевизии (които явно не са инструктирани какво точно да говорят за трагедията) съобщиха, че двама от пострадалите слезли от линейката пред Пирогов на собствен ход, а друг – трети, бил бос. Тая гъска с микрофон в ръка сигурно е на някоя друга планета и думите за нея са сбор от звукове, а чувствата – инструкции.

Светът абсолютно е полудял и Великите сили си мерят органите, организациите и пушките за сметка на бъдещето, по точно - това на нашите деца и внуци. 

Земята се тресе като побъркана и погребва хиляди и хиляди. И как няма да се тресе, като се гърмим и убиваме с хиляди и хиляди ракети и бомби? И всеки е прав, и единствено прав, и прав завинаги? 

Освен куршумите и бомбите, омразата и насъскването също изпепеляват. Това ли ще оставим на децата си – пепел и общи гробове? 

Превърнахме се не в държава, а в канал – канал, който се запуши днес от осемнайсет трупа. 

И на всичко отгоре политическите палячовци се правят на ударени и запратиха корупцията в турското робство, а беднотията – във времето на Ивайло. 

Живеем в напълно откачени времена. Хамлет ряпа да яде с неговото разглобено време – да заповяда да види нашето. 

Само на крачка сме да се изтребим до крак. Само на крачка сме от часовете, в които ядрените гъби ще опрат до небето и ще ни изтровят всичките – ще ни избият като мравки и като кучета. 

Никога няма да повярвам, че като се загърбваме един друг, ще си проговорим. 

Никога няма да повярвам, че като се стреляме един друг, ще оцелеем.

И никога няма да повярвам, че истината е само в нашите глави и в ничии други.

А след случката днес с издушените хора трябва да се разпуснат много организации, ведомства и учреждения. Трябва да хвърчат много фуражки, пагони и постове.

Още малко и ще кажа, че трябва да си преосновем държавата и родината, но я обичам толкова много, че не ми се обръща устата.

Плаче ми се и съм безсилен от яд.

Николай Милчев